Четвъртък, 22 Oct 2020
    
Фарът на 100

Доайенът Стефан Кацаров: „Черноморски фар“ бе единственият вестник в страната, отразил мача България-Мексико още в същия ден

  07.09.2020 18:34  
Доайенът Стефан Кацаров:  „Черноморски фар“ бе единственият вестник в страната, отразил мача България-Мексико още в същия ден

Михаил КОЛЕВ

 

„Черноморски фар“ продължава да ви среща с хора, работили в медията през 100-годишната история на вестника. На преден план застава добре познатото и до днес име в спортната журналистика на Бургас Стефан Кацаров. Кацара, както е известен той, започва работа във „Фар-а“ през далечната 1975 година. Преди това е работил като репортер във Варна. Оттам се заражда и страстта му по журналистиката, с която си изкарва прехраната в продължение на над три десетилетия.

Всичко започва, когато е приет във ВИНС през 1970 година. Във висшето учебно заведение е имало и курс по журналистика, а Кацаров е насочен към него от свой приятел, който е забелязал таланта му да умее да пише. Справя се повече от отлично на въпросния курс и по негови думи оттогава започва дългата му връзка с  журналистиката. След това започва да сътрудничи на областния вестник на Варна - „Народно дело“, както и по-рядко за вестник „Комсомолски“. Животът го тласка към Бургас, където се присъединява в редиците на „Черноморски фар“ на 1 юли 1975 година, работейки до 21 декември 1999 година, без да напусне през всичкото това време медията и да започне работа в друга.

Интервюира Стефка Костадинова на скалите в Поморие.

„Когато пристигнах във вестника по-възрастните колеги се шегуваха, че съм от Варна и трябва да си ходя там. Това бяха някакви закачки по оста Варна-Бургас, които са неизбежни. Но като цяло се разбирах много добре с екипите, с които съм работил през годините. Никога не е имало сериозни конфликти, напротив, дори много си помагахме и пазя много хубави спомени“, казва той.

Като всеки спортен журналист и той изкарвал с часове по зали и стадиони, за да събере необходимата информация, както и да се срещне с даден спортист и да направи своя материал. Кацаров споделя, че започвайки своето приключение като журналист още във Варна, тогава веднага се „отключва“ и любовта му към спорта. „Виновни“ за това са баскетболистите на „Академик“ (Варна), които в годините, когато той учи в морската столица, са сред водещите клубове в страната и двубоите им винаги са съпътствани от много емоции в препълнената зала. Цялата тази атмосфера кара Стефан Кацаров да се отдаде на спортната журналистика, отразявайки впоследствие не само баскетбол, но и много други спортове, донесли му незабравими и до днес изживявания.

Едно от тях е интервюто му със Стефка Костадинова, което прави на скалите край брега на плажа в Поморие, където лекоатлетката е отседнала на почивка. Кацаров е впечатлен от поведението и отношението на Костадинова и споделя, че това е един от най-приятните му разговори, провел в качеството си на репортер.

Изгражда приятелство с Антон Коджабашев

Благодарение на професията и той е успял да достигне до редица спортни величия, с някои от които е изградил приятелства, но казва, че преди всичко е гледал да свърши своята работа, а не толкова да ползва контактите си за лична полза. Сред имената, с които е успял да изгради приятелство, се откроява това на легендата във вдигането на тежести Антон Коджабашев, като Кацара е отразявал всичките му подвизи в силните за щангиста години и го е следвал плътно.

Световната шампионка Бианка Панова праща коледни картички на медията

Успял е да се докосне и до „Златните момичета“ на Нешка Робева, които всяка година са провеждали лагер в Бургас, а Кацаров не е изпускал възможността да направи интервю с някои от тях, като например със самата Нешка Робева, Илиана Раева, както и Бианка Панова. Последната дори изпраща поздравителни картички до редакцията на „Черноморски фар“ по случай коледно-новогодишните празници, а журналистът скромно казва, че всичко това е заради медията, в която е работил, а не заради неговия труд и факта, че е впечатлил и спечелил уважението на една от красивите ни грации.

Благодарение на желанието за работа и страст на Кацара вестник „Черноморски фар“ успява да постигне нещо, което никоя друга печатна медия в страната не успява да сътвори. През незабравимото за всички българи лято на 1994 година „Фар-а“ е единствената медия в България, която успява още в същия ден след края на двубоя България-Мексико да отрази края на срещата. Мачът от осминафиналите на Световното по футбол в САЩ приключва с ранните часове на 6 юли и за всеки български вестник изглежда невъзможно да информира читателите си как се е развил двубоят. Но не и за „Черноморски фар“.

Стефан Кацаров отива в печатницата на изданието, за да наблюдава там важната битка и предварително намислил своя план.

„Отидох още през деня при Иван Попов, лека му пръст, който правеше графика във вестника. Никой не искаше да бъде дежурен, когато имаше мачове на нашите от Световното, защото трябваше да се стои до късно. Но аз отидох и му заявих, че искам да ме направи дежурен. „Оо, разгеле! Тъкмо се чудeх кой да сложа дежурен, не можех да намеря човек“, казал му Попов. Но случих на страньори тогава, продължава разказа си Кацаров. Една от жените, които бе дежурна в него ден, бе дъщерята на моя приятел Тодор Филчев. Той пък бе втора смяна и му казах след като приключи работа да дойде по някое време и да гледаме мача заедно в печатницата. Ако той си тръгнеше – нищо нямаше да мога да направя. Затова първоначално не му казах за идеята ми. Филчев се съгласи и остана да гледаме мача с Мексико. Още след като приключи първото полувреме изкарах машината и взех да пиша, така всички разбраха за моите намерения. Накрая написах материал както за самия двубой, така и за дузпите, при които спечелихме с 3:1 (общ резултат 4:2). Още в същия ден във вестник „Черноморски фар“ имаше обстоен материал за подвига на Пеневата чета. Това го нямаше в никой друг вестник в България, дори мои колеги от известни софийски издания ми споделиха, че са останали впечатлени от този факт, но не са го споделили в своите редакции, за да не ги мъмрят шефовете им“.

Друг момент, който той никога няма да забрави е, когато трябва да отразява народните борби в Руен по времето на бурните събития, провокирани от Възродителния процес. Кацара не крие, че тогава се е притеснявал, отивайки в района със смесено население и пред пълния стадион, но допълва, че организацията е била на много добро ниво, а и никой от местните не е създавал проблем на него и останалите българи.

Без малко дъщеря му да се казва Олимпия, кръстена на Олимпиадата в Москва

Със спорта е свързан и един личен момент от живота на родения през 1945 година журналист. На 18 юли 1980 година в Москва предстои откриването на Летните Олимпийски игри. Точно в тези дни се очаква да се роди и дъщерята на Кацара, като неговото силно желание е било това да стане точно на 18 юли.

„Ако се беше родила на тази дата щях да предложа да я кръстим Олимпия. Говорих дори с мои приятели, които да поразпитат в София партийни лидери как ще се реагира на това. Самият Леонид Брежнев пък много обичаше да се възхвалява СССР и в знак на благодарност раздаваше безплатно автомобили „Чайки“, вместо „Волги“. Казах на жена ми: „Внимавай кога ще родиш, може да вземем безплатно „Чайка“. Тя обаче направи така, че да роди по-рано. И вместо Олимпия, кръстихме дъщеря ни Соня. След време разговарях с нея и я попитах дали би й било неприятно, ако се казваше Олимпия, а тя ми отвърна, че това за нея не би било проблем и харесва името“, казва Стефан Кацаров, който добавя, че изключително много се гордее не толкова с успехите си като репортер, а със своите деца – Соня и Момчил.

Сега, въпреки че отдавна не е част от стогодишния вестник, той продължава да следи развитието му и да го купува редовно. Менторът на немалко спортни журналисти в Бургас казва, че за да успееш в тази професия, трябва най-вече да обичаш работата си и да я вършиш с любов, както го е правил през всичките години на своята кариера.

„Налагало се е да ме гонят от залата, защото висях там с часове и все търсeх и намирах за какво да пиша. Работата ми като спортен журналист беше истинска страст, това беше моето хоби“, категоричен е Кацара.


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Култура Мнения
Красимир и Мария Слабакови – художници:Фазаново е нашата носталгия
  20.10.2020 15:18      

Хлябът ни не е предназначен за препродаване, той е направен за споделяне. Това, което се споделя чрез него не е насъщният, а добротата