Дона МИТЕВА
Красимира Краева е медицинско лице, което от първо лице не се притеснява да разказва за COVID-19, през който мина самата тя, а заедно с нея под карантина бяха съпругът й и малкият й син. Тя подчертава, че гледната й точка е на болен, който в определения момент се нуждае от подкрепа и помощ.
По нейни думи, всички трябва да вярват, че такова заболяване има, и е наивно да се игнорира проблема. Цялата организация определя като недобра в големия град. „Селският кмет на едно малко населено място е много по-загрижен за хората, отколкото в големия град. Там човекът – болният се губи“, споделя усещането си бургазлийката. И се пита защо за РЗИ и полиция не е анонимна, като се обаждат да я карантинират, а същевременно никаква социална служба или временна организирана не се сеща да вдигне телефон и да попита като е карантинирано цялото семейство, дали има кой да се погрижи за лекарствата им и за храната, която им е необходима.
„В голямата въртележка на работата, което остава незабелязано, се вижда от позицията на обикновения болен. За мен проблемът е в това, че човекът, като човек, не е изведен на преден план. Не се работи в детайли в полза на човека. В глобален мащаб всичко е добре, но в детайлите не е така“, казва тя и подчертава, че е добронамерена.
Още при първите най-бегли симптоми, които са лека настинка, червената лампичка на здравен работник светва. Въпреки това понеже предният ден е била на открито, първите й мисли са, че е настинала. За всеки случай прави бърз тест, който макар и да не се признава за сигурен, дава индикация.
Първата работа - тест
„Сутринта си направих бърз тест, още преди да съм си измила зъбите. За мен бе важно да не се самозаблуждавам. Исках да знам истината. Той излезе положителен, тогава веднага отидох да направя и писиар“, обясни Краева. И въпреки че не се признават бързите тестове, тя смята, че е по-добре в магазините като влизаме вместо да ни напомнят за маските, далеч по-добре би било ако се правят такива бързи тестове. Тогава ще лъсне по-бързо истинската картина на пандемията. Сега с маски вървят много болни хора по улиците, убедена е бургазлийката.
„Пред мен изобщо не стоеше дилема за това дали трябва да правя писиар тест. Аз работя с болни хора, дори и от друго. Ако дойде например човек със счупена ръка и аз му лепна един COVID – какво се случва? Това е в чисто човешки план“, мотивира поведението си.
В понеделник сутринта отива в лаборатория и прави теста. Така започва кошмара за семейството й. Прибирайки се – вече симптомите на Короната са налице. Обажда се на личния лекар, който й назначава терапия и тя започва да се лекува.
Усещането да си с COVID-19
„Болките са жестоки, все едно, че си претрепан. Боли те всичко. Болки в мускулите и ужасно главоболие. Аз съм човек, който никога не е страдал от главоболие, в един момент то бе нетърпимо. Не можех да си движа главата. Жестока болка и в цялото тяло, чак косата те боли.
Обикновения грип знаем как започва – отпадналост, температура и като започнеш да вземаш лекарства – ти просветва. И си сигурен, че си на правилния път.
Тук не знаеш дали това е правилният път, не знаеш какво да правиш. Никой не те преглежда“, разказва преживяното Красимира.
Оказва се, че има един луфт от време, когато писиар-ът е даден, но не е готов резултатът, когато е можела да отиде на преглед, но убедена на 90%, че е с COVID-19, не е посмяла да го направи.
При взета проба за тест в понеделник сутринта, резултатът идва в сряда на разсъмване. Чакането се отразява на цялото семейство. Съпругът й през това време ходи на работа със свито сърце. Отбягват контакти с други хора.
„В сряда трябваше да съм на работа и колегите чакаха да им кажа какъв е резултатът. Това също е неприятно. Част от лабораториите събират пробите и ги изпращат да се работят в София. Това го разбрах по най-трудния начин – на собствен гръб. От личната лекарка разбрах, че съм подадена от Софийското РЗИ, че съм под карантина, а съпругът и синът ми от Бургас- като контактни.
Една лаборатория, която няма възможност на територията на града да работи пробите, защо изобщо ги взема. Дала съм сто лева и те ме държат без резултат от теста, а ако остана и без терапия? Мнозина биха изчакали резултата и тогава да търсят помощ от личните лекари. Това е загубено време за мен“, споделя перипетиите си бургазлийката. Затова е и категорична, че лаборатории, които не могат да обслужват на терен не трябва да правят тези тестове.
През тези два дни близките й не вярват, че тя е с COVID-19. При положителния тест се обаждат на семейството от РЗИ и личния лекар също.
Лечение по телефона
Антибиотичното лечение, заедно с пробиотици, витамини и аспирин протект започва още от самото начало, преди да е дошъл резултатът от теста, което по нейна преценка е било добре, за да овладее заболяването с навременна реакция. „Лечението ми протече изляло на базата на моите познания, на познанията на приятели - лекари и колеги. На хора, на които мога да вдигна един телефон и да споделя симптомите си и да получа съвет. Като се започне от инфекционисти, пулмолози и джипи. Всичко бе на приятелски начела. Ако нямаш приятели в тази сфера, не знам какво правиш“, заключава медицинската работничка, споделяйки опита си със съжаление. И допълва, че даже са й връщали обаждания късно вечерта. Наясно е, че има и такива карантинирани, които не спазват стриктно карантината и обикалят не само по здравните заведения, но и на пазар и разходка.
Страхът е за близките
Бургазлийката признава, че не е била изплашена, но предпазлива. Семейството й също приема по-скоро рационално случващото се, защото са убедени, че това е заболяване, което няма да подмине никой. „Шокът, стресът бе за хората около нас. Майка ми, която е на близо 80 години изпадна в ступор. Като й казах се разплака. Опитах се да я успокоя, че от това не се умира, но тя беше слушала новините и натрапчиво се бе забило в съзнанието й колко починали има за деня“.
Възрастната жена е зависима от двете си деца – Красимира и брат й, които се грижат за нея, това я прави още по-чувствителна и уплашена за тяхното здраве.
„Това, което се причинява от информационния поток и на здравите хора, е нещо страшно. Дори на по-младите, да не говорим за тези като майка. В един момент аз забравих, че съм болна в усилието си да я успокоявам по телефона“.
Красимира е категорична, че повече информация трябва да се дава за хората, които са излекувани, за ваксините и за съвестността на гражданите. „Трябва да се използва методът на моркова, а не на тоягата“, убедена е.
Приятелите
В дните на усамотение семейството й разбира, че има истински приятели и близки хора. Разбира и това, че има и хора, които се страхуват повече от нормалното. Дори сега, когато всичко вече е отминало, тестовете и на тримата са отрицателни, има съседи, които ги заобикалят. Те не им се сърдят, но им е странно.
С доставката на лекарства и храна се справят благодарение на големия им син, който не живее при тях. Проблем е това, че те със съпругата си чакат бебе и са под повишено напрежение заради това. „Със страх правих поръчките. Пишехме едни дълги списъци. Понеже си печем хляб вкъщи, с няколко пазарувания изкарахме карантината“.
Съседите всички са разбрали за карантината. И съответно има и разделение в двете крайности. Съседката на етажа, въпреки че е възрастна жена, няколко пъти оставя на масичката в общия коридор мекици и други домашно приготвени храни и им звъни да си ги приберат. Няма негативно отношение, хората приемат със съчувствие и разбиране. „Крепеше ме това, че страшно много хора ни се обаждаха, дори колежка, която е със сериозно заболяване, но живее наоколо, предложи да дойде и да ни пазари, а ако трябва и да ни включи системи и други манипулации, спазвайки всички необходими мерки.
В чисто човешки план усетихме подкрепата на хората. А имаше и такива, които едва насмогват на себе си да пазарят“, с умиление сподели бургазлийката и сега, когато лошото е отминало се шегува, че голяма част от колегите й всяка сутрин са правели телефонна визитация.
Припомни, че от профила си в социалната мрежа тя публикува и благодарност към полицая, който отивайки да провери дали са си на адреса, като разбира, че имат нужда от лекарства, отива и им ги купува. Като харизматичен човек го определи Краси. Но разсъждава, че ако се обади в полицията и обясни, че има нужда от помощ, едва ли биха й обърнали внимание, защото това не им влиза в задълженията. Опитва се и да не забелязва съседите, които внезапно обръщат посоката, за да не се срещнат с тях. По-важни за нея са онези, с големите сърца, които са били лек за душата на болните в карантината.
„Моите момчета бяха облагодетелствани, защото на двама човека никъде не дават една медицинска сестра. Обикновено тя се грижи за 30-40 човека“, полушеговито обяснява за семейните грижи по време на карантина бургазлийката.
Болен да чакаш на открито
За съпруга й неприятното идва след карантината, когато отива в белодробната болница на преглед при пулмолог. „Страшно ме нарани това, че пациентите трябва да чакат вън на двора, един час, нищо, че са с предварително записани часове. Той преди това бе на два антибиотика, чака вън час и десет минути за консултация с готова снимка и кръвни изследвания от личния лекар. И влезе в батака. На другия ден направи 39 градуса температура и започна лечение с трети антибиотик“, огорчено разказва медицинската сестра.
Изводите
Хората трябва да си стоят у дома, излишно да не обикалят по болници. Ако има по-сериозни симптоми от тези, с които е било семейството й, тогава да се предприемат адекватни действия. Това съветва жената, чието семейство мина през COVID-19.
Убедена е и в друго, вече като медицинска сестра, че пациентът трябва да се предава от ръка на ръка. И се връща на чакането в двора на бургаското здравно заведение: „Като има час този пациент, точно в уговореното време той трябва да влезе при лекаря. Ако това не е възможно, поне трябва да му се осигури място - на топло, където да седне и да се чувства комфортно. Не трябва да се забравя нито за миг, че хората пред лекарските кабинети преди всичко са болни“, ядосва се Краева.
Тя има и нестандартна идея, в която има доза логика – от онези жени, които в момента напуснаха ресторантьорския бизнес като чистачки, миячки и помощници в кухнята – стават за прекрасни санитари в болниците. Разбира се, при добро заплащане. Голяма част от тях са притиснати от липса на пари и със сигурност биха се съгласили да помагат в здравните заведения. Ако за лекарите и медицинските сестри се изисква специално образование, за санитарите се иска дух и голямо сърце, за да помагат на болните.
Към тези, които не са болни, тя отправя съвет да се пазят, което в никакъв случай не означава само носене на маски. Да са отговорни не само за себе си, но и за близките и обкръжаващите.
А болните съветва да държат пряка връзка с личните лекари, дори и когато става дума за изпращане на линейка - пак да го съгласуват с тях.
Вече двадесетина дни, въпреки че е минала карантината и новият тест е отрицателен, Красимира се уморява бързо, усеща се отпаднала и казва, че болестта не е отминала напълно. Портфейлът на семейството е олекнал и с хилядарка, само за лекарства.
„Преживях COVID-а благодарение на приятелите ми, личния лекар, познатите ми лекари – с две думи, хората с добри сърца. Ако си свит и притеснителен и не искаш да занимаваш хората със себе си – тежко ти. А няма нищо лошо в това да се търсят институциите - да искат подкрепа и помощ. Да се залага на неписаните човешки правила за доброта и човещинка. Всеки ги има“, оптимистично приключва своя разказ за преминаването през голямото изпитание на пандемията и с уговорката, че при нея и семейството й не са настъпили усложнения.
