Петя Великова казва за себе си, че цял живот е учила музика и живее чрез музиката. Доказва го фамилната й биография.
Тази година организирането на майсторските класове в рамките на Лятна академия на изкуствата преминаха през изпитанието на необичайната ситуация, което от своя страна даде възможност да се направят и редица изводи. Разговаряме за предизвикателствата и трудностите.
Интервю на Дона МИТЕВА
- Госпожо Великова, тази година пандемията обърка много планове. Какво се случи с Лятната академия?
- Плануваната програма за Академия 2020 трябваше да включва 10 майсторски класа, 5 съпътстващи събития – два концерта, още един концерт за най-малките деца, една театрална постановка и една фотоизложба. Въпреки че годината не е традиционна по отношение на организиране на културни събития, както в национален, така и в мащаба на един културен форум, каквато е и Лятната академия на изкуствата, то ние отстояхме да организираме присъствено два майсторски класа – по виолончело при проф. Анатоли Кръстев, гл. ас. д-р Атанас Кръстев и от далечен Мелбърн - чрез онлайн преподаване и на проф. Калина Кръстева, и по творческо писане при Вяра Николова. Осъществихме един онлайн конкурс по кларинет с награди от фирма Maxton и още едно онлайн прослушване за цигулари с награда една пълна стипендия за онлайн уроци при проф. Павел Верников. Така че нашият своеобразен духовен терминал за култура и образование, наречен Лятна академия на изкуствата се състоя, въпреки абсурдите и пандемията, макар много камерно.
- Кои бяха най-сериозните предизвикателства?
- Ще започна с по-глобалния отговор на този въпрос. Най-сериозното предизвикателство е това, че изкуството бавно се адаптира към дигиталния свят. Не е преувеличено да се каже, че се намираме в момент от историята, в който изкуството е изправено пред необходимостта от спешна ревизия. В един доклад от западни медии, свързан с изкуството в пандемия на Serpentine Galleries, се казва, че никоя институция до този момент все още не е обединила сили (и бюджети), за да насочи трафика към споделена онлайн програма, и това е само един пример за липсата на стратегическо мислене в сектора, не само в България, това е световен проблем.
А предизвикателствата пред културни форуми, които организират майсторски класове, е, че не можеш да изучаваш пълноценно което и да е изкуство онлайн или неприсъствено.
- Защо?
- Защото са важни контролът, балансът, личността на преподавателя… Много от преподавателите, които бях поканила да преподават в Академията изключиха като възможност онлайн преподаването. За кратко време онлайн обучението спасява студента, ученика или преподавателя, но за дълъг период от време е неефективно. Имам поглед как преминават и други летни Академии, свързани с изкуства. И там е пълен колапс.
А пред нашия екип стои предизвикателството как в бъдеще да минимизираме отрицателните въздействия от пандемията и как бързо и ускорено да сме отново пионери и да имаме проактивна позиция, за да излезем от сегашната ситуация.
- Кое от събитията се осъществи, така както предходни години и кои претърпяха метаморфози?
- Преди да говоря за метаморфозите искам да обърна внимание на постулатите в организирането на културни събития. Без подкрепата на силни партньори няма как да се проведе събитие от европейски мащаб, такова събитие, каквото е Лятна академия на изкуствата, защото събитие от такъв мащаб ражда и едно различно общуване. Тук искам да благодаря на фирма Maxton, на гранд хотел и спа „Приморец“, на фирма „Ямаха“, които през годините винаги са били до нас. И обяснявам с пример защо е важно силното партньорство:
Участниците в Академията се записват за участие още през март и април, а тази година и поради пандемията, и най-вече поради световните имена и като творци, и като преподаватели, които бяхме поканили - на проф. Венцел Фукс – кларинет и проф. Павел Верников – цигулка, както и на проф. Александър Земцов – виола, класовете им бяха пълни още края на март. В класа по кларинет имахме записани 13 участници от 7 държави (като имахме участник от държавата Бряг на слоновата кост), а за класа по цигулка имахме записани 11 участници от 8 държави. Затова се опитахме да предоставим достатъчно атрактивни бонуси, на всички предварително записали се участници в Академия `2020 за всички майсторски класове: А именно:
• 20% отстъпка от таксите за следващата 2021 година;
• По един най-добър участник от всеки майсторски клас през 2021 година ще пътува за Виена за общо събитие там. Тук трябва да благодаря на проф. Деница Лафчиева – творчески директор на Академията, която предложи и ще осъществи преговорите за тази изява.
И ето че стигнахме до метаморфозите и до сътрудничеството между силни партньори. За класа по кларинет с преподаватели проф. Венцел Фукс и проф. Деница Лафчиева имахме партньорство с фирмата Maxton. И решихме да използваме тази прекрасна възможност и след като майсторският клас вървеше към отлагане, да осъществим онлайн конкурс между всичките 13 участници за 3 мундщука на фирма Maxton. В конкурса участваха 10 от участниците със записи до 20 минути в YouTube и жури в състав двамата професори по кларинет и представител на фирма Maxton, определиха кои трима участници да получат мундщуци Maxton.
А за участниците в класа по цигулка с преподавател проф. Павел Верников, Лятна академия на изкуствата предостави една пълна стипендия. Отново се проведе онлайн конкурс със записи между всички участници и един от тях спечели 4 безплатни урока при проф. Павел Верников, финансирани от Академията.
И в заключение, различното общуване, което се получава между големи партньори е това, което ще ни приобщи към общочовешките културни ценности.
- Да се прави музика по време на пандемия, особено когато става дума за усъвършенстване на млади хора – мисия възможна ли е?
- Да, но трябва сериозно да помислим за дългосрочно оцеляване. А това без помощ и от Общините няма как да стане – като не говоря само за финансова помощ. Говоря за културна стратегия, говоря за разбиране и дефиниция на това що е независим творец, говоря за логистична помощ - как независимият културен форум да бъде подпомогнат например с открито пространство за провеждане на събитията му, като му се осигури професионално озвучаване – зависи дали е класически концерт, театрална изява и т.н. Как да се осъществи достъпът на публиката, ако трябва културната проява да е с платен вход, защото сега Общините залагат форумите на независимите творци да са на открито пространство с вход свободен. Като пример ще посоча, че липсват закрити, а още повече липсват открити пространства като алтернативни сцени за изкуства – този епидермален пример показва, че стигаме до извода, че „… Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“, ако искаме да оцелеем и да се развиваме.
- Имаше и клас по творческо писане… Там как се случиха нещата?
- В майсторския клас по творческо мислене и писане нещата винаги се случват по необичаен начин. Целта е да се стимулира креативният потенциал на децата, както и да се съдейства за усъвършенстване на техните реторически умения. Темата тази година беше „Пътуване към себе си“. Вяра Николова и този път успя да провокира интереса на децата чрез множество нестандартни методи: гледане и обсъждане на филми, анализ на различни видове текст от сферата на митологията, фолклора и др., тълкуване на образни и музикални символи, морски приключения, създаване на кратки авторски видеа, както и на много интересни художествени произведения в стихове и проза. На 30 юли беше тяхното заключително събитие, което публиката съприживя, отдавайки почит към таланта на децата.
- Кое бе най-голямото предизвикателство – това да я има Академията ли, макар и в променен формат…
- Предизвикателството не е дали да я има Академията дори в променен вариант, а как във време на културни различия, абсурди и пандемия можеш да отстояваш една изцяло частна инициатива, да не чакаш от другите и да не стоиш в „Очакване на Годо“. Да, Бекет и Годо имат много общо, така, както абсурдите в нашия живот имат общо с отношението ни към изкуството. Така че, да живееш от и за изкуството, вече се превърна в абсурд и това е голямото предизвикателство. Бекет сигурно някъде много се забавлява. А пиесите му стават все по-актуални в реалността от хора и факти.
С годините Международна лятна академия намери своя модел на развитие, своя творчески профил, включвайки и други изкуства. Тя реализира своите идеи и каузи цели 15 години, в непрестанно търсене на нови възможности за качествено разширяване на собствените си рамки, за развитие в бъдеще. Финансира се основно от таксите за участие. Основният замисъл и цели на Академията е да се предлагат майсторски класове на изключително високо академично ниво, на напълно достъпни за българския стандарт цени. Това е така, защото държавната ни система и отношение към културата формира масово отношението, че изкуството е територия, от която не се печели и за която не си струва да си даваш парите. Но в цивилизования свят, все още да учиш изкуство е много скъпо занимание.
- С какво извън стреса ще запомните тазгодишното издание?
- Беше много по-емоционално, и безпрецедентната ситуация извади на повърхността редица проблеми и ни изправи нас, мениджърите на културни събития, пред важни въпроси, касаещи нашето бъдеще.
- На кого благодарите за подкрепата?
- Първо благодаря на всички участници, които се записаха и участваха по един или друг начин в програмата на Академия `2020. После бих искала да благодаря на всички преподаватели, които поканих да преподават на Академия `2020 – няма значение дали се е провел или не майсторският им клас, защото какво и как да го направим по- добре за участниците се коментираше непрекъснато. Искам да благодаря на вярната ни публика, която винаги изпълва до краен предел залите и пространствата на заключителните ни събития в Бургас и Созопол. Наша публика са също и всички хора, които са приобщени към красотата в изкуството, (меломани, театрали), което е допълнителен стимул да продължим напред.
Думи на благодарност изказвам отново и на нашите партньори – фирма Maxton, фирма „Ямаха“, гранд хотел и спа „Приморец“ и на всички, които са ни подали ръка, защото в Лятна академия на изкуствата сме водени от идеята, че непреходните културни стойности обединяват хората и правят света по-красив. И както е текстът в „Ода на радостта“ от Девета симфония на Бетховен, станал химн на Обединена Европа, „Alle menschen wеrden Bruder!“ („Братя всички хора стават“), помогнем за обединяването на хората и възпитаването им на вкус към високото изкуство.
