Четвъртък, 21 Яну 2021
    
Култура Мнения

Доц. Димо Колибаров - художник, директор на филиала на НХА: Разказвам истории, които са валидни за всеки един от нас

  09.11.2020 11:28  
Доц. Димо Колибаров - художник, директор на филиала на НХА: Разказвам истории, които са валидни за всеки един от нас

 

Едно от най-известните български имена в областта на графиката Димо Колибаров подреди през седмицата изискана изложба в галерия „Пролет“. Директорът на филиала на Националната художествена академия в Бургас е носител на над 30 наши и международни отличия, сред които Голямата награда от Международното триенале „Малки графични форми" в Токио, първи места от изложбени конкурси в Париж, Сеул, Пекин, Битоля.

Библиографският албум на тема „ПЪТУВАНЕ“ е факт след две години труд. 25-те графики насочват към лъкатушещ и тайнствен начин всеки да научи по нещо за себе си.

Идеята за албума идва от Иво Масларски - галерист и колекционер от Самоков. За него това е осмият подобен проект, реализиран заедно с друг художник. Участници в предишни издания бяха Светлин Русев, Милко Божков, Захари Каменов, Любен Диманов.

„Аз имах удоволствието да работя в условия на максимална творческа свобода. Изборът на теми и сюжети се превърна в огледало на моите търсения и предизвикателства като художник", споделя Колибаров.

Албумът „ПЪТУВАНЕ“ не трябва да се възприема като физическо преместване от една до друга точка. Това е сбор от преживявания, белязали живота на всеки от нас - мечти и разочарования, срещи и раздели, възходи и падения, съмнения и непоколебимост.

В галерия „Пролет" са взети всички необходими мерки за безопасност на посетителите, предписани от Министерството на здравеопазването. Лица без маски не се допускат, задължителна е дистанцията от 1,5 метра в залата. Експозицията „ПЪТУВАНЕ“ ще гостува в галерията до 30 ноември.

 През тази година доц. Димо Колибаров бе част от Инициативния комитет за честване на 100 години от създаването на вестник „Черноморски фар“. Отдаде сърце и душа като куратор за експозицията „Съкровищницата на Фар-а“, която бе експонирана в Морско казино. Получи наградата „Фаропазател“, а колекцията на „Черноморски фар“ се обогати с една от неговите емблематични картини - „Нощна стража“, която той дари на изданието.

 

Интервю на Силвия ШАТЪРОВА

 

- Доц. Колибаров, правим това интервю в периода  между няколко знакови дати - 1 ноември, Деня на художника, а поводът е новата Ви изложба „ПЪТУВАНЕ“. Вие усещате ли се като съвременен будител?

- Нека да оставим на другите да решат това. Улисани в ежедневието и притиснати от проблемите, най-важното е да си гледаме работата и ако публиката  прецени, че това е будителска работа, ще  е чудесно. В този контекст искам да кажа и да поздравя моите колеги, които са принудени да работят в електронна среда заради пандемията. За нас, хората на изкуството, това ни е безкрайно чуждо. Ние правим един грандиозен компромис да спасим учебната година и да дадем всичко от себе си, за да съхраним интереса на младите хора към рисуването. Дистанционната работа ни се случва за втори път през тази календарна година. Като директор на филиала, така да се каже, „изтеглих късата клечка“, вторият семестър бяхме онлайн, сега  отново започваме семестър дистанционно. С приятна изненада мога да споделя, че това, което представиха студентите като проекти е на едно добро ниво, те показаха доста добри резултати. Не се учудвам, защото пандемичната обстановка кара хората, които се занимават с изкуство да попаднат в естествената си среда, усамотени пред белия лист. 

Дори бих свързал и ситуацията на пандемия и дистанция, която е нужна с тази изложба. Темата е ПЪТУВАНЕ, но не във физически смисъл, а в духовен, това са поредица от събития във всеки един човешки живот - срещи, раздели, мечтания,  разочарования, изкачвания, слизания, полет на мечтата. Това, което всеки един от  нас изпитва. В същото време стигнах до извода, че тази поредица от събития, които ни се случват на нас, всъщност са пътят да опознаем себе си.

- Шанс ли е тази пандемична среда за творците, или им слага граници?

- Ще цитирам Омар Хаям, който казва: „Не се отдавай на тъгата си, това е грях, не влизай в тази пустош“. Ако го приемем като зло, ние влизаме в спиралата на липса на бъдеще, затова е по-добре да го приемем като шанс, да се вглъбим и да работим. Днес да си осигурим бъдещето и да работим за утрешния ден.

- Тази изложба е рядкост и истински пиршество за ценители... за културната общност на Бургас, какъв беше пътят до нея?

- Това библиофилско издание се получи след близо две години труд, идеята е обща – на Иво Масларски, галерист и меценат от Самоков. Това е осмо поредно издание, преди това той е работил със Светлин Русев, Захари Каменов, Милко Божков и Любен Диманов и за мен беше голяма привилегия да бъда поканен за този проект. Беше ми оставена пълната творческа свобода за тематика, броят на работите в изданието ги обсъдихме заедно, но аз го приех като голяма отговорност. Такива събития дори и да не искаш, те остават в паметта на обществото. Графиките  ги изпълних в една по-тежка графична техника - това е дълбокият печат.  Работите са правени на цинк, разяждани с азотна киселина. Обичам да работя в графични серии, имам цикли, които са стартирали отдавна и още се натрупват - като „Дневниците на едно дете“, „Дневниците на Константин“, „Острови на измамното щастие“, „Гравитация“, взел съм идеи от тях, но съм ги преработил за темата „Пътуване“.

- Пътуване към къде?

- Към себе си, човек да може да прави равносметка за нещата, които предизвиква в живота си и които му се случват, да може да си прави изводите, да се опознае и да бъде полезен както за себе си, а по този начин и за околните.

- А  кой е героят в това пътуване?

- Героят е зрителят, те са анонимни, за да може всеки да види себе си отстрани.

- Успява ли все пак да съчетава в едно доцентът-ръководител, преподавателя, твореца Димо Колибаров?

- Много е трудно, налага се, защото трябва да изпълнявам административни функции и те са свързани с нормалното протичане на учебния процес. Случва се да крада време за творческата ми работа, за съжаление много идеи, които са били попадения, заради невъзможността да ги реализирам, умират във времето и други идват на тяхно място. Надявам се един ден, когато дойде друг човек на моето място, да се върна и да мога да дам време за идеите си и да ги реализирам, да не ги оставам да умират. И затова ми беше предизвикателство да направя тази изложба.

Преди две години, когато стартирахме идеята, нямахме представа, че ще е в такова бурно време. Случи се, дори преживях няколко отлагания - първото представяне в София беше замислено за май, реализирахме го през юли и сега е така. Човек не избира времето, в което да живее и трябва по някакъв начин да се бори не със съдбата, а със себе си, да не спира да работи.

- Ако трябва да рисувате сега, кой би бил героят?

- Той е същият, дали се обръщам към детската тематика в „Дневните на Константин“ или възрастните, това е един герой, който проследявам как израства и как се движи в обществото, какво мечтае и какво го разочарова. Аз нямам конкретен персонаж като модел, аз разказвам истории, които са валидни за всеки един от нас и правя един символичен герой, който обобщава всеки един зрител, така  го правя съпричастен  с моите идеи, които са основно изтъкани в преживявания и има много емоция. Дори и в ежедневни, привидни сюжети като листопад, изкачване на стълби, човек може да търси нещо по-дълбоко и философско.

Търсил съм двоен прочит, първо да може да те привлече и грабне, това са композиционни решения, и вторият - от детайла да се вникне в идеята. Т.е. това е едно разлистване, потъване, непрекъснато и всеки ден може да откриваш по нещо, което не си забелязал в първия момент.

- Октомври се оказа месец на графиката в Бургас, реализирахте и още една изложба за ценители - на италианска и българска графика в БХГ „Петко Задгорски“.

- Това е един проект, с който съм замесен директно, стартира преди две години, нямаше още пандемия, съвсем друг бе графикът на изложбите. Всъщност това е пето издание, но  първо за Италия и България, преди е имало сътрудничество с Чили, Естония, Македония, Португалия и общо взето, медиатор на тази идея беше Владо Горевски, който е директор на триеналето на графиката в Битоля - Македония. С него се познаваме от доста време, той е подхвърлил идеята на Валерия Гартисина, която активно участва в писането на проекти и сътрудничество с други графични школи. Най-интересното на тази изложба е,  че всеки автор трябваше да даде по две произведения, едното остава в колекцията на италианците и другото - на българите. Реших изложбата да бъде показана в две галерии, едната беше в Стара Загора, другата е в Бургас. Естествено тук, защото аз съм от Бургас и държах да видят моите съграждани тази прекрасна колекция и другата едната част от нея да остане във фонда на галерията като дарение. Галерията в Стара Загора избрах, защото проф. д-р Марин Добрев е един от най-изявените в галерийните среди, там има единственият действащ графичен кабинет, т.е. пространство, отделено за графиката, което предоставя експониране на графични произведения. Имаше дълъг период на подготовка за изложбата, кореспонденция с много художници, бях куратор от българска страна и контактувах с много колеги, някои от тях в началото бяха въодушевени и се съгласиха, после се отказаха. Участваха около 30 български  и 30 италиански автори, като колекцията е около 100 творби. 100 остават за България и сто за Италия, като колекцията се разделя между БХГ „Петко Задгорски“ и ГХГ - Стара Загора.

- Как се осъществи подборът?

- Ние имаме много изявени художници-графици, но предпочетох да поканя  колеги, чието творчество се е осъществило след промените -1989 година, когато тръгва и най-силният период на изява при тях. Получи се пъстра изложба, в която са обхванати всички тенденции в изобразителното изкуство, както идейно, така и в технологично развитие. В технологичен план развитие са включени всички класически техники, като висок печат, дълбок печат, литография, силеграфия, както и по-съвременни техники-като дигитално изкуство, дори има и графики, които са триизмерни като обекти и пластики. Показват изключителните възможности и адаптивност на графичното изкуство в съвремието.

- След тази изложба накъде продължавате в пътуването?

- Преди този проект бях започнал една моя лична идея - да направя  албум с 15 графични листа, посветени на творчеството на Христо Фотев, които спрях, за да може да направя настоящия албум по идея на г-н Масларски. Сега ще подновя моята идея за Христо Фотев.


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати