Учители прекъсват изпит и се записват доброволци
Георги РУСИНОВ
6-и септември е един от най-светлите български празници – Съединението на България. Според някои дори е най-светлият, защото Освобождението ни е от Русия, но Съединението ни е извършено абсолютно самостоятелно. Художникът и историк Митко Иванов разказа пред изданието ни интересен момент от бургаската история, свързана с този ден.
„Тогава в Бургас по повод Съединението радостно забиват черковните камбани. Майор Мерчански на кон кръстосва града с една телеграма, защото няма GSM-и, интернет, няма дори и телефони тогава. Единствената връзка на Бургас със света е телеграфът. И той като глашатай обикаля и чете. В този момент, в Бургас, в предшественика на днешния инспекторат по образованието, се държи изпит за бъдещи учители. Изпитът е по „Закон Божий“. Всички скачат, за да видят какво става, когато майорът минава. Моментално се прекратява изпитът по „Закон Божий“, защото „Закон Божий“ вече е друг, всички учители моментално получават дипломи за правоспособни учители. След което бързо се записват доброволци в бургаската доброволческа дружина и заминават за турската граница“, разказа той.
В Бургас иначе е нямало тази военна организация, каквато е била в София и Западна България, но взривът на патриотичния ентусиазъм по абсолютно нищо не се различавал от който и да е друг град, казва историкът.
„Въпреки че населението на Бургас тогава е смесено. Българите точно около 1885-а стават мнозинство. Останалите малцинства, взети заедно, обаче са по-многобройни от българите. Това прави чест на българщината, която успява да се утвърди“, поясни той.
Интересно са реагирали и останалите различни етноси, живеещи в града тогава – гърци, турци, арменци. Гърците например според някакъв техен националистически труд, определят Съединението като „злокобната новина“.
„Гърците в Бургас, или по-скоро за тези, които не са сродени с българите по православна линия, утвърждават мегали идеята, гръцкия шовинизъм. Те са се надявали, че някога Източна Румелия може да стане тяхна. И то, ако не цялата, то районите с преобладаващо гръцко население. Те не са много. Това са едни анклави, но във въображението на носителите на мегали идеята, те са можели да се съединят и да отцепят една голяма дъга от Южна България и Южното Черноморие. Та затова за тях този ден е тъжен“, разказа Иванов.
Арменците приели благосклонно акта на Съединението. Интересна била и турската реакция.
„Покойният Божидар Димитров твърдеше, че турската преса по време на Сръбско-българската война пише „Нашите биха“. Тук можем да разчетем два нюанса. Първо, Румелия те все още считат за своя провинция. Второ, прозира една голяма симпатия към нас. В лицето на Сърбия те виждат вече един инструмент на руските интереси, които почват да се очертават против българските. Русия е първият и най-яростен отрицател на акта на Съединението“, поясни той.
Според Иванов няма сведения как е реагирало турското население в Бургас. Той обаче казва, че не трябва да се забравя, че това население, което е останало след Освобождението, е едно мирно и трудолюбиво население.
„Не случайно в 98% от случаите има едно добро разбиране между българи и турци. Има един много здравословен комшулук, така да се каже. Да, не е останал нито един черкезин в България, не са останали и почти никакви богаташи. Бургас има своето изключение в случая. Джалил бей е един такъв. Високообразована личност, преподавател в Търговската гимназия на Бургас и собственик на бъдещата сладкарница „Малина“. За да се върна на въпроса. Според мен турците са се чувствали добре в тази държава и не ги е притеснявала доминацията на българския етнос. Случило се е логичното – България се е съединила, а те са си останали в своята родина, защото това е и тяхната родина. Няма сведения да има изселвания. Има такива преди, по време и след Освободителната война. Но трябва да се отбележи, че след нея има и връщане на хора, които са дошли по родните си места“, завърши Иванов.
Статията е от 2019-а. Публикуваме я отново на сайта ни - faragency.bg по повод празника - 6-и септември
