Да помагаш на другите е добре, но да ги научиш сами да си помагат, е още по-добре
Не се поддавайте на паника и страх, че ще умрете от COVID-19, съветва тя
В навечерието на Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, разговаряме с Радка Жекова, човек, отдаден изцяло на идеята да помага, да е полезна на хората около себе си. Тя е позната в Бургас като неуморен и упорит радетел за правата и здравето на диабетиците. Строга и ласкава, винаги готова да подаде ръка на човек в нужда. Дори и сега, в дните на сериозно изпитание, пред което е поставен не само нашият град, не само България, а и целият свят, тя продължава да мисли повече за другите, отколкото за себе си.
Интервю на Дона МИТЕВА
- Г-жо Жекова, в навечерието на 14 ноември, Световен ден за борба с диабета, каква е равносметката за Вашето Сдружение „Диабетни грижи”?
- Ще се опитам да обобщя: Останахме верни на ангажиментите „Диабетът - медицински и социален проблем”. Доказваме, че се изисква работа в мултипликационен екип: диабетик, семейство, работно място, училище, университет, семеен лекар, специалистите по диабета (ендокринолог, невролог, съдов хирург, кардиолог, очен, гастроентеролог, хематолози и др. плюс клинични специалисти). Това е сигурна гаранция за ранна диагностика, ранна терапия и грижа и срещу ранните инвалидизации от усложненията от диабета. Диабетиците имаме съвременно лечение, на световно ниво. Но това скъпостуващо лечение няма реално измерение за намаление на инвалидизацията.
Като краен резултат - горди сме, че имаме 35 диабетици на възраст от 80-97 години. Те са с диабет повече от 30 години стаж. Те са нашата радост и кураж. Даваме ги като пример непрекъснато.
- Как се справят вашите хора по време на пандемията, знае се, че те са сред рисковите групи?
- В началото на тази пандемична ситуация телефоните ни прегряваха от звънене. За първи път чувахме едни и същи изрази: „Ами сега какво ще правим?! Лекарствата, протоколите за лекарствата, заверки в РЗОК, консултации със специалистите, как ще стават? Ами ако ги няма и лекарствата? Нямам близки, кой ще ми помогне! По телевизията пак казаха... лоши новини... вдигнах кръвното...
И ние започвахме с конкретните указания „вписвай в дневника на диабетика – нивата на кръвна захар и кръвно налягане, факторите за проблемните стойности. Увеличи дозата на инсулина, раздвижи се чрез леки упражнения, рисувай, плети и пак се обади!... А хората ни имат и по 2-3 и повече усложнения от диабета. И така е до този момент. Ние сме доброволци – ние също сме с диабет. Но се опитваме да бъдем със силен дух и да даваме човешка подкрепа в труден момент.
- В момента със сигурност е по-трудно заради ограниченията или въпреки тях да се грижите за своите членове. Къде е мястото на „Диабетни грижи” във време на пандемия?
- Трудностите по обгрижване на наши членове с диабет са много – снабдяване с инсулин и лекарства от аптеките, консумативи за измерване на кръвна захар, консултации със специалисти. Ние правим уговорки за часове при специалисти по телефона, придружаваме ги до лекарите, гарантираме, че са „условно здрави в момент”, за да пазим и лекарите. Правим консултации по телефона, търсим ги по повод рождени дни, именни дни, празници, просто обаждане...
Разбрахме още едно: медицинските сестри, ерготерапевти, играят важна роля в грижите за хората. Трябва да има работа на терен с разумни действия и човечност. Но я няма държавната здравна политика, за жалост.
- Какво съветвате диабетиците, а и хората при тази усложнена ситуация?
- Първо да запазват самообладание! Да знаят, че не са сами! Да се опитват да не се поддават на паника и страх, че ще умрат от COVID-19! После да се хранят добре, достатъчно сън, повече движения срещу обездвижването, по-малко телевизия и лоши новини. Грижата за самите себе си е от огромно значение за имунитета.
- Има ли достатъчно консумативи за болните от диабет? Липсва ли нещо, което допълнително да утежнява състоянието им?
- Слава Богу, има инсулин, таблетките за диабета, както и тестовете за контрол на кръвната захар. Освен лекарствата за диабета, има и други лекарства за усложненията. Но не мога да премълча и другите проблеми – доста хора останаха без доходи, а са увеличени цените на лекарствата. Голяма част от нашите хора са с ниски пенсии и не са в състояние да си провеждат лечението, както е назначено от лекарите. Заради парите има такива, които си купуват за 15-20 дни лекарствата, а останалите 10-15 дни са без лекарства. Затова не можем да обвиняваме лекарите. Те нямат вина! Затова диабетиците сме с повече инфаркти, инсулти и други утежнения. Често чувам обвинения, че ние от „Диабетни грижи”, нагнетяваме обстановката – не, просто такива са фактите.
- Как се добират вашите хора до ендокринолози и други лекари?
- Разполагаме с прекрасни млади лекари-ендокринолози, които имат в своите програми комплексен подход.
Дори и в тази пандемична обстановка диабетиците си записват часове за амбулаторни прегледи, и според здравното състояние лекари преценяват за терапиите, за различни изследвания и за стационарно лечение. Тази година имаме безплатни такива профилактични прегледи и прегледи според потребността на човека. Всеки, получавайки епикризата от ЕО, получава и съответни указания за продължаване наблюдение или диспансеризация от съответния специалиист.
Прави ни впечатление, че се запазват колегиалните отношения лекар-лекар и не се вместват корпоративни интереси, което още повече ни кара да вярваме на хората в бели престилки.
- Има ли проблеми с ТЕЛК?
- В началото на пандемичната ситуация имаше паника сред нашите хора, но след като ние се запознахме със законовите разпоредби, няма проблеми. Но човек, подавайки документите си, трябва да представя максимално документи - стари епикризи, нови, етапна епикриза от семейния лекар. Документите се представят в картотеката на ТЕЛК и чрез пощата се получават писма с указания за евентуално още прегледи на съответните ни специалисти и така –пак чрез писма, човекът получава решение на ТЕЛК, без да се явява реално.
- Извън горещата тема - знам, че Вие сте добре приети в международното семейство на сдруженията на диабетиците. Разкажете, моля за Вашите контакти в страната и извън нея.
- В продължение на 25 години създадохме партньорства с Турска диабетна организация, с активността на лекарите им, защото имат силна държавна здравна политика, със Сръбска диабетна организация от Цариброд, чрез диабетната организация на град Сливница.
Различните събития – информационни дни, работни срещи, лагери на деца с диабет, викторини, тестване на усвоени знания, анкетиране - даваха своите резултати – висока активност на диабетните организации в България, Сърбия, Турция, Русия, Италия. Разбира се, активната страна са лекарите, специалистите. Полезността за нас беше придобиване на нови знания, умения за живот с диабет без усложнения. За жалост, усилията ни на диабетните организации и експертите по диабет да има най-после и в България дългосрочна национална диабетна програма, не се увенчаха с успех до ден- днешен. Срещите с членове на Комисията по здравеопазване в Народното събрание с министри на Министерство на здравеопазването - оставаха с отговорите „че много се прави за диабетиците, че няма нужда от национален регистър на диабетиците и т.н. 2013 година се сформира работна група от специалисти, която положи основи за национален регистър, но дотам.
Нашата добра практика чрез СП „Диабетно стъпало” даде своите резултати: обучение на екип „обучаващи” чрез доц. Василев и екипа му. Има предотвратени над 1485 ампутации от 2009 година до този момент. Програмата на д-р Мариана Контева и екипа й „да идем при хората” в направление „здравото сърце, доброто качество на живот и неговата продължителност”, са резултатът от грижите, които предлагаме през целия си живот, от детска възраст до дълбока старост.
31.03.2014 г. е много важна за нас дата. По препоръка на доц. Антония Димова от Медицинския университет във Варна се включихме в анкетата на проекта на ЕК „Иновативни грижи за хората с множество хронични заболявания”. Бяхме класирани от 178 програми от държави на Европейския съюз в „осмицата” с програмата „Доброволци, пациенти и лекари - обединени срещу диабета”. Следващата година бяхме посетени от Верена Струкман - Германия, Франческо Барбабелла - Италия и доц. Димова. Проведоха се интервюта с диабетици с повече от 20 човека, посещения по домовете, разговори по телефона. Посетиха Кардиоцентър „Понтика” и се срещнаха с екипа на д-р Мариана Контева. Интерес имаше по програмата „Да идем при хората” и дадена висока оценка.
В края на юли 2015 година беше готов докладът за нашата организация. По тяхна покана бяхме в заключителния етап на проекта в Брюксел. И до ден- днешен продължаваме контактите с тях, обменяме информация.
Участвахме в световния форум „Иновации, колаборации, интеграции и глобализации” в Москва, Русия, по покана на ръководството на световния форум. Темата на нашата презентация беше „Иновативен подход в грижите за диабетното стъпало”. Бяхме заедно с академик Ивона Даскалова на тема „Лечение с инсулинови помпи”. Посланията от участниците бяха и остават незабравими за нас: „Добра работа... Продължавайте все така! Късмет! Вашият пример е фантастичен! Вие, с Вашата благородна дейност, прибавяте жизненост към живота на хората!”. Топли думи на хора от 100 държави. С част от тях поддържаме контакти. По финансови причини отказахме през 2017 година участие в световни форуми в Чехия, Полша, Германия, Дания. Последваха научни публикации за дейността ни в редица научни списания.
За отвоюваното международно място на „Диабетни грижи” - Бургас изказваме благодарност на достойни бургаски лекари като д-р Николай Костадинов и колектива на ендокринологично отделение при УМБАЛ- Бургас, доц. Валентин Василев и Клиниката по съдова хирургия - УМБАЛ, д-р Миринчева нефрологично отделение, д-р Балимезов, д-р Дичева, невролози, хематолози, гастроентеролози, клинични лаборатории „Лина” и „Рамус”; Моника Обрейкова, старши преподавател, Петя Чакърова, старши експерт „превенции” Община Бургас, а също така и на вас, медиите, които ни подкрепяте.
- Как си сътрудничите с колегите си от България?
- През 2008 година създадохме ресурсна мрежа „Синият кръг на надеждата и в България” с участието на проф. Маруся Любчева, в която участват диабетни организации от Южна България. Подписахме споразумения за партньорство. Разработваме анкети, тестове за усвоени знания, дискусии по различни теми. Организирахме обучение на „обучаващи” в Камено, Карнобат, Средец, Созопол, Царево, Несебър, Нова Загора, Сливница и др. Включвахме и диабетици от селища, където няма диабетни организации, чрез пенсионерски клубове. Провеждаме срещи и прегледи с лекари, клинични изследвания чрез лаборатории, анализират се резултатите, обсъждат се по места с представители на общините. Набелязваха се мероприятия според проблемите на хората. Продължаваме и с консултации по телефона, споделяме опит. Истината е, че е тежко за хората в отдалечените селища. Реално те са лишени от здравни грижи.
- Превенцията е важен фактор, който за жалост, особено сега у нас, се пренебрегва. Работите ли за нея?
- Вярно е, че превенцията се пренебрегва. И това продължава много години. Натрупаният наш опит показва, че трябва да има ежедневни усилия срещу невежеството, подценяването на проблема, предразсъдъците сред хората. Просветната работа изисква много усилия, много време, но си заслужава. Всичко е в полза както за човека с диабет, така и за неговото обкръжение. А крайният резултат е запазено самочувствие на пълноценна личност, самообслужване. Няма допълнителни разходи за обслужващ персонал, помощно-технически средства, социална пенсия за инвалидизация, социална изолация. Какво по-хубаво от това, въпреки заболяването, което имаш, да си интегриран в обществото.
- Работа с подрастващите. Имате успешни контакти с Руската гимназия. Разкажете за проекта с младите хора.
- Традицията за работа с подрастващи създадохме от началото на века с безрезервната подкрепа на проф. Любчева. Съвместните срещи на тема „Живот с диабет” със студенти от „Проф. д-р Асен Златаров” и ученици от 14 училища и екип на сдружението дадоха положителни резултати: промяна начина на мислене на учениците за ежедневните грижи.
Впечатляващи са срещите ни с възпитаниците на ПГЧЕ „Васил Левски”. Миналата година те ни изненадаха с мини училищен конкурс „Моята здравословна рецепта”. С интерес участваха и в информационния ден „Здравен риск и диабет” като част от екипа на водещи. Децата вписаха мъдри и сериозни искания в заключителния документ, заедно със студентите, „Медицинска сестра и ерготерапевти”. Този документ е внесен в Община Бургас.
Тази година са подготвили друга изненада за Световния ден на диабета „Моята здравословна напитка”. За жалост не можем на живо да опитаме тези напитки. Не се осъществиха срещите - диабетици, ученици от Руската гимназия, Общината, представители на Съюза на производителите и сладкарите за избор и включване на техни рецепти в павилионите за закуски покрай училищата. Ентусиазмът на г-жа Весела Иванова, директор на гимназията и екип от учители с отговорник Ваня Димчева, обаче е показателен.
И още една изненада - рисунки на ученици участваха в международен благотворителен конкурс „Деца помагат на деца” по проект на д-р Наталия Матвеева и руския клуб „Съотечественици” - Слънчев бряг, община Несебър.
Учениците чрез свои картини дадоха своя принос и в благотворителния концерт на Милен Тотев „Живот с диабет без усложнения за набиране на средства за 15-годишно дете.
- И накрая какво трябва да знае един здрав човек за диабета? От какво трябва да се пази?
- Захарният диабет е ендокринно заболяване, което засяга въглехидратната обмяна със сърдечно-съдови, бъбречни, неврологични, очни усложнения. Заболеваемостта показва тенденция към увеличаване на заболелите заради неправилния начин на хранене. Всеки десети човек е със захарен диабет като половината от тях не знаят, че са болни. И още нещо - диабетът е сериозен социално-икономически проблем, който може да бъде контролиран с подходящо лечение, обучение и социални мерки от държавата. Той е скъпоструващо заболяване.
Какво трябва да знае всеки - да промени трайно начина си на живот: нередовно хранене, богата на мазнини, захари, сол и калории храна, прекомерна употреба на алкохол и стимулиращи вещества, обездвижване, недоспиване, стрес, тютюнопушене и други. Всеки сам избира правилата. За диабета няма почивен ден. Това, което трябва да знаем, е това, което можем да си спестим. Най-важно е да се знае, че да помагаш на другите е добре, но да ги научиш сами да си помагат, е още по-добре.
