Дона МИТЕВА
Голяма част от гроздето отива в сивия сектор, категоричен е председателят на Бургаската лозаро-винарска камара Антон Плугчиев. Тенденцията е от доста години, но тази есен е особено изразена.
Домашното производство на вино и ракия е почти издигнато в култ и особено последните години мнозина отиват директно в лозовите масиви или на борсите и пазарят суровина, от която излиза домашнярката.
„Това е много опасно, защото контролът е занижен, да не кажа липсващ. Но от години се забелязва тази тенденция. Тази есен особено ясно се чувства. Дали това може да се свърже с пандемията и с това, че българинът при опасност е свикнал да се презапасява, не мога да кажа със сигурност, но фактът е на лице“, коментира Плугчиев.
По негови думи всички винзаводи този сезон изкупуват от винената реколта от производителите.
Що се касае до цените – те са въпрос на договорки между винопроизводителите и лозарите, но в региона върви приказка, че някои сортове са стигнали и до левче за килограм, само че става дума за изкупуване от частни лица търговци-прекупвачи.
Микробусите, които обикновено превозват торбите с грозде, не спират работа. „Голяма бъркотия е с цените на пазара, може би като свърши окончателно сезонът на прибиране на гроздето и се тегли чертата ще стане ясно какви цени са давани за сортовете“, казва Плугчиев.
Неговите наблюдения са, че по време на пандемията консумацията на вино е намаляла. Свързва го с факта, че бяха затворени заведенията за хранене. „Залежаха вина в избата“, оплака се производителят. Същевременно отчита това, че външният пазар, който също бе в стрес вече се нормализира и има добър износ в момента.
Доколко и как сметката в нелегалното производство на вина и ракии излиза Антон Плугчиев, който е технолог в голям винзавод, не се наема да коментира.
„Тази година лозарите се измъкнахме от фалита благодарение на търговците от областите Бургас, Варна и Добрич. Винзаводите дадоха цена под себестойността на гроздето, и то близо 30% под нея. Те не са ни алтернатива за реализиране на продукцията“, категоричен е Селим Иса, който е лозар в Руенско. Признава, че винзаводите впоследствие са качили малко цените, но отново сметката на лозарите не излиза и те произвеждат на загуба.
Реколтата във винените райони като Поморийско, Сунгурларско и Руенско в област Бургас почти на 90% от малките и средни лозови масиви е прибрана.
Това, че се купува грозде да се правят домашно вино и ракия е традиция още от соца, твърди Иса и той не вижда промени в обемите, които се купуват последните години от населението.
Иса обяснява, че търговците, особено от Северното Черноморие са благодатни за лозарите от Бургаско, защото благодарение на тях се реализира продукцията им, и то на по-добра цена. „Поне 20 години идват от другите две области и купуват от нас грозде. Аз съм производител на суровина, ако винзаводите не ми изкупуват продукцията или я изкупуват под себестойността, за да си спася кожата, давам го на търговците. Трябва и ръка да им целувам. Търговците ни спасиха от фалит“, казва Иса.
Що се отнася до варенето на домашна ракия, бившият шеф на Областна дирекция „Земеделие“ напомня, че казаните като тези в Просеник, Бата или Ръжица са регистрирани към Агенция „Митници“, така че който вари ракия си плаща и необходимото към държавата. А произведената домашнярка не е чак толкова опасна, щом народът си я пийва традиционно от столетия.
„За да няма сив сектор, искаме държавата да субсидира с по 300 лева на декар. Тогава винзаводът ще даде цена да кажем 65-70 стотинки на килограм мускат. Ако от държавата донади 25-30 стотинки - моята цена на продукцията ще стане до лев, което означава, че си покривам разходите. А сега едва ли не искат да подаряваме гроздето. Сега продавам, и не само аз, на този, който даде по-добра цена“, категоричен е производителят.
