Борислав и семейството му са читатели на вестника от далечната 1963 година
Георги РУСИНОВ
Тази година е специална за нас – работещите в „Черноморски фар“. Всеки един от нас ще може да се похвали и да разказва на внуците си, че е работил в такава културна институция, която е устояла на времето. Тази година „Черноморски фар“ навършва 100 години. Доста хора откриха себе си и преосмислиха живота си след коронавирусната криза. Много от тях стигнаха да извода, че много неща не са им необходими и могат без тях. И в ерата на новите технологии, цифровизация и социални медии, за дългогодишния ни читател Борислав Георгиев денят е немислим без вестник „Черноморски фар“.
По случай 100-годишнината започваме нова рубрика - „Вестникът, с който израснах“. В нея ще даваме трибуна на Вас – нашите читатели, за да разкажете нещо любопитно, свързано с Вас и вестника, дали сте участвал някога като герой по страниците ни, или просто като Борислав сте дългогодишен читател и искате да разкажете за връзката си с нас.
Борислав е на 63 години, от Бургас и е стар читател на изданието ни. Работил е дълги години като учител – начален и по история в горните класове. Бил е заместник-директор и в ОУ „Петко Рачев Славейков“. Отговарял е за регионите Айтос и Руен като експерт в Инспектората по образование. По стечение на обстоятелствата обаче заради болест той е пенсионер и прекарва голяма част от времето си вкъщи. Твърди, че чувства изданието ни като част от семейството, дълга връзка, която е изградил през годините.
„Баща ми, лека му пръст, и главният редактор навремето, Стойчо Гоцев, бяха съученици от Мъжката гимназия и добри приятели. Аз съм ходил с него в редакцията до Католическата църква на втория етаж. Там беше на чичо Стойчо офиса. „Черноморски фронт“ получавахме вкъщи дълги години, докато бях малък. От 63-та година до така наречените демократични промени сме го получавали. След това минахме през разни други издания. Имаше вестник например, в който мой състудент беше редактор и четях. Последно време сме се спрели на „Черноморски фар“ отново“, казва Борислав пред наш репортер.
Защо „Черноморски фар“ ли?
За Борислав е важна връзката с него, така както му е важна и с всеки жив човек. Чакането да го получи до адреса си, тъй като е и дългогодишен абонат, казва, че се е превърнало в събитие.
„Това е другар, който влиза в дома ни, особено сега, в последно време, с голямо желание. Чакането на вестника вкъщи се е превърнало в събитие. Навремето по традиция беше сутрешният вестник. Сега обаче виждам, че и при вас има промяна в периодиката. Но удоволствие е за човек сутринта да седне и да се запознае с това, което става из региона. Вие имате интересни притурки – „Народен приятел“ и „Созопол“. Заинтригуващо е. Вестникът се чете не само от мен, но и от цялото семейство“, споделя той и добавя, че му е малко странно да свикне с това, че излизаме по-рядко.
„Сега и майка ми всеки път ме пита кога ще е следващият брой и аз я информирам. Хубаво ще е пак да е всеки ден, но зависи дали имате тази възможност. Заради кризата нямате и толкова много реклама като гледам, за разлика отпреди. Ясно е, че това е кръвоносната ви система. Навремето хартията беше почти без пари, а сега знам, че е поскъпнала много. Това също ви се отразява“, показва точно око и разбиране Борислав.
Във времена на съвременни технологии и много информационни сайтове за вестниците е все по-трудно да останат конкурентоспособни на пазара. Преформатирането е основен момент в тази битка. Да поднесем информация, която няма да е излязла никъде другаде е основната ни цел. Затова и редовната ни аудитория, част от която е и Борислав, продължава да ни има доверие, за да се информира коректно.
Връзката с местния вестник е по-интимна, докато в големите човек се изгубва
„Ползвам всички нови технологии, но някак по-интимна е връзката с вестника, отколкото с големите масмедии, където човек се изгубва в информацията. Аз на това държа повече. И аз владея съвременните средства на комуникация, знам къде да чукна и да видя, но друго е, когато го вземеш вестника в ръка. Като другарче е. Освен това „Черноморски фар“ е хубаво списван, дотам, че човек знае на коя страница коя рубрика е и кой я води обикновено“, обяснява Борислав.
Затова и казва, че що се отнася до местните новини, разчита винаги на нашия вестник.
„Вие влизате в местни фирми, в заведения, „Бургасбус“ за някои хора (б.а. шегува се сърдечно с автора по повод многото му публикации за общинския превозвач), и за културни мероприятия човек научава всичко, което го интересува. Дори в бъдеще, ако бъдете малко по-разширени в тази посока, ще е добре. Има хора, които и на това държат, а не само на останалите новини“, откровен е той.
На въпрос какво представлява за него „Черноморски фар“, Борислав дава най-хубавата оценка, която можем да получим от читателите ни – тази на доверието и благодарността за труда ни. Защото това е една много важна част в работата на всеки един журналист – да знае, че с работата си помага по един или друг начин на хората.
Та точно с едно изречение той каза: „Ако книгата е прозорец към света, то „Черноморски фар“ е прозорец към града“.
„Вие почти нямате и конкуренция, ако махнем големите масмедии. Те пък обаче не могат да ви конкурират там, където на вас ви е силата – регионът и градът. Те обхващат цялата страна и при тях не влизат много новини от Бургас и региона. Вие удряте точно на място и който бургазлия милее и иска да се информира за града, ще чете „Черноморски фар“. Не само сайтовете и другите“, продължава хубавите си думи към нас.
И ние в „Черноморски фар“ сме съвременни като Борислав, а и разбираме нуждата някои новини да бъдат поднасяни на момента. Затова успоредно поддържаме и добре работещ сайт. Много от редовните ни читатели често няма да срещнат името ни във вестника за някои новини от деня, които утре ще са написани по всички сайтове. Други обаче, също много редовни читатели, се информират основно от сайта ни за тях. Фактът, че повече от 10 000 души следят страниците ни във Фейсбук е достатъчно красноречив.
„Хубаво е, че се фокусирате върху по-важни новини. Сега запалила се кола някъде, то до утре не е новина. Знам, че имате сайт и ги отразявате там тези новини. Да ви кажа обаче не е същото. За мен разковничето е друго. Тези 2-3 изречения и една снимка не ме удовлетворяват. Друго си е да го взема в ръцете си и да го прочета. Мога да спра, да се размисля върху това, което чета. Защо? Защото другото ти хвърля една информация и дотам. Ако нямаш и модерна телевизия да връщаш предавания, не можеш да се информираш допълнително. Написаното във вестника е написано подробно, можеш да го изкоментираш с някого, да осмислиш информацията“, казва читателят ни.
Обратната връзка с аудиторията ни е много важна. Често редакционните ни телефони звънят по всякакви сигнали. Питаме и Борислав какво му харесва във вестника и какво не.
„Ще излъжа, ако кажа, че всичко ми харесва. Има неща, които можете да задълбавате повече. Но това е във всички медии. Все пак вие представяте една вярна и обективна информация. Изключвам сайтовете, защото човек трябва да се оглежда. Все пак във вестника всеки застава с името си, докато при повечето не е така. Най-важното е, че остава и написано на хартия и в историята. Във вестника няма и как да изтриеш информация. Вие го правите и за Бургас, и за останалите общините, това е добре. Там обаче – в общините, можете да поразширите информацията. Поморие например е близо и има интересни неща“, откровен и справедлив е той.
Именно силата на вестника да твори и да остава в историята е едно от нещата, които винаги ще продължи да ни отличава от останалите. Писаното слово винаги е финално, категорично. В аналите на 100-годишната ни история почти няма човек, който по един или друг начин да не е свързан по някакъв начин с изданието. Следващите думи на Борислав, когато го питаме за някой материал, който през годините му е направил силно впечатление, потвърждават това.
„Много трябва да бръкна в паметта си, за да изкарам нещото, което най-много ми е направило впечатление. Навремето „Черноморски фронт“ беше вестник, който отразяваше всички събития – от строежа на Нефтозавода до разни манифестации. Всяка значимост за града – събития по всякакви линии, бяха описвани. Затова ми беше приятно, когато най-вече срещна някой на страниците на вестника, когото познавам и да прочета за него. Навремето публикуваха и читателска поща. Моят баща обичаше да пише и има също 1-2 публикации, които са излизали в „Черноморски фронт“. Може би някъде в неговите документи вкъщи ги пазим тези работи“, спомня си бургазлията.
В края на разговора ни Борислав поздравява екипа на вестника по повод 100-годишнината.
„Да сте живи и здрави най-вече, да продължавате да търсите само истината и да сте успешни“, пожелава ни от сърце той.
