Сряда, 21 Oct 2020
    
Фарът на 100

Жената, за която справедливостта е била и си остава фетиш

  05.09.2020 15:01  
Жената, за която справедливостта е била и си остава фетиш

Дона МИТЕВА

Казва, че като истинска „Дева“, справедливостта за нея е фетиш – била е и си остава онова, което я ръководи, независимо от това каква позиция заема. Тинка Желязкова, юрист, бивш главен секретар на Община Бургас, дълги години бе едно от знаковите лица за бургаските медии и на страниците на „Черноморски фар“. Може да се каже, че събития и факти от прехода са пряко свързани с нейната работа и най-новата история на Бургас. Поканена в екипа на Йоан Костадинов, и изкарала два мандата на горещия стол на главния секретар, във времето, когато се правеше промяната в  общественото устройство и нагласите на хората, тя се връща с удоволствие към това отминало време. И казва, че промяната на законите не е представлявала кой знае какъв проблем, по-скоро мисленето на хората е било онова, с което са  изпитвали трудност.

Сега е адвокат, който се е специализирал в административното, гражданското и вещно право. Желязкова признава, че имуществените дела  са сложни от правна гледна точка,  но са и емоционално натоварени по-скоро заради това, че често са плод на изострени отношения между близки и роднини. „Професията изисква  да се чете и се поддържа професионалната квалификация, да си непрекъснато в крак с промените в законодателството, да се опираш на придобития опит в годините. А мобилността на нормативната уредба в днешно време изключително много усложнява правоприлагането“, признава тя.

Връщам я към двата мандата в Община Бургас, когато бе част от екипа на Йоан Костадинов: „Сутрин влизах в Общината в 7-7.15  най-късно, а вечер си тръгвах от работа – когато свърша. В Общината изкарах от ноември 1995-а  до ноември 2003-а, но голяма част от трудовия ми път – 22 години е свързан с органите на местното самоуправление“, спомня си онова време на преход и многото неизвестни. 

„Хората не можеха да свикнат с новите обстоятелства, че всеки сам трябва да се грижи за делата си. До 1989 година голяма част от тази грижа бе поета от държавата. През 1991 година  бе приет и влезе в сила ЗМСМА, с който бе отменен Законът за народните съвети, действал дотогава. Създадоха се общините като административно-териториални единици за самостоятелно решаване на въпроси от местно значение чрез избраните кмет и Общински съвет. Сътресения нямаше – Бургас си бе добре административно уреден. На основата на съществуващите кметства се създадоха териториалните дирекции, в които се извършваше административното обслужване на населението в съответните райони“,  спомня си миналото време.

Подчертава, че екипността е нейната сила от това време, а и сега. „Функционалните звена бяха добре развити и кадрово обезпечени. Не се посегна да се елиминират на политически принцип тези експерти, които имаха опита и знанията. Целият експертен състав на администрацията се запази. Смятам, че това бе правилното решение, и че този принцип трябва да се следва и сега от всички структури, които са най-близо до населението. Кадри не се създават само с професионално образование. Още повече, че за годините, за които говоря, нямаше и толкова специалности във висшите учебни заведения, които да обучават специалисти за държавната и общински администрации“, обяснява Желязкова.

Тайната в административното управление на прехода била в  поддържане на професионалната квалификация и опита. Затова и много внимателно се подхождало при създаването и запазването на човешкия фактор.

Въпреки всички предизвикателства, през които е минала, Желязкова е категорична: „Никога не съм се чувствала безпомощна. Вярата, че следва да се работи в името на  обществото, че трябва да се подхожда законосъобразно и еднакво към всички ми даваше сили“ .

Митовете за кмета Йоан Костадинов, че е бил деспотичен и неуправляем, тя развенчава категорично, подчертавайки, че зам.-кметовете, а и тя самата, са имали необходимата оперативна самостоятелност за изпълнение на функционалните им задължения. „И до ден-днешен си спомням с много добри чувства за отношенията между нас – зам.-кметовете и мен. С някои от тях и сега се чуваме и се виждаме. Отношенията ни са направо приятелски с Краси Паспалев, с Георги Костов, с Венелин Тодоров. Почти всички сме вече пенсионери, но продължаваме да бъдем активни - всеки в своята област или пък с някакви граждански активности“, обяснява Желязкова, която въпреки строгото излъчване, което притежава, се оказва с невероятно чувство за хумор и самоирония. За длъжността на главния секретар казва с усмивка, че е нещо като старшината на ротата – строг, но справедлив. И се връща към странна случка: „Имаше една Иванка, до днес й помня малкото име. Тя бе загубила на всички инстанции делата за някакви нейни имоти в центъра на града, но бе убедена в своята правда. Уверена, че нейната теза е права, тя се бунтуваше срещу всички и всичко. И бе заседнала в сградата на Общината срещу малката зала и отказваше да я напусне. Ние със зам.-кмета Димитър Терзиев се чудехме какво да правим. Тя не искаше да чуе никой за нищо на света, а ние нямаше как да я оставим вечерта в сградата. Изключвахме варианта за принудително извеждане от сградата с помощта на органите на МВР. В един момент Терзиев се върна в кабинета си, малко след това от съседния ресторант донесоха една табла с храна за жената. После зам.-кметът ми обясни, че той я поръчал, защото му станало жал за нея. Та, сервитьорът остави таблата до Иванка, обяснявайки, че е за нея. Тя само я погледна учудено-стъписано, събра си документите, чантата и мълком си тръгна… До ден-днешен се питам: какво я накара да отстъпи? Дали това не бе чисто човешкият подход от наша страна към нея. Нямам обяснение на този случай, но съм сигурна, че ще го помня цял живот“.

В работата си юристката признава, че предвид факта, че е по- емоционална, понякога изказванията й звучат по-рязко, но никога не изпитва гняв. Води се и до ден-днешен от максимата, която е взаимствала от свекъра си: „Аз не обичам да сънувам разбойници“. Има и няколко принципа, които спазва независимо от това къде се намира и каква е позицията й в обществото: „Прави добро и не се обръщай“; „Запази съвестта си чиста и остани човек, независимо от това, какво ти поднася животът“ и „Живей достойно сред себеподобните си“.

Битката за сносен живот за всеки е различна, признава бившият главен секретар. За промяната на Бургас тя казва, че е направено много  - особено в сферата на благоустрояването, но обществото става все по- затворено и объркано, определя отношенията между хората. По нейни наблюдения последните години младите все по-често предпочитат да отидат в столицата или в чужбина, за да се реализират и печелят по-добри пари. Правят го с мотива, че икономически градът ни не се развива с желаните от тях темпове.

А за онези, които са тук и са в сферата на различните администрации, казва, че често се губят в информационния поток и невинаги са полезни на гражданите, които търсят тяхната помощ. Работата в местните органи на властта е школа, която я е направила наблюдателна и далеч по-критична от обикновения бургазлия.

Като баба на двама внуци и майка на двама синове, юристката признава с болка, че сега времената са други. „Разрушиха се голяма част от моралните устои. Аз самата се притеснявам за моите внуци от улицата, която се превърна в страшно място“, признава Желязкова.

 

 


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Култура Мнения
Красимир и Мария Слабакови – художници:Фазаново е нашата носталгия
  20.10.2020 15:18      

Хлябът ни не е предназначен за препродаване, той е направен за споделяне. Това, което се споделя чрез него не е насъщният, а добротата