Четвъртък, 22 Oct 2020
    
Бизнес

Заради сушата: Собственици слагат цели стопанства на тезгяха за продажба

  27.09.2020 11:16  
Заради сушата: Собственици слагат цели стопанства на тезгяха за продажба
Илия Проданов е един от младите фермери в региона, който обича земята и това, което тя ражда
  личент архив

Дона МИТЕВА

Вече три стопанства от Карнобатско са продадени, и то на хора, които нямат нищо общо със земеделието. Мълвата отрежда за нов собственик на едното от тях представител на петролния бизнес.

Това е част от ефекта на сушата, който рикошира върху земеделските стопани от региона. Промените в климата не са от тази година, а засушаването се превръща в много сериозен проблем за част от стопанствата у нас.

„Големи фирми с капитали от съвсем други браншове започнаха да наливат пари в земеделие. Купуват направо цели стопанства на хора, които са се отчаяли от сушата и липсата на подкрепа от държавата“, коментира Илия Проданов, председател на клона на Националната асоциация на зърнопроизводителите „Маркели“ в Карнобат и заместник-председател на националната структура.

По негови наблюдения едното от стопанствата е нормално развито с 5-6 хиляди декара земя. Търсенето и предлагането лесно се срещат в сушавата година, когато голяма част от по-дребните стопани се чудят кой път да хванат и какви култури да сеят, така че да оцелеят.

„Дилемата дали да се сее тази година, или не, стои пред мнозина. Десетки са хората, които се чудят какво да правят. Например за рапицата  - просто с който колега да съм говорил, всеки обявява, че се е отказал – няма да сее. Най-масово се пита дали семената могат да се оставят за следващата година. Никой няма смелост да сее рапица в тази суша. А прогнозите и за следващите  седмици  са пак такива за нашия регион. Което означава, че се изтърва срока за засяване на рапицата“, разказва младият фермер.

Продадените вече стопанства са действащи, но са в много тежко финансово състояние тази година. Те не са фалирали. Изпаднали са във финансови задължения заради тежката година. „Просто на хората не им понесе сушата, освен това психически не издържат, защото няма подкрепа от никъде. Държавата четири месеца не е направила нищо, за да даде подкрепата си“, рисува картината Проданов.

За поредно лято сушата удря особено силно стопанствата в Бургаско, Добричко, Варненско и Шуменско. Разширява се недостигът на влага и към Ямболско и Сливенско.

Не са рядкост обявите в специализираните сайтове за продажба и на други стопанства. Ако някой си направи труда да разгледа обстойно тези сайтове, със сигурност ще  намери множество такива. Има не по-малко от 20-30 стопанства, обявени за продан.

Тези, които изкупуват стопанствата, със сигурност разполагат със средства да задържат дейността им в очакване на по-добри времена. Но се разрушава  традицията на близо тридесетгодишната връзка между фермера и местните хора в селата.

„Самата мисъл, че фермер, който си познава всяко кътче от блоковете, се отказва, е потискаща. Той е местният, човекът от селото, а този, който ще дойде да купи, той ще си стои в града“, убеден е Илия Проданов.

 Той се съмнява, че новият собственик ще отиде и ще почисти зимата улиците на селото, където са имотите му, или пък ще отпуши с трактора голяма пътна артерия. Пита се и дали този човек ще отдели някой лев за панаира на селото, или пък за облагородяване, за ремонт на църквата или читалището.

„Земеделие няма как да няма, може само да се намалят обработваемите площи, но социалната дейност ще изчезне. Това е притеснителното. А тази дейност е много важна, особено в по-обезлюдените части на страната. Вижте в Странджа, като се запали село Граничар, ако не бяха колегите там да занесат вода и да изчистят с трактори, пътищата щяха да изгорят“, споделя притесненията си Проданов.

Той дава и пример с големия сняг, който бе затворил на 31 декември 2016 година пътя към Карнобат и Айтос. „Четири денонощия тогава не се прибрах, без някой да ми е платил нещо. Изчистих селата, защото бяха блокирани. Почти всички колеги сме се снабдили с гребла. Не се обаждам нито на Пътно управление, нито към община – просто ходя да чистя безвъзмездно заради хората. Имам и от малките машинки, с които влизам и в малките улички на селата.  Изхарчил съм поне два тона нафта в голямата зима - не съм поискал стотинка. Правя го заради хората“, спомня си Илия.  Той е убеден, че това е дейност, която трябва да я прави фермерът, а не само да обработва земята.


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Култура Мнения
Красимир и Мария Слабакови – художници:Фазаново е нашата носталгия
  20.10.2020 15:18      

Хлябът ни не е предназначен за препродаване, той е направен за споделяне. Това, което се споделя чрез него не е насъщният, а добротата