Сряда, 20 Яну 2021
    
Бургас Любопитно

Енергичният Манол Тодоров – от футболния терен, през работата в НПО, до място в Общински съвет

  30.11.2020 21:06  
Енергичният Манол Тодоров – от футболния терен, през работата в НПО, до място в Общински съвет

„Трябва да имаш желанието да се развиваш и да опитваш много нови неща“, казва той

 

Георги РУСИНОВ

 

На всички се иска да се занимават с различни и поддържащите интереса занимания. Множеството обаче намира съвсем малко време за тези неща. Други ги захващат и ги изоставят заради фокусиране в работата, личния живот или други цели. Има хора обаче, които дори и професионално успяват да съчетават различни работи. В английския език има един „jack of all trades“, който горе-долу на български се превежда като човек, умеещ различни неща. Подобен термин се появява и в Ренесанса за творци, които съчетават различните изкуства – рисуване, скулптура и т.н. Те се наричат „ренесансови хора“. Днешният ни събеседник не спомена да твори в някое от изкуствата, но пък първият термин му приляга отвсякъде.

Манол Тодоров е на 36 години от Бургас. Семеен, с две деца. Вече втора година е общински съветник в местния парламент на морския град. Манол завършва „Журналистика“ в Бургаския свободен университет, но признава, че това, което правим с колегите, той не го е практикувал.

„Най-близкото е, че съм водил в радио авторско спортно предаване. Иначе и други рубрики също съм водил и общо взето съм минал през школата на радиото. Там не е толкова журналистическа работа, но пък тя ти помага да се усъвършенстваш. Радиото е една емоция и тръпка, която друга работа не може да ти даде. Чувството да седиш сам в едно студио и да говориш на хиляди хора, които те слушат е невероятно“, споделя той.

Тук общинският съветник се сеща за Светлозар Бодуров, собственикът на радио „POWER FM”, който му дава шанса да работи.

„Той повярва, че аз мога да стана добър радиоводещ. Винаги съм казвал, че това е една любов, към която може би ще опитам да се върна. В годините, когато станах радиоводещ, имах изключително много ангажименти и като водещ на различни събития. Това със сигурност мога да кажа, че е нещото, което ми липсва в момента. Аз обичам да имам аудитория и това ме зарежда. Сега като общински съветник спрях всички ангажименти, що се отнася до водене на събития и ми липсва“, обяснява Манол.

 

Помага на пострадали от катастрофи и на близки на загинали

 

Другата страст, с която не спира да се занимава и към момента е работата в неправителствената организация „SOS ПТП“. Негов приятел основава сдружението преди десетина години. Основната цел на организацията е да подпомага пострадали от катастрофи и паралелно с това има доста богата социална дейност с обучаване на деца в пътната безопасност и генерално обогатяване на знанията.

„В началото просто им помагах с различни типове маркетинг – изработвах им видеа, помагах им за сайтове. Впоследствие вече след негова покана да се занимавам по-основно с цялостната дейност в цяла България, приех. Вече осма година се занимавам с това. Трудната част от всичко е срещата с хора, които са претърпели ПТП и най-вече срещата с роднини на загинали в катастрофи. И на тях трябва да помогнем, да ги консултираме по какъв начин да си търсят правата. Там наистина са по-тежките моменти, в които обаче човек трябва да може да продължи напред. Представете си какво е да загубиш дете, майка, баща или много близък. След тези тежки загуби ние се срещаме с тях, за да помогнем, защото шокът и трагедията за тях е голям. Смятам, че всички консултации, които правим помагат, защото в такива моменти човек не знае да си търси правата“, разказва бургазлията.

„Емоциите на моменти взимат връх и е много трудно да се контролират и изолират, защото все пак всички сме хора“, смята той.

„Колкото и да се опитваш да свикнеш с това, защото от години го вършиш, винаги има истории, които по някакъв начин те докосват и те карат да се чувстваш емоционално изцеден. През годините съм свикнал да гледам на това по-скоро като на работа и на нещо, което трябва да свърша, отколкото да приемам нещата твърде лично. Малко са срещите със свръх емоционален заряд. Имали сме срещи с хора, изгубили малки деца, бебета дори. В такива случаи сме направили всичко необходимо, за да си получат тежките наказания виновниците“, продължава Манол.

По-приятната част от работата е срещата с децата и като цяло социалната дейност, която сдружението практикува.

„Особено най-малките - между 6 и 8 години, са най-интересни. Имаме и един добър инспектор в лицето на хипопотама Хитами, който заедно с нас участва в тези обучения“, уточнява с усмивка той.

Едно от постиженията му в сегашния мандат на Общински съвет – Бургас бе приемането на докладната му за разчертаване на площадки по безопасност във всички бургаски училища, където учениците ще могат на място да се запознават с правилата на движение и как да се предпазват на пътя.

 

Връзката със спорта е силна и наследствена

 

Връзката на общинския съветник със спорта е много силна и наследствена. Баща му Божидар Тодоров е дълги години футболист на „Нефтохимик“ през 80-те. Той е и един от хората с най-много мачове за „шейховете“.

„Впоследствие по-големият ми брат и аз минахме през школата на „Нефтохимик“. Десетина години съм прекарал там. Смея да твърдя, че съм голям късметлия, защото в школата бях от 1993-а до 2002-а, когато всъщност бе най-силният период на „Нефтохимик“. Бяхме близо до батковците, които постигнаха големи успехи в бургаския футбол. От там тръгна любовта към спорта“, спомня си футболният син.

След това, вече след като е завършил „Журналистика“, Манол пробва късмета си във футболния „Черноморец“. Само че не като футболист.

„Имах самочувствието да кандидатствам в „Черноморец“ малко преди Красимир Балъков да дойде в Бургас. Тогава имаше един изпълнителен директор от Варна – Добромир Горбанов. Направихме си една среща с него, защото им трябваше човек за спортен анализ. Нещо съвсем ново в „Черноморец“ тогава. На този човек му направих добро впечатление и започнах като мениджър по спортен анализ. Впоследствие Балъков дойде, но след като се махна, отделът бе закрит, но аз останах да работя в „Черноморец“ при Димитър Димитров – Херо като част от маркетинговия отдел и „Връзки с обществеността“. Прекарах най-хубавите си години там. При Херо имаше огромни финансови проблеми отборът, но пък постигна големи успехи. Бяха на крачка от Лига Европа. Завърши на 4-та позиция, една точка зад „Левски“ в последния кръг. Бяха наистина хубави години. Имаше колектив и всичко се правеше за спорта“, припомня си носталгично той.

2-3 години след това прекъсва за кратко връзката със спорта. До момента, когато получава покана от ръководството на „Нефтохимик“, който тъкмо се е завърнал в елита на родния футбол.

„Поканиха ме да оглавя техния отдел „Връзки с обществеността“. Приех, защото „Нефтохимик“ ми е отборът на сърцето. Аз не го и крия. Дори когато бях в „Черноморец“, доста са се шегували колеги с това. Общо взето обаче, в Бургас футболните хора се познаваме и ако умееш да си вършиш работата, няма чак такъв проблем на кой отбор си фен. В „Нефтохимик“ всичко траеше една година. Оттам тръгнаха големите проблеми, които и до днес се опитваме да решим в Общински съвет – Бургас. Така че, общо взето, това е любовта към спорта. Добавям, че съм завършил и Спортното училище. Връзката е сериозна“, заявява Манол.

 

Навреме се разделя с футбола

 

Според него тъкмо навреме се е разделил с футбола. Или поне като играч.

„Докато тренирах футбол, от 22-23 човека набор 84, общо взето един-двама продължиха да се състезават. Другите имахме някакви наченки и играхме в долните дивизии. В един момент обаче си даваш сметка, че явно нямаш толкова добри качества да изпъкнеш като футболист и само с това да си вадиш хляба. Много момчета може би не го осъзнават в момента, но виждайки в една възраст, че играеш просто ей така, за мен това не е ок, защото футболът, колкото може да ти даде, толкова може и да ти отнеме. Станеш на 33 години и ако не се ориентираш, както мен и други на по 20 години, да тръгнем в друга посока, футболът нищо няма да ти даде. Честно казано, при мен по-добре, че така стана, защото ориентирането ми в друга посока разви живота ми в посока, която се оказа, че исках. Иначе клишето, че футболът научава на много дисциплина е вярно. Научава те и на колективна работа“, категоричен е общинският съветник.

Баща му в никакъв случай не е бил разочарован от раздялата на сина му с футболния терен. Дори напротив, Манол срещнал много подкрепа от родителите си във всичките си начинания.

„Имам късмета да имам родители, които в годините никога не са ми налагали мнението си, или да ми казват какво да работя. Обсъждал съм с тях нещата и винаги са ме поощрявали да бъда спокоен и да вярвам, че нещата ще се случат, защото вярват в мен. Може би по този начин добре са ме възпитали, защото аз в момента така възпитавам моите деца“, казва той.

Една случка от периода, докато учи „Журналистика“ няма да забрави никога. Тя му е показала пътя и във възпитанието на собствените си деца.

„Беше още на първия изпит, за който със сигурност не бях подготвен. Беше по брутален предмет. Аз бях доста притеснен. А те ми казваха да не се притеснявам, защото в крайна сметка ще го взема. Затова и мисля, че не трябва да караме децата прекалено много да се притесняват, защото се стресират“, обяснява Манол.

Връзката със спорта изглежда ще се предаде и на следващото поколение. Бургазлията е горд баща на млада плувкиня, която тренира добрият му приятел Михаил Попов.

 

Не съжалява, че не е влязъл в Спортната комисия

 

Манол познава много спортни хора в Бургас и постоянно търси тяхната подкрепа, както и те неговата в ролята му на общински съветник.

„Ако мога да помогна на някой спортист или клуб, винаги се старая да го правя. В Бургас, както се вижда, професионалният спорт не върви добре и затова смятам, че трябва да сме обединени в стремежа си да помагаме. Футболът няма да го коментираме, защото няма да ни стигне мястото в материала само за него. Друг проблем е със сградата на Спортното училище, който смятам, че е необходимо да се разреши в най-скоро време“, признава той.

В началото на мандата е имал огромно желание да влезе като член на Спортната комисия, но при гласуване той не събра необходимите гласове.

„По една или друга причина не бях избран за член на тази комисия, но не съжалявам, защото виждам, че комисията колкото и желание да има, не мисля, че може да влияе реално на процесите, които се случват в бургаския спорт. Мисля, че щеше да ми коства много нерви. Иначе само уважения за членовете й и председателя, защото виждам колко много наистина се стараят“, добавя общинският съветник.

 

Тайната

 

Манол казва, че има тайна за разпределяне на времето между всички различни сфери, в които се е отдал и тя е съвсем проста.

„Трябва да имаш желанието да се развиваш. Особено, когато си на възраст между 25 и 35, човек трябва да опитва много неща. В момента аз съм се кротнал, така да се каже, и не се занимавам с много неща, но преди години имаше моменти, когато бяха адски много и съм се чудил как мозъкът ми превключва от едното към другото. Оказа се, че именно желанието за развитие и адаптирането към нови неща ме е водило. В крайна сметка, и в природата оцеляват не най-силните, а най-адаптивните“, завършва той.


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати