Капитан Христо Мушков преговарял със султан по време на пиратски плен, синът му Тодор Мушков преди 15 години бе един от пострадалите в атентат на камикадзе срещу кораба „Лимбург“
Пророчицата Ванга предрекла изпитанията и на двамата
Силвия ШАТЪРОВА
Георги РУСИНОВ
Статията с капитан Христо Мушков излиза във вестник "Черноморски фар" на 6.12.2017-а за празника на Бургас - Никулден. Това е една от последните статии, в които легендата разказва за живота си. Лека ти пръст, капитане!
Скоро бе Никулден и Св. Николай е най-таченият светец от моряците. Вярва се, че той е техен закрилник в морета и океани, където само потта и мъжките усилия понякога не са достатъчни. Тогава моряците се уповават на светеца-закрилник и всеки отправя молитва към него, когато попадне в изпитание. Бури, несгоди, аварии, пирати са само част от проблемите, с които мъжете на морето се сблъскват.
Капитан Христо Мушков е с дълъг стаж в корабоплаването. Той е и председател на УС в Клуба на моряка в Бургас, където 103-ма моряци са членове. Кариерата си започва във Военноморските сили на България, след това е и капитан на кораб. Вярва, че Св. Николай винаги го е закрилял, тъй като е „излизал сух от водата“, а е попадал в невероятни истории. Той е последният началник на Морското училище в Бургас, когато все още то е военнизирано.
„1987-а година беше последният военен випуск, след това стана цивилно училище“, пояснява капитан Мушков.
Той е и първият български капитан, който попада в плен на сомалийски пирати. Тогава по негови думи сомалийското пиратство е още в развитието си. През 1998 година той и екипажът му са отвлечени в Аденския залив. Корабът под управлението на Мушков претърпява авария в открито море и се налага да чака друг кораб да го изтегли на буксир. Отзовава се сирийски плавателен съд. В момента, в който тръгват обаче, двата кораба са отвлечени, а морските бандити искат по 600 000 долара на кораб за откуп. Един месец екипажите на двата кораба са държани в плен на котва, в близост до Алюля. Градът тогава е управляван от султан, с който бургазлията поддържал кореспонденция, но нито веднъж не изоставя екипажа си.
„След закриването на руската военноморска база, която беше на остров Сукотра и изтеглянето на руснаците, Сомалия се разпадна. Народът там се занимава с риболов, скотовъдство, земеделие, но са много бедни“, разказва ветеранът.
Въпреки всичко признава, че пиратите не се държали зле с тях.
„Тези пирати, за разлика от онези, които са по-надолу към Могадишу, са по-културни – те са бивши офицери, военни, митничари, полицаи“, пояснява той.
С помощта на българския посланик Красимир Тулечки и руски представител 34 души успяват да се измъкнат от плена на пиратите – 11 българи, 2 румънци, 1 египтянин, 1 кениец и 19 сирийци.
„Първоначално искаха да ни освобождават с командоси, но се прецени, че в този вариант ще има жертви. Затова с помощта на посланик Красимир Тулечки се разбрахме да бъдем разменени срещу пари. Той уговори и вместо по 600 000 долара на кораб, да бъдат платени по 60 000“, спомня си капитанът-късметлия.
Любопитен факт е, че и синът на капитан Мушков също преживява трагичен инцидент, свързан с кораб. Тодор Мушков е член на екипажа на танкера „Лимбург“, в който на 6 октомври 2002 година се врязва лодка-камикадзе, натоварена с 400 килограма тротил. Терористичният акт се случва близо до йеменското пристанище Мукала. 16 българи, сред които и Мушков-младши, скачат във водата от 20 метра височина и се спасяват. Само 38-годишният ремонтен механик Атанас Атанасов от Банево, не успява да се спаси. Той изчезва безследно, а дни по-късно тялото му изплува на брега. След това йеменски и френски спецове от антитерористичните отдели дълго изследват танкера и водите на мястото на инцидента, за да разнищят причините за взрива. Най-тиражираната версия бе, че екстремисти от групировката „Морски Джихад“, свързана с „Ал Кайда“, са извършили нападението срещу френския танкер.
Сега, 15 години по-късно, капитан Мушков си спомня онези дни с известна доза облекчение. Благодарен е на канадския пилот Пол Гуднар, който с катер, през огъня, успява да спаси 16-те българи.
„На сина ми му се отрази много тежко тази случка, голям стрес беше, но важното е, че почти всички се спасиха, само един загина, Бог да го прости, защото е попаднал в огъня и пилотът не можа да го извади. Атанас Атанасов, ремонтен механик, беше от Банево“, спомня си опитният морски капитан.
Въпросният пилот тогава е награден от президента Георги Първанов с орден „Мадарски конник“ I-ва степен затова, че спасява толкова българи. Именно синът на Мушков е този, който установява контакт с канадския пилот и се разбират екипажът да скочи от носа, за да може да ги качи на катера.
„Капитанът тогава изпраща сина ми да посрещне канадеца. Когато става взривът, пилотът минава от другата страна и синът ми не успява да го посрещне, затова отива на носа на кораба. Разбират се с него, тъй като димът вече превзема и носа на кораба и ще задуши всички, че трябва да скочат във водата от 20 метра височина, а той да ги извади с катера. Момчето от Банево тръгва към палубата, но по средата се задушава и пада във водата, а след дни тялото му изплува на брега“, разказва с тъжен тон капитан Мушков.
В момента синът му, Тодор Мушков, работи към „Гранична полиция“ и отново е на вода.
„Сега вече всичко се нормализира, няма да се предаваме. Аз вече остарях, но той е добре. Важното е, че не изгуби смелост да продължи да се занимава с корабното дело“, заявява морският ветеран.
Капитан Мушков вярва, че именно Свети Николай закриля него и сина му в тези трудни моменти.
„Аз още от Ванга знам, познаваме се от 85-а година и каквото ми е казала, се е случило. Тя бе велика пророчица“, пояснява той.
