„Видях апела на Семир Абумелих и реших веднага да откликна“, казва Пламен Жеков
Разработката може да покрие цялата страна, но никой не иска да се включи
Георги РУСИНОВ
Благотворителността, добродушието, безкористното добро. Това не са черти на характера, които всеки може да притежава. Хората като цяло са една идея по-егоистични. Аз-ът като че ли в повечето житейски ситуации надделява. В тежките времена, в които всички живеем, заради COVID-19 пандемията в цял свят, страхът е този, който видимо надделява в обществото. Но все пак не са малко случаите, още от началото на пандемията у нас, където доброволци помагат всякак в борбата с коварната болест. Кой със средства за защитни екипи и предпазни средства, кой с доброволен труд в COVID-19 отделенията. Доброто започна да изпъква.
Един такъв пример за добро е бургазлията Пламен Жеков. 27-годишният IT-специалист разказа пред „Черноморски фар“, че само за няколко часа разработва системата за свободни COVID-19 легла за болниците в Бургаска област. Работи на свободна практика, а в момента той и екипът му работят от домовете си. Създават предимно софтуери, силни са в автоматизациите на сървъри и в електронната търговия. Пламен казва, че от 15-годишен е започнал да се занимава с програмиране – сам. Успява да направи собствен сайт, макар и много прост по думите му, но това е искрата, която го тласка към сферата на IT-бизнеса.
„Не съм завършил специално висше образование. Започнах да уча в Бургас, но ситуацията беше такава, че преподавателите, които преподаваха там се учеха от мен. И мен не ме е срам да го кажа. Затова сметнах, че е абсолютно безсмислено да си завършвам образованието. С който обаче и да съм работил, не ми е искал диплома и не ме питал какво образование имам. Всички ме питат какво мога да правя. А аз имам богато портфолио. Имам мой сайт, в който за съжаление не съм си качил и 20% от портфолиото. Чисто физически не ми е останало време да го погледна и него“, обяснява бургазлията.
Как се решава да създаде системата?
Една сутрин Пламен гледа сутрешния блок на новините и вижда шефъг на УМБАЛ „Дева Мария“ Семир Абумелих да отправя апел, че система за свободните легла в болниците е необходима. Това бе след като на няколко места в страната хора починаха в линейките, докато чакат да бъдат приети в болница. Проблемът идва от прекалено малкото болнични легла и засилващият се брой болни.
„Аз още на същия ден се свързах с него. Той ме извика в болницата, даде ми задание как трябва да изглежда системата и до края на деня тя беше готова. Самата система не е нищо сложно, но е работеща, което е най-важното. След това се срещнахме с кмета, показах му системата и той още на момента звънна на РЗИ-Бургас, за да се свържем с техните IT-специалисти, да я прехвърлим и да започнат да работят“, заяви Пламен.
От малко повече от две седмици, системата функционира. Създателят й поддържа връзка с доста хора, които я ползват. Досега бъгове е нямало.
„Обратна връзка получавам, да. Доволни са хората и казват, че си работи много добре. Само от Централна спешна медицинска помощ (ЦСМП) искаха да им разменя дата и час. Първо да излиза часа, а след това датата. Оправих им го веднага. Това, което те имат в момента е работещо и нямат друго, което да искат да им вградим“, обясни програмистът.
Макар и да не е търсил благодарност или слава, Пламен ги получава. Във Фейсбук под публикация за постъпката му, качена на електронния ни сайт, той получи хиляди благодарности и поздравления и от съгражданите си. Някои дори го благославяха за доброто му дело.
„Г-н Абумелих няколко пъти ми благодари. Доволен е от това, което се случи и че стана толкова бързо. Няколко души от ЦСМП се свързаха също с мен лично да ми благодарят. Аз благодарност не съм търсил, но все пак е важно“, признава той и допълва:
„Реших да разработя и даря безвъзмездно системата. Направих го без да искам пари, защото мога и искам да помогна. Иначе самата процедура щеше да отнеме много време. Поръчки, избор на изпълнители – всичко това щеше да се забави толкова, че да послужи за следващата епидемия. А аз знаех, че това, което им трябва, ще ми отнеме не повече от 5-6 часа работа. Общо взето идеята ми беше да не е с комерсиална цел. Аз дори не исках да давам и интервюта, но вече много взеха да ме разпитват и няма как, съгласих се (смее се)“.
Изключително важна информация, която програмистът сподели с наш репортер е, че реално в системата му могат да се включат всички болници с COVID-19 отделения в България, а и изобщо всички болници. Засега обаче тя работи само в тези в Бургаска област.
„Това вече са си политически решения, които нито мога да коментирам, нито мога да взема страна. Те си знаят. Аз съм я предоставил и знам, че може да поддържа до 30 000 обекта без абсолютно никакъв проблем. Може даже и до 50 000 да достигне. Изобщо няма да се затормози. Доколкото знам, болниците в страната, които имат COVID-19 отделения, са не повече от 200. На практика можем да обхванем и съседните държави дори с тази система. Казал съм, че ако се иска надграждане, то ние ще го направим безвъзмездно“, посочи той.
Някои болници още не са влезли в 21-ви век
Системата на Пламен, както той сам я обяви е простичка, но пък много добре работеща. От световната история сме свидетели, че много често именно елементарните неща се оказват най-подходящи за дадени ситуации.
„Системата е уеб базирана. Има един администратор, който създава акаунтите за различните болници. При получаване на акаунт всяка болница започва да актуализира нейното състояние – кога се освобождават и кога се заемат легла. Всичко това се вижда в реално време. Най-вече е удобна, защото идеята беше да се използва през телефони и таблети. Докато медиците са в линейката с пациент, на момента да могат да видят къде има свободни места. Защото например има села в Средец, които са много далеч. А тях ги карат в Бургас. Докато стигнат до Бургас 30-40 минути заминават и може вече дадено легло, което са видели като свободно да се окаже заето. Сега вече каква организация си правят те, аз не знам. Но това е идеята – с един клик на телефона да виждат къде има свободни легла. Това и в случай, че болниците си въвеждат навреме и правилно данните“, разказва той с хъс по темата.
Сподели, че е запознат, че Министерство на здравеопазването разработва тяхна система, която трябва да е на национално ниво. Както той обясни, процедури по този ред минават много по-бавно.
„В същото време в Община Пловдив, втория град по големина в страната и с много болни, ползват екселски файлове. Това им е системата. Това е не смешно, ами не знам как да го нарека, в 21-и век. Аз казах, моята може да се ползва абсолютно спокойно навсякъде, но ето, виждаме резултата. Затова един от вариантите на други общини е да се включат в системата на Бургас. Другият вариант е да се свържат с мен, аз ще им предоставя абсолютно същата система, просто ще си я качат на техен сървър. До момента никой не е изявил желание“, обяснява програмистът.
Друга подобна благотворителност бургазлията не е правил, но пък казва, че той и екипът му са обучавали програмисти за тяхна сметка.
„С тези хора и в момента сме приятели и си работим заедно, но случката с дарението е една и съвсем различна. Аз дори не знаех дали ще използват системата. Бях с мисълта, че могат и да не я поискат. Но те пък взеха, че я харесаха и нещата се случиха максимално бързо. Учуди ме малко и бързата организация от страна на кмета г-н Димитър Николов“, уточни Пламен.
Страх не от вируса, а от хаоса в здравеопазването
И Пламен като много други българи призна, че повече се притеснява от хаоса в здравеопазването, отколкото от самия вирус.
„Притеснявам се от това, че ако не дай Боже, ми потрябва медицинска помощ, трудно ще се добера до ресурса на здравната система. Имам достъп до системата и виждам какво е състоянието й. Тя не е претоварена, тя се пръска отвсякъде. Знам, че ако се направи локдаун на държавата, икономиката ще се срине. Но и да се пренебрегва такъв проблем, който съществува и да се казва, че овладяваме обстановката е несериозно“, сподели той.
Според него хората от страх вярват в това, което им отърва да вярват. Не искат да има коронавирус и се хващат за малки сламки.
„Не виждат какво се случва извън България. Доста от моите приятели примерно не могат да четат на английски и не гледат световни медии. Виждат какво казват нашите телевизии и дотам. И като излезе някой и каже, че това не е вярно, хората се хващат за това. Обстановката обаче реално си е изключително тежка, и то в цял свят“, завършва бургазлията.
