Общински съветник - потомък на кафеджийски род

Силвия ШАТЪРОВА

Общинският съветник Живко Господинов е потомък на известен кафеджийски род.  Прадядо му Христо Господинов е един от първите в тази сфера на търговията и услугите в Бургас. В юбилейната книга на Бургас за периода 1878 -1928 година пише, че кафе „Империал“ на улица Александровска се държи от Христо Господинов, който е собственик на кафето от 30 години.
Известното кафене се е намирало на  главната улица „Александровска“, под самия хотел „Империал“, в имот на Хаджипетрови, точно срещу сладкарница „Малина“. По времето на соца там се намираше известният ресторант „Малкото Балканче“, а над него бе административната сграда на „Балкантурист“, на другия ъгъл по-възрастните си спомнят, че бе и  друго прочуто кафе - „Куба“.

„Ъгловата страда на улиците „Александровска“ и  „Милин камък“ е собственост на фамилия Хаджипетрови, но пък кафето е било на дядо ми, защото той е плащал данъци за него“, разказва Живко.

Той притежава стари архивни снимки и документи за известната фамилия, чийто наследник е. Доскоро в мазето пазят и старата табела на кафе „Империал“. „Сградата е собственост на фамилия Хаджипетрови, но пък кафето е било на дядо ми, защото той е плащал данъци за него“, разказва Живко. Навремето тези актове бяха в класьори. Една част от актовете за земеделските земи съм ги намерил, но актът за кафето изчезна, страницата в класьора е скъсана, продължава той.

Самият Христо Господинов има двама синове - Александър и Яни Господинови. Александър продължава бизнеса на баща си, като го разширява,  в същото време  върти кафето под хотела. Всъщност той е моят дядо. Според нотариалните актове, които имаме,  в началото прадядо ми Христо е живял на улица „Трайко Китанчев“, зад Етнографския музей. В къщата остава да живее Яни, а Александър, дядото на Живко, закупува имот на ъгъла на улица „Отец Паисий“ и „Силистра“.  Там построява двуетажна къща, която в момента е в малката уличка в топцентъра на града с номер 12. Все пак мечтата на Александър Господинов да закупи имот на самата „Александровска“ се сбъдва. Той се сдобива с етаж от кооперация срещу бившата Руска книжарница, където отново прави кафене. Купува имота от д-р Коларов и продава къщата на улиците „Отец Паисий“ и „Силистра“.

Фамилията губи собствеността си след 9 септември 1944 година.  След промените преди 30 години тя не им се връща, заради сложни юридически казуси. „Това остава един хубав спомен за този дребен буржоазен род“, казва Живко Господинов.

Освен имотите в центъра на града, дядото Александър е притежавал и земеделски земи в местността Старите лозя, която се е намирала до Краставицата на улица „Константин Величов“. Имотите там са отчуждени през 1956 година, където властта е имала намерение да строи болница. Проектът не се осъществява, имотът не се връща.

С гордост си спомня и за своята баба, която е завършила Френския лицей в Бургас. По онова време - през 20-те години на миналия век, нивото на образование е било такова, че в Бургас е можело да се получи и западноевропейско образование. Под дипломите на баба му стоят подписите на френските образователни министри.

Тя обаче е била домакиня, а според тогавашния класификатор или кодекс на труда, това е официално призната професия, за която се получава и стаж.

„Моите деди са били хора, които са милеели за града, вложили са здраве и възможност за проспериране на града. Предполагам, че от там идва и стремежът ми да допринеса нещо за този град с каквото мога и най-вече за опазване на доброто фамилно име“, разказва още Живко. Той е първият в рода, който се занимава с обществена дейност и е политически ангажиран.
Баща му прекъсва традицията на кафеджийския дребнобуржоазен род и става елинженер. Дълги години работи като такъв в „Океански риболов“. След промените преди 30 години основава и фирма, в която от 16-годишен работи и сегашният общински съветник Живко Господинов.

„12 години бях организатор на производство, след като баща ми почина, станах управител на фирмата. Той бе изключително аполитичен, фин човек, няма някой, който да е бил обиден, зесегнат от него“, разказва още за фамилията Живко. Преди години решава, че ще се занимава с политика. „Стига се дотам, че няма как да се развива бизнес по новите правила. Ако не си съгласен с тях, си закриваш бизнеса и това е.

Правя паралел с онези времена, когато не можеш да се обадиш на лекар, ако не му платиш прегледа и файтона, и сега се връщаме към това. За съжаление ставаме свидетели на същото в днешно време - ако не можеш да си платиш, става безпредметно  да се обаждаш за медицинска помощ“, продължава Живко Господинов.

Израснал на пъпа на Бургас, през последните години Живко се отдава на живот на село, има къща край града, където се чувства прекрасно. Открива ново преживяване и хоби, което му носи удоволствие, защото условията в града са влошени. През последните години все по-малко познати лица виждам в Бургас, независимо, че съм израснал тук, но това е нормално може би, идват нови хора, градът не е затворен.

Категоричен е, че фамилното име го задължава и е голяма отговорност, надали обаче би продължил бизнеса на своите предци. „Много бих се радвал, ако някой предприемач направи в ретро стил кафене „Империал“ , завършва  Живко.