Дона МИТЕВА
Бургазлията Рашко Ломски е български боксьор, спечелил сребърен медал на Световна купа по бокс в Монреал, Канада през 1981 г.; Европейски шампион за младежи 1980 г. в Римини, Италия и Републикански шампион на България. Спортната си кариера започва през 1971 г., сега е треньор по бокс. Той е сред малцината, които опита на ринга дава право да коментират загубата на Кубрат Пулев. Ето какво каза Ломски за „Черноморски фар”:
Такъв българин като Кубрат Пулев е нямало до сега. Имаме доста световни шампиони по бокс в професионалния стил, но никой не се е бил в абсолютната категория. Никой друг не е дръзнал да поиска, а и да бъде одобрен от Световната боксова асоциация за професионалисти да стигне до този мач. Нали се вижда, че има успехи. Ако той не бе заслужил нямаше да го допуснат до срещата с абсолютния световен шампион Джошуа, който в аматьорския бокс е и олимпийски шампион и световен и европейски шампион.
Работата е там, че нашенецът знае и не знае – започна да го плюе: как е играл, какво е говорел след мача.
Знайни и незнайни, разбиращи и неразбиращи тръгнаха да се изказват за мача между Кубрат Пулев и Джошуа. Някои хора се правят на компетентни, но ако влязат в боксова зала ще припаднат. Много ме е яд и ми е неприятно това.
Един приятел коментира с мен, че след срещата Кубрат Пулев се държал разхайтено. След три нокдауна и един нокаут питам аз как да се държи? За мен той се държеше много стабилно на краката и много мъжки се държеше. След такъв нокаут човек не може да стане, не може да говори, направо не знае къде се намира. А той отговори на всички въпроси, каквото и да му костваше.
Впечатли ме това, че Джошуа също се изказа много ласкаво за противника си и коментира, че Кобрата е велик българин, достоен човек и боксьор.
Искам да подчертая нещо, за което малцина се замислят – разликата във възрастта им. Джошуа е с близо десет години по – млад от Кобрата. Това също си оказва влияние. В спорта, това е голяма разлика. Въпреки всичко той се постара, получи удари, имаше и няколко грешки, но лошото е, че някои хора не го оценят.
Като професионалист казвам категорично: Имаше бой, имаше какво да се види. Той се опита по всевъзможни начини да победи Джошуа.
Дори само затова, че Кобрата дръзна и има възможността да се качи на ринга в тази престижна категория, трябва да му се поклоним доземи.
Правя едно отклонение, на времето, като ходехме в чужбина на турнири, и като ни видеха хората и чуеха за България, веднага казваха „Стоичков”. Лично мен тази реакция ме изпълваше с гордост. Сега трябва да е така за Кубрат Пулев. Трябва всички да се гордеем с този човек. Той загуби достойно, не показа страх и паника.
А на онези, които обясняват на ляво и на дясно как говорел Кобрата, как се държал, казвам – елата в боксовата зала. Нека ви ударя само един шамар, както аз си знам, дори и без ръкавици и тогава правете анализи на поведението на професионалиста. Боли ме много за плювните в социалната мрежа.
Трябва да се радваме, че българин е стигнал на такова ниво – да спори за тежката – абсолютната категория това е нещо велико!
Този човек има смелост, дух и сърце!
Извън мача моята най-болна тема е това, че за българския спорт все по-малко се чува, а това е било едно огромно поле. Все по-малко пари се отделят за спорт. Все по-малко млади хора тренират. Вече не можем да се похвалим с онези постижения, които са карали всички да слушат химна и да стават на крака.
Ето сега Кубрат Пулев припомни на света, че българите все още са живи и макар и малцина имат спортен дух и хъс за победа.
