Вторник, 27 Oct 2020
    
Фарът на 100

Любопитни реклами от 1920 година разкриват бита на бургазлии

  12.09.2020 18:03  
Любопитни реклами от 1920 година разкриват бита на бургазлии

Дона МИТЕВА

Във века на информацията и информационните технологии рекламата не е това, което беше. Но нея винаги я е имало и ще я има. Доказателство за това е и стогодишният вестник „Черноморски фар”, предавал през поколения бургазлии и гости достижения в развитието на икономиката, обществените нагласи, културата и науката, споделяйки и натрупания общочовешки опит. Неразделна част от тази стогодишна история е и рекламата, която се появява на страниците на вестника още с първите му броеве.

За всички онези, които са се занимавали с миналото на хартиените издания е ясно, че една от основните им задачи е била именно обявите и рекламите да стигнат до възможно най-много потребители. Такава каквато е целта и съвременната реклама, но без интернет, телевизия, билбордове и разни такива глезотии на 21 век.

 

Част от тогавашните реклами звучат екзотично,

 

други предизвикват усмивка, но повечето са актуални и днес. Няма нищо по-логично от това да се рекламират храни и напитки, дейности от ежедневието. По тях могат да се правят изводи както за социалните контакти на тогавашното население, така и за икономическия живот, а защо не и за това как Бургас е стоял на международната карта. Добиваме представа за вноса на стоки от Европа или производството на такива с чужди съставки.

На страниците на „Фаръ“ своята дейност навремето са рекламирали акционерни, застрахователни дружества, банки, дистрибутори на различни видове стоки, хотели, ресторанти, корабни агенти. Рекламират се храни и напитки също. На страниците на изданието са намирали място и такива информации като справка за пристигналите параходи, за сватбата, годежа или пък за смъртта на известни личности.

 

В един от първите броеве на вестника

 

 – от 30 декември 1920 година на първа страница на вестника Тодоръ Кашераки рекламира дейността си като представител на параходно дружество „В. Бекаки“, който е комисионер – експедитор и агент – посредник на различни сделки. „В интерес на клиентите и експедиторите е да се обърнат към Тодор С. КАШЕРАКИ – Бургас, понеже той работи акуратно, честно и при скромно възнаграждение“, гласи рекламата. Кантората на Кашераки се намира в хотел „Континентал“, а основно контактът се е осъществявал чрез телеграми. Рекламата е доказателство за външнотърговските отношения, които са се развивали в града.

Разпространител на боята „Шевро“ също рекламира дейността си. Фирмата се нарича „Мико“ и отговаря за разпространението на продукта, за който уверява, че е приготвен с европейски химикали, за Бургас, Анхиало, Месемврия, Созопол, Малко Търново, Айтос, Котел. Обявява се, че разпространението става през работническа кооперация „Напред“. В същата кооперация потребителите могат да намерят и пасти за чистене на метали.

 

Българско акционерно застрахователно дружество „СВИНКСЪ“,

 

както и Чиновническо кооперативно спесторно застрахователно дружество също рекламират дейността си на страниците на вестника. Първото - обявява, че прави застраховки живот, злополуки, и за пожар при „най-износни условия и премии“, а второто уведомява, че от началото на новата 1921 година започва да сключва застраховки за пожар, а от декември предходната година и застраховка „Живот“.

От хотелиерския и рестрантьорски бранш също са се възползвали от услугите на печатното издание, за да препоръчат продукта си. Независимо, че тогава не са правени видеоклипове с атрактивно заснимане от дрон, нито са се давали такива крупни суми за реклама, читателите на „Фаръ“ са били информирани с изящно изработено каре. В ресторанта на „реномирания хотел „Континенталъ“ клиентите могат да опитат „вкусно и чисто приготвени ястия, винаги ще намерят различни закуски и отлично сунгурларско вино. Намира се и прясна минерална вода „Гикхюблер“, която особено се препоръчва на страдащите от стомашни болки“. Балансът на полезното и приятното в тази реклама е намерен много точно. Личи, че рекламодателят, а и този, който я е изработил, има отличен вкус и търговски усет.

Следващият пример за рекламно поднасяне на информация напомня много на надписа, който стои над смесения магазин в странджанското село Звездец „Мас, газ, пирони и патрони“. Само че препратката е към далечната 1920 година. Само при братя Милтиядови в Бургас търговци и потребители могат да намерят халва, сардели, разни солени риби, тютюн, цигари, бонбони, карамели, ликьори, коняци, вермути, и „други най-фини европейски напитки и деликатесни стоки, масла – дървени и слънчогледови, сяра на прах, черен и червен пипер, канела, сапуни – тоалетни и за пране, консервирани зеленчуци, газ и още много неща“. С други думи, братята рекламират вероятно склада или смесения магазин, в който всяка предприемчива домакиня може да намери всичко, от което се нуждае почти накуп. Явно дейността на тези хора е била много известна, защото в карето не е обявен адрес. Предполага се, че всички знаят къде могат да бъдат намерени гореописаните стоки.

 

За животновъдите,

 

тогава наричани скотовъдци, също има реклама на страниците на вестника. Препаратът „Дипъ“, който е в течно състояние, може да предпази животните от кожни заболявания, информира неговият продавач.

Кроячницата на Христофор Сомов, наречена „Габрово“, която се е намирала на улица „Търговска“, рекламира богатото разнообразие на платове, и то български. Не случайно носи името на града, чийто символ е котката с отрязана опашка – там са се намирали едни от най-реномираните фабрики за платове у нас.

Любопитен факт за рекламата от това време е,

 

 че собствениците на магазини и складове са обявявали чрез специално съобщение пристигането на определена стока или групи от стоки. В друг брой на „Фаръ“ се натъкваме на информация, поднесена отново като реклама за това какви платове са получени в кроячницата на Сомов.

През март 1921 година Диню Житаров рекламира във вестника фабрика „Малина“ – за спиртни питиета, други пък обявяват, че продават турски керемиди.

Малките обяви също са имали своето място под формата на карета на страниците. „Дават се под наем две стаи с обща кухня. Наемната цена е по споразумение. „Средна гора“ N18. Къщата е на Белчеви“, гласи една такава обява.

Ако съвременните хора си мислят, че уличните разпродажби се случват само там, грешат. Още в далечната 1920 година в Бургас по повод на изселване семейство пуска обява във вестника, че продава мебелите и дава адреса си, за да може всеки, който се интересува да има възможност да ги огледа.

Прелюбопитна е обявата, която съобщава, че се търси издател на книгата, преведена от френски, „Добродушният съдия“. Обявява се още, че за цената се очаква постигане на споразумение.

Всеки продукт търпи развитие. Навремето рекламите не са били цветни и анимирани. Те са били просто текстове, дори без снимки. Не са били агресивни и дебнещи отвсякъде. Въпреки това са имали своето важно значение, както за самия вестник, като източник на приходи и форма за засвидетелстване на внимание от страна на богатите фирми към изданието, така и като начин да бъдат информирани гражданите за наличието на определена услуга, стока или нещо, случващо се в града.

 

 


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил