Да пазиш родните традиции в Чикаго

Дона МИТЕВА

Докато в САЩ броят още бюлетините, пристигащи по пощата, протестират, дефилират и следят със затаен дъх резултатите около президентските избори.  И когато Джо Байдън обяви победата си, разговаряме с една българка, която от много години живее там. И не само живее, но и поддържа българския дух. Вълнението около изборите сигурно го има и при нея, но по-важното за нея е мисията й около „Малко българско училище в Чикаго" (МБУ). В Чикаго българската общност е голяма. Само 4% от децата, които посещават училището са от смесени бракове.

Българското училище  е не само учебен център, но и културно средище -  организация с нестопанска цел, регистрирана в щата Илинойс. Провеждането на учебен процес и събития, за запазване и популяризиране на българския език и култура сред българската общност и техните деца, живеещи в Чикаго и района е основната дейност и цел на училището. А бургазлийката Живка Бубалова е двигателят на всички дейности. Тя е от онези хора, които не щадят сили и енергия, които се раздават максимално, прегръщайки идеята.

МБУ няма собственици, а всички приходи от дейността се реинвестират обратно за постигане целите на организацията. За това какви са ангажиментите й Бубалова казва: „Работа с деца и родители, връзки с обществеността,  преподаване, много писане на документи и имейли, творческа работа - съставяне на сборници, писане на уроци и учебни материали, организиране на празници и тържества - от всичко по много! Не се оплаквам от обема на работата, а от това, че невинаги успявам да я свърша съвсем навреме”. Усмихва се някак виновна за това, че не може да разпъне денонощието си и вместо двадесет и четирите часа, да разполага с поне още няколко отгоре.

За особеностите да се работи в различна доминираща езикова среда, да се преподава български толкова далече от родината, тя обяснява, че специално внимание си отделя на лексиката. Голяма част от уроците се адаптират. Избягват се сложните термини. Залага се на правилния български език.

„Децата ни, макар и родени тук, говорят български като роден език”, категорична е Бубалова. Тя бърза да добави, че преподаването далеч не е единственото нещо, което се прави в далечно Чикаго. Съхраняването на обичаите и изграждането стъпка по стъпка на любовта към България лежи  в основата на дейността. А това се случва с множество концерти и тържества, с пресъздаване на народни традиции и обичаи, чрез уроците по история и „Любородие“ - така наричат дисциплината, близка по съдържание  до „Роден край“ и „Човекът и обществото“, които се преподават в България.

„Вече 3-та година призоваваме децата да се обличат с цветовете на знамето или с дрехи с училищни символи. Традицията се създава - ден след ден, година след година”, дава пример бургазлийката.

В Чикаго българската общност е голяма, младите хора се движат в българска среда, създават еднородни в етническо отношение бракове. Затова само около 4 % от децата в училище са от смесени бракове.

„Американците, особено мъжете, държат децата им да говорят български език. В „свободното си време“ преподавам български език дори на американци – наши родители и на техни приятели”, казва учителката. А целта й не е само да се забавлява с възрастните, докато те проумяват сложната ни граматика и трудното произношение на Ъ-то, например.

„Опитвам се да създавам у тях  интерес към българската култура и традиции, каня ги на наши тържества, присъстват на вдигането на българското знаме на Трети март, посещават българските ресторанти”, очертава целта си Бубалова.

Затова и събитията, които инициират в училището са много. Лично на бургазлийката най-много допада майският празник. „Чувствам се най- вдъхновена по време на празничната манифестация за 24 май и на концерта след това. Вече не крия сълзите си, когато нашият хор изпълнява химна на Кирил и Методий”, признава за личните си преживявания директорката. А от начина, по който го казва става ясно, че сълзите не са единствено в нейните очи, а мнозина, които посещават събитията в Малко българско училище в Чикаго откровено показват чувствата си. Просто защото заедно с целия екип на училището те се превръщат в единомишленици, партньори. Хора търсещи, работещи, творящи, отговорни, са пък от екипа. „Ако трябва отново да избирам, пак бих избрала тези хора”, с едно изречение, категорично и точно отсича директорката за екипа си.

За това как се промотира всичко българско сред американците, как се показва родното изкуство, музика, фолклор, бургазлийката говори разпалено: „Нашите танцови състави и хорът ни „Български звънчета от Чикаго“ имат  изяви пред различни културни институции, участват в градски тържества и паради. Сътрудничим с училище и хор „Гергана”, Ню Йорк,  с които имахме два съвместни концерта и разменихме гостувания. Представителният ни танцов състав участва във фестивал на Ниагарски водопад. Представяме България и на интернационални вечери в американските държавни училища”. Цялата тази дейност би събудила завист във всеки директор на българско училище на територията на страната, на градските читалища, а защо не и на различни творчески сдружения. Да си популярен, и то в чужбина, да поддържаш известността си като културен институт, освен че иска много работа, иска и душа, сърце и съзнание на родолюбец.

Като най-вълнуващ личен спомен, свързан с общността, оформена около „Малко българско училище“, Бубалова приема  закупуването на  сграда за училище и културен център „Малката България“.

„Това е плод на двегодишен неимоверен труд и изключителни емоции. Никой не се оплака и не се предаде, а напротив – тази кауза ни сближи изключително много”, обобщава преживяването си бургазлийката.

Родителите на децата, които посещават малко българско училище,  са родени в България, но са получили образованието си в Съединените американски щати. Те са интелигентни и възпитани. „Работим заедно по различни проекти. Имаме изключителен работещ родителски съвет, който ни подкрепя във вземането на решения и реализирането им. Неслучайно в училищното настоятелство са хора, които преди това са били  от най-активните членове на родителските съвети”, категорична е Бубалова.

Вълненията около изборите на президент на САЩ ще отминат. Новият обитател на Белия дом ще  продължи да ръководи най-голямата икономика в света. Вълненията обаче в българското училище няма да престанат, защото събитията, които се организират ще продължат.