Интервю на Георги РУСИНОВ
- Г-н Ковачев, вече десета година се нагърбвате с организацията на благотворителния турнир по футбол в помощ на деца на загинали служители на МВР. Тази година е малко по-особена за всички заради пандемията. Как се отразява това на организацията?
- Миналата година беше в много добър международен формат. С много отбори от Балканите. Надявахме се тази година да бъде още по-голям, да се включат колеги и от Гърция и Албания, които бяха заявили желание. COVID-19 обаче промени нещата. Предвид ситуацията се наложи да го изместим като дата. Традиционно иначе го провеждаме през май. В момента обаче дори и колегите от Сърбия, които трябваше да дойдат, няма да го направят. Това е, след като правителството им издаде заповед, че всички сърби трябва да се приберат до 18:00 часа в петък, а нашият турнир е в два дни – петък и събота. Това е неприятно и никой не би се съгласил да остане под карантина, затова ги разбирам. Македонските колеги също съжаляват, че няма да дойдат, но 80 евро струва един PCR-тест. При положение, че си плащат всички други разноски, при тях нещата стават по-сложни. Все пак обаче ще имаме делегации от двете страни, с които си партнираме много успешно.
- Малко история на самия турнир. Как изобщо се зароди идеята да го провеждате с тази кауза?
- Турнирът възникна през пролетта на 2010-а. Колегите от Пожарната бяха инициатори на идеята, а комисар Васил Василев лично помогна много и беше патрон на турнира, който се проведе на стадион „Лазур“. От там нататък с негова помощ изданието продължи, защото решихме, че това е важно. Подготовката около него обаче изисква много време и енергия и затова аз казах, че нямам против да се заема с организацията, с помощта на приятели и колеги. Имахме турнири, които се правиха март месец, в зала. Първоначално участваха много и всякакви отбори. Имахме издания с по 30 и няколко отбора. Станаха обаче неприятни сцени. Някои дойдоха да си изливат яда, които явно искаха да се докажат на турнира. Той обаче е благотворителен и идеята е да се съберат колкото може повече средства за децата на наши починали служители от МВР-Бургас. Затова през последните 5-6 издания на турнира се включват отбори само от МВР, Министерство на правосъдието и ДАНС.
- Как събирате средствата?
- Счетоводно е съставен протокол за даряване. Ние се явяваме посредник на дарението. Изготвят се протоколи за дарение в два екземпляра, от които единият отива в дарителя, другият в нашето счетоводство. От там събраните средства се разделят по равно между всичките деца под 18 години. Парите се даряват на майките им. Изключение е едно дете-сираче, което го гледат баба му и дядо му в Елхово. Имам удоволствието да го познавам. Миналата година средствата бяха немалко – по 630 лева на дете. Тъкмо беше решил да си купува колело. Свързахме се с българска фирма, която продава качествени колелета и му закарахме в Елхово. Тази година иска компютър, за което отново му помогнахме. Такива деца трябва да се поощряват. Пълен отличник е. Другите деца, на които помагаме, също са много добри деца. Заслужава си.
- Кои са основните дарители - хора от системата на МВР или бизнесът?
- Бизнесът досега не се е включвал. Иначе помощ сме получавали финансово от Областна управа и Община Бургас. Тази година имаме вече готов направен договор за 5000 лева, които се събраха от дарителската акция „Дишай свободно“. Бащата на Ванко, който за съжаление почина, е наш колега от Четвърто Районно управление – Бургас. Той ни преведе 5000 лева дарение за нашата кауза, за което много му благодарим. Синдикалната организация на служителите в МВР преведоха 1000 лева. Отборите също ще дарят. 13 са тази година, този път само от страната. 12 са от областта и един отбор ще има от Видин. Една подарена на нас картина от Светльо Арнаудов сме я обявили на търг. Първоначалната й цена беше 150 лева, колкото е минималната такса за влизане в схемата на турнира. В момента последната предложена цена е 400 лева от колега-митничар от Видин. „Гранична полиция“ – Малко Търново също ще се включат в наддаването. Картината ще присъства на спортния комплекс в „Славейков“ през двата дни, като всеки ще може да я види и наддава за нея.
- Кога са първите мачове?
- Турнирът, както казах, е в два дни – петък и събота, а мачовете започват още от сутринта на първия ден. 8:30 часа са първите срещи. Ще се играе едновременно на два терена, за да може да се изиграят мачовете в групите и четвъртфиналите в първия ден. За втория ще останат двата полуфинала и малкият и големият финал. Съдиите ще са лицензирани от БФС. Възможно е дори Георги Видолов да дойде да свири някой друг мач. В годините съм казвал на участниците никой да не се сърди на грешки на съдиите. Първо, и те са хора и второ – не играем на Световно първенство. Играем за една много добра кауза.
- Колко деца се възползват от средствата, събрани от турнира, променя ли се цифрата им от издание на издание?
- Да, това е важно, че питате. Всяка година има такива, които навършват 18 години и отпадат. Затова се преглеждат предварително. Тази година имаме две деца, които в момента са вече на 18. Когато обаче трябваше да го проведем турнира през май бяха все още на 17. Решихме, че няма да издребняваме и децата ще останат в списъка. Общата бройка, на които ще помогнем финансово са 12 деца.
- Каква е обратната връзка от децата и съпругите на загиналите Ви колеги?
- На мен ми е трудно сега, когато събираме парите за тази кауза. Най ми е трудно обаче, когато дойдат майките да получат даренията. Тогава ми е най-тежко. Тяхната благодарност се вижда, повечето със сълзи в очите ти благодарят. Не съм от най-твърдите, които да издържат на емоции. Трудно ми е. Една година пресаташето на полицията Цвети Рандева ги беше събрала при директора – всички наедно. В един момент всички почват да плачат и аз не мога да се сдържа, признавам. От тогава я помолих Цвети повече да не организира подобни събития, защото е много тежко да се срещнеш с тези съпруги, децата…( б.а. - дори спомняйки си за това, Ковачев леко се натъжава и гласът му се променя). Мъже сме, но в такива ситуации емоциите са много.
- За десет години трябва много трайни приятелства да са се създали?
- Определено! С колегите от чужбина много се сприятелихме. С децата също. Хубаво е, когато видиш една кауза да обединява различни по народност хора. Споделят снимки в социалните мрежи. Балканците сме близки, а други не са идвали на турнира. Най-далечните ни гости през годините са словенци. Приятелството обединява и то е всичко на тези турнири. Тази година се надявахме да е нещо грандиозно, но за всеобщо съжаление, в целия свят ситуацията е такава.
- В такъв случай очаквате ли събраните пари да са по-малко, или може би щедрият жест на колегата Ви ще компенсира?
- Мисля, че ще се компенсират и най-малко ще съберем средства, колкото миналата година. Ако не толкова, поне ще сме близо до това. Майките със сигурност ще имат възможност да купят нещо подходящо на децата си. Идеята да провеждаме турнира през май е да може до 1 юни всичко да е раздадено, за да могат да получат подаръци за Деня на детето. Сега малко се промениха нещата, но пък сме сравнително в началото на учебната година, така че пак 100% ще имат нужда от някакви неща децата, а майките им ще могат да им ги вземат с наша помощ. Макар че когато и да го направим изданието, пари винаги ще се съберат и ще могат да се купят необходимите на децата неща.
- Мислили ли сте да правите по-често подобни турнири?
- Имал съм предложения, но за да го правиш по-често, иска ресурс. Да, няма проблем да се събираме български отбори, но организацията по едно такова събитие не е никак лесна, уверявам Ви.
- Имате ли наблюдения другаде в страната Ваши колеги да правят нещо подобно?
- Аз лично не съм чул. Миналата година имаше нещо подобно. Дори едва ли не ме обвиниха, че не сме изпратили отбор. Имаше обаче проблеми по организацията и ние не можахме да отидем. Колеги от Враца станаха първи. Но, за да отговоря – не. Няма такава широка практика. Нашият турнир се наложи. Особено и с гостите от чужбина. Тази година и молдовци трябваше да имаме, колеги от Специалните им части.
- През годините срещал ли сте някакви упреци?
- Упреци по организацията винаги е имало. На всеки обаче съм подавал ръка за разговори и да видим как ще са ок нещата. На всеки обаче не може да се угоди. Това е безспорно. Последните няколко години искам да кажа, че даже няма недоволни. Старая се колкото мога да ги изчиствам нещата предварително. Интересното е, че издания назад отбори са имали претенции по жребия – с кой искат да играят, някакви дребни закачки и така. Но това не е сериозен проблем нещата в крайна сметка да се случват.
- Това ли е каузата, на която сте се посветил?
- Каузата дойде впоследствие. Първоначално като правихме организацията през 2010-а по съвсем друг начин тръгнаха нещата, без някой да е предполагал, че това ще е дългогодишна кауза. Тогава създадохме и футболният ни клуб „Свети Никола“. Впоследствие вече самата кауза те грабва, без да се усетиш и искаш да правиш повече и повече. Затова в един момент започнахме и детски турнир, където пък да могат децата да се радват. Първоначално беше през лятото, но впоследствие решихме да е през зимата – януари или февруари. Около ваканциите. Тази година не го проведохме, защото от миналата година нещо неприятно ми държи влага. Общината и „Спортни имоти“ ни предложиха база за ползване, а имаше в един момент хлапета, които къртят напред-назад, събарят кофи с боклук, разхищават водата, изливайки я по терена. Първо, че това е опасно, защото някой може да се подхлъзне и да падне лошо. Второ, че е обидно такова разхищение. Реакция от родителите пък изобщо нямаше. Питаха ме тази година, но засега това е. Иначе благотворителният ни турнир си стана традиция. Хората го знаят. Надявам се един ден да дойдат приятелите ни от цял свят – Италия, Франция, Германия. Да се надяваме тази световна измама с коронавируса да отмине по-бързо.
- Заразява ли доброто?
- Разбира се. За десет години видях достатъчно примери покрай турнира, а и след него, как хора се променят, продължават със собствени каузи, помагат. Определено си заслужава това, което правим.
- А докога смятате да продължавате?
- Докогато мога (б.а. - смее се).
