Понеделник, 30 Nov 2020
    
Айтос

Как е изглеждал Айтос в началото на 20 век

  22.10.2020 11:31  
Как е изглеждал Айтос в началото на 20 век

Геновева ЗАФИРОВА

Аз съм готова да тръгваме! Надявам се, и вие, читателите? Ще ни водят айтозлии, които още помнят стария град. Разчитам на мъдрия бай Злати Златев, 98-годишен, човекът - енциклопедия, както го наричат по-младите, с удивително услужлива памет, с чувство за хумор, усмихнат и приветлив. Ще разчитам и на Здравка Терзийска – очарователната учителка по български език и литература в училище „Христо Ботев“, която също пази грижливо непокътнатите спомени от стария град. Доверявам се и на спомените на моите приятели и роднини, и на техни приятели от онова време.

Но нека се пуснем по движението на главната улица – чаршията. Тук младите се харесвали и си уреждали срещи. Препоръчвам ви първо да се отбием при бай Вълчо или при бай Васил, за да се освежим с по една ледена лимонада. После да продължим по уличката „Д-р Петър Берон", която свързва центъра със Зулпаловия площад. Да се отбием в книжарницата на г-жа Юлия Георгиева с класическа художествена литература. После ще ни посрещнат чираците в колониалния магазин на братята Георги и Петраки Пеневи, състоящ се от бакалия и кръчма. По-късно техен ортак става Иван Мавров. Там именно бай Злати работи като чирак още от юношеските си години, та чак до казармата и мобилизирането му във Втората световна война като редовен войник.

Ако имате желание, да надникнем и в магазина на Георги Ставрев или на братя Рафайлян – той е отсреща на уличката. Там ще намерите дрехи и аксесоари. А не дай Боже, да ви заболи зъб. В тия времена вратата на зъболекаря Бенцион Илиев е винаги отворена за пациенти. По-нагоре е ресторантчето–механа („Двата лева“) на Мильо Петров, където ще ви нагостят, а и лимонада ще ви приготви синът на бай Мильо - Трендафил.

Неусетно стигнахме до къщата на бай Димчо Бозаджията. На долния етаж сега се намира  аптеката на внучката му Румяна Манева - дъщеря на д-р Манев – рентгенолог в общинската болница. Вярвам се ориентирахте, нали? Там ще откриете и часовника, който е местна забележителност и един от символите на онова време.

А сега да се спрем пред магазина за обувки на Тютьочеви. Всеки каприз може да бъде задоволен, пък и не е скъпо. Ще ви спомена само, че съвсем близо е живяло семейството на Петраки Пенев, съсобственик на колониалния магазин с кръчмата. Една от дъщерите му, Добрина, бе съпругата на всеизвестния аптекар в Айтос - Сашо. В близост с тях пък е родът Попови – бащата Никола Попов и синовете му Любомир и Рафаил. Последният дълги години работи като профсъюзен деятел, а съпругата му Руска Илиева - като учителка в училище „Хр. Ботев“. Сигурно се досещате и за дъщеря им Любомира Рафаилова – Районен съдия до преди няколко години.

Вече сме на автобусната спирка на Зумпаловия площад. Отсреща е масивната къща на Йорданка Зумпалова. Синът й Петър Зумпалов е известен счетоводител, работил дълго време в ТКЗС, а после АПК – Айтос. Зумпалови са известна и стара аристократическа фамилия, занимаваща се със земеделие. Друга известна фамилия – Топалови имат имот на север от халите - голяма старинна сграда, в която дълго време беше настанен Районният съд. Атанас Топалов е бил виден търговец. Понастоящем в двора има малка постройка, където отсяда през пролетта и лятото внучката му Мария Топалова. В съседство до тях си спомням беше домът на бай Фаик – самороден зъботехник, колоритна личност. Много айтозлии прибягваха до неговите услуги, защото работеше хигиенично и отговорно. Държа да ви спомена, че през миналия век айтозлийки са ползвали услугите на една много веща самоука акушерка, от която мъжете са се плашели щом я срещнат. Името и е Зоица – майка на аптекарката  Вeса, която работила в общинската аптека. Легенди се носят за баба Зоица - ако мъж се мерне пред очите й тежко и горко му.

Помня, че в близост до някогашния Битов комбинат (сградата и сега си е там), живееше д-р Мария Желязкова, завършила медицина в Цариград – рядка птица. Носеха се слухове, че в деня на сватбата си, се качила на едно дърво. Сватбарите търсели булката – няма я. Така си останала стара мома. Та тя бе сродница на адвокат Кетипов. Сега къщата се стопанисва от дъщерята и зетьовете на адв. Кепипов.

Но да се върнем нагоре до читалище „Васил Левски“. Продължаваме по улица „Александър Стамболийски“. Ето ни пред къщата на художника Георги Димитров и съпругата му Фотина Шишкова – преподавателка по математика в гимназията "Христо Ботев", а преди това в земеделското училище. Той завършил живопис в Неапол – Италия. Няма ги вече, но от две години в Айтос се е върнала завинаги по-малката му дъщеря – Корнелия – ландшафтен архитект. По-голямата – Мария наследила таланта на баща си, също е художник – живописец. Засега живее в София.

Сега стопанка на къщата е Корнелия. Грижливата й ръка е подрязала чимширите, а наоколо зеленина, спокойствие – атмосферата на възрожденски калдъръмен двор. Връща те столетие назад - мило, носталгично и примамливо. Влизаме в една от стаите - старите мебели, портретите рисувани от баща й, постелките и възглавниците – всичко е така, както е било при родителите й. И всичко напомня за нравствената извисеност на стопаните на тази къща – хора на духа. Стопанката ми разказва, че къщата е на сто години, построена от нейния дядо по майчина линия- Георги Шишков, завършил Робърт колеж в Цариград и многогодишен кмет на Айтос в миналото. Под тяхната къща изправя ръст друга масивна сграда – Борис Ецовата къща. Стопанинът й бил заможен човек, виден айтоски търговец. После Корнелия ме води до къщата на Панатакьоолу – бащата на д-р Фотина Панайотова – Павлова, известна айтоска гинеколожка, стигнала до професор в София.

На мястото на новопостроените блокове на старата улица "Чортленска" беше старият родилен дом, принадлежащ на друг известен айтоски търговец – Димо Железов. С добра памет и точен изказ, Корнелия характеризира нравите на айтозлии от онова време – техните въжделения, спорове, влюбвания и раздели…и неосъществените сватби, какъвто е случаят с д-р М. Желязкова. Редят се случки, събития. Интересен и пълноценен е бил животът тогава. Земеделци, занаятчии, търговци и интелектуалци – всички са жадували за изучат децата си. Спомням си за фамилията  Джанкови – синът Борис Джанков учи право във Франция. Моята учителка по френски език Калиопа Апостолова също бе завършила филология в град Нанси – Франция. Но всички тези, достолепни граждани на Айтос се завръщат в родния град. Така че има над какво да се замислят днешните айтозлии, които окончателно скъсват с родния град.

Други фамилии, която са оставили диря в града ни са: Рохневи, Орлови, Кавръкови, Бабаноглу, Петкооглу, Джанкардашлийски и т.н. Някои от тях работят в Поморие, Несебър, Бургас, дори в Мичурин, какъвто е случаят с моя дядо Атанас Петков, който е бил банков служител.

Няма да отмина и един трагичен случай в Айтос, когато бе запалена и изгоря къщата на небезизвестния Георги Бояджиев – чорбаджия. В книгата си „Хора без дубъл“, в очерка за поборника Иван Карагеоргиев, писах как е бил хвърлен жив в кладенеца, намиращ се в неговия двор. Тогава пледирах да се направят разкопки, за да се намерят костите на Иван Карагеоргиев, но възмездието дойде. Потомците на чорбаджи Георги Бояджиев платиха с живота си за гнусното дело сторено от дядо им.

Но да не ви натъжавам. Да не забравим и за къщата на Дянко Костов – днешната пощенска банка. Стопанинът бил околийски началник през 30-те години на миналия век. По улица "Станционна" до офиса на Бисер Демирев пък е къщата на Паскал Кочев – един от синовете на Йордан Кочев -  търговец на зърнени храни. Там се е помещавало и бившето Военно окръжие на град Айтос. По-надолу следваха рентген и зъболечебно, а на ъгъла към центъра - Поликлиниката на града. Старите айтозлии си спомнят с уважение рентгенолога д-р Гешанов и д-р Корочкин – руснак. Но особено място в сърцата на айтозлии заемат двата колоса в медицината през миналия век - д-р Пеньо Задгорски -  вътрешни болести и П. Хаджипетров – гинеколог. На мястото на днешния Търговски център, съвсем наблизо до сладкарница „Роза“ (вече я няма ) беше къщата от камък на д-р Задгорски. Той бе и училищен лекар - работеше в лекарския кабинет в училище "Христо Ботев". Там като деца и ученици ходехме при него на прегледи. Беше мъдър, наблюдателен и точен в диагнозите си. А д-р Хаджипетров е ображдал стотици деца и е спасявал майките от смърт. Неговата къща е сега ресторант "Старата къща". Особено обаятелна бе зъболекарката Добрина Задгорова – сестра на д-р Задгорски. На улица „Александър Стамболийски" днес живеят нейните питомци – син и внуци. Малко по-долу е къщата на търговеца на вълна – Димитър Вълчев и жена му Надежда. Тя е реституирана - това е бившият Пионерски дом.

С топли чувства разговарям и с моята учителка Величка Койчева – почти 90-годишна жена с добра памет. Тя ми припомня за първия айтоски хотел, собственик е вуйчо й Ив. Овчаров, точно в центъра (и до сега ние наричаме тази сграда „Хотела"). Баща й Койчо Койчев и вуйчо й са също търговци на дрехи. Това са магазините по центъра и надолу по улица „Петър Берон“ (Гъбките). До тях се е помещавала добре заредената книжарница Васил Ялъмов – Саранкин. А до хотела се помещавали търговците – Иванизов и Баклаян.

С уважение към личността на първия филателист с търговско образование, си спомнят по-възрастните айтозлии за бай Иван Терзийски (баща на Здравка Терзийска). Един буден българин, родолюбец и интелектуалец, завършил Търговската гимназия в град Бургас. Полиглот. Води богата кореспонденция като основател на филателното дружество в града. Надарен с търговски нюх и голяма човечност към всички около себе си. С предприемчив дух държи собствен склад (намиращ се по днешната улица „Петър Берон“). Изключително отговорен, сърдечен и точен човек. Когато банките правят годишен финансов отчет на представителите от търговската гилдия, годишният баланс на Ив. Терзийски е образец за изпълнение. На неговата маса са добре дошли както интелигенти, така й каруцари и работници. Особено грижовен е към доставчиците на яйца – дори ги облича и обува. Незапечатаното му радио преди 9-и септември 1944 година е било достъпно за прогресивните айтозлии: братя Връбчеви, В. Николов, учителят Драгиев. След 1944 година работи като завеждащ  „Яйцекооп“ към РКС и се труди така усърдно, както е работил в собствената си фирма. Работохолик, всеотдаен, неуморим до последния си дъх.

Уважаеми читатели, иска ми се да ви спомня и за д-р Т. Топалов, дългогодишен началник на болницата в Айтос, за колегата му д-р Манев – рентгенолог и д-р Тодор Попов, който доскоро работеше като рентгенолог. Но вече е време  да се спуснем по „Станционна“, на път към гимназията „Христо Ботев“. Съвсем наблизо е къщата на още един художник-скулптор -  Никола Димитров, брат на художника Георги Димитров.

Освен за еснафите, търговците, лекарите, време е да кажем нещо и за хлебарите. Никой не е по-голям от хляба – казва народът. Да вкусим с вас от някогашния бял хляб. Спомням си Бай Панайотовата фурна. Там се печаха (и дори сега се продават закуски), фурната до училище „Любен Каравелов“, а по улица „Васил Левски“ - бюрекчийницата на бай Ристем. Особено ми е скъпа Милановата фурна по улица „Шипка“, където е моята родна къща. Споменът за нея ме връща към детството. Големите бели хлябове имаха особен, неповторим аромат и вкус на току-що смляно жито. Бих искала да ви срещна и с майстори-дърводелци и бъчвари. В семейството на бай Георги и съпругата му Екула се раждат математиците – учители Пенка Симеонова и Тодор Тодоров (училище „Христо Ботев“). Не ще забравя и срещата си със Стоян Цънгеров, майстор-дърводелец. С благодарност си спомнят айтозлии и за  бъчваря Кольо Карамалаков.

Времето ме притиска, а аз бързам да ви срещна с още толкова неповторими хора. Но да си сверим часовниците. Влизам с вас в ателието на г-н Сахатчиев. Занаятът часовникар наследява от него синът, а после и внукът му. Вероятното място на ателието му е било до блоковете на АПК – „Райфайзенбанк“ (до къщата на учителката К. Апостолова). Днес на мястото на нейната къща се издига огромна сграда с магазини. Така опазваме местата с духовен заряд!

Отправям се към бившото вече училище „Кирил и Методий“, а съвсем близо до него е някогашната къща на първия печатан айтоски поет – Пенчо Пеев. През 1925 година на духовно-културния хоризонт в Айтос изгрява поетичната звезда на Пенчо Пеев. Неговият съученик, Георги Връбчев, си спомня:  „През 1926 година Пенчо издава своята първа стихосбирка, наречена „Стихотворения“. Той бе станал и редактор на списание „Мост“. Отново се сдружихме (след раздялата, когато бях учил и в Сливен), но прозираше трагизма на времето, в което живяхме. По поетичност, драматизъм и художествено изображение той е ненадминат. За жалост в последните мразовити дни на януари 1929 година поетът е прострелян - в старите гробища е погребан, а днес никой не знае къде е гробът му. Върху старите гробища е построен спортен комплекс", пише Връбчев.

Време е да тръгваме към улица  „Паркова“, подканя ме бай Злати. Ще ви срещна с човека, твореца и ръководителя Тодор Янчев. Моят гид с нескривана симпатия говори за художника. Работил като механизатор, бригаден ръководител. Приживе имах възможност да общувам с този мъдрец. Заплених се от картините му, от неговия самороден талант. Твърде много му прилягат думите на Дамян Дамянов за Йордан Йовков: „Колко си голям във таз къщурка, как си се побирал прав аз не знам. И си мисля планини се раждат само в ниски, схлупени къщя…“

Не съм забравила да ви срещна и с други неповторими радетели на културата от нашия град, в частност музиката.  Няма я къщата на композитора Филип Кутев на едноименната улица, но пък има паметен знак на мястото - да се знае и помни от поколенията къде се е родил най-известният айтозлия на всички времена. А малко по-встрани, на съседната улица е къщата-музей на другия голям айтозлия -  Георги Станев, която е символ на българския възрожденски дух в града ни. И отново се спускам пак на разходка по чаршията. Спомняте ли си бакалията на бай Агоп Кавукчиян  - как щях да го пропусна?! С усмивка и ведър поглед, с изключителен търговски нюх, той обслужваше млади и стари. Търговец от класа, бай Агоп бе и председател на културно-просветната организация Ереван. И още един айтозлия - търговец на платове, няма да отминем. До неотдавна, той и съпругата му бяха сред нас. Да си спомним за бай Арам и Сирухи Такесян – дамите много ценяха таланта й на моделиер.

Ами от тичане напред-назад, обувките ни вече изнемогват. Да влезем в обущарничката на бай Руси Кънев, Станчо или Пеньо. Тримата бяха най-добрите майстори, дори творяха, създаваха модели за обувки. Помните ли ги? Работеха първо в приземния етаж на ТПК „Атанас Манчев“, а после в Битовия комбинат. Хубавото е, че синът и внукът на бай Руси продължават неговия занаят. Потърсете ги в тунелчето по стълбичките.

Искахме всичко да ви припомним и възкресим от старата чаршия и малките улички: всяко камъче е спомен, история, пламък и настроение – съдба. Ако нещо сме изпуснали да ви покажем, скъпи наши съграждани или да ви срещнем с някого, то вие попълнете пропуснатото с вашето въображение и с позитивното си мислене за отминалото време.

Бих ви препоръчала да вземете един от файтоните, които помни нашето детство. Тогава нямало автобуси – единственият превоз за гражданите, дори до селата наоколо, ставало с файтоните. Можете да избирате: бай Матю, Калчоолу или бай Иван. Те ще бъдат на ваше разположение. Мислено да ги повикаме  и да се повозим с тях по главната улица „Станционна“, до парк „Славеева река“ или до ЖП гарата. Може и до близко село.  Г-жа Терзийска и сега си спомня с носталгия за снежнобелите облегалки и червеното кадифе на седалките: „Беше приятно и забавно. Романтично време, нямаше стрес и изгорели газове, дишахме свободно“ – споделя тя с умиление и тъга. Неповторимо време, липсва ни! Шум, замърсен въздух, паника и страх -  това ни доведе механизирането на живота. Изгубихме спокойствието си. Динамиката ни убива...

Увлечени в разговор с моите събеседници, забравихме, че на ъгъла, там на улица „Васил Левски“, ни чака с гюмчето бай Санчо. И сега чувам  неговия глас да ни подканя, за да си купим прясна боза. Ех, времена! Каква романтика и екзотика. Качени на своите коне, каракачаните минаваха по уличките и предлагаха вкусно сирене, кашкавал, мляко или извара. Вкусът им усещам и сега. Отмина това време. Но ни е нужно от време на време да се освежаваме , за да съхраним за бъдещите поколения непокътнат спомена за миналото на Айтос. Да се изкачим до Орела или Казаните и да видим като на длан бъдещия Айтос. И да помним - няма бъдеще без минало, и то осъзнато и почувствано минало.


Анкета

Притеснява ли ви втората вълна от коронавирус?


Резултати

Мнения

Мнения
Доц. д-р Хюсеин Йеменджиев: Надявам се уредът ни за измерване на качеството на водата да се произвежда серийно
  29.11.2020 18:49      

Преподавателят във ВХТИ, заедно с колегата си проф. Валентин Ненов, са създатели на уникалното устройство