Вторник, 27 Oct 2020
    
Айтос

Татяна Йотова: Когато ми предстоят творчески събития - тогава съм жива

  31.07.2020 14:05  
Татяна Йотова: Когато ми предстоят творчески събития - тогава съм жива

Поетесата с китара пред „Народен приятел“, след големия успех на бардфеста „Солени ветрове 2020"

 

- Татяна, в две поредни години безапелационно печелиш две големи награди - наградата на публиката на „Бургас и морето 2019" и голямата награда на бардфестивала „Солени ветрове 2020". Май спечели всички възможни конкурси в Бургас - как се чувстваш?

- Радостна! Но пък всички конкурси… Разбирам, че това е намигване към мен. Мечтая да спечеля още читатели и слушатели, това, като че ли е най-големият конкурс за един творец – да стигне до повече читатели. В „Бургас и морето“ ме отведе Съдбата с един прекрасен екип: Александър Томов, Мартин Антонов, Пламен Велинов, който се оказа успешен. Щастието беше неописуемо след труда, който положихме. С тези момчета сме направили още две песни, едната от които е „Билка самодива“ – вихрена „деветка“, която ти разиграва сърцето, можете да я слушате и да я играете в „Ютюб“. А „Срещу вятъра“ от „Солените ветрове“ е съвсем друг жанр, но пък радостта е също безкрайна.

- Песента „Срещу вятъра" имаше огромен успех на „Солени ветрове". Как се роди, специално за конкурса ли написа текста и музиката?

- Специално. Този конкурс е с точно изразен характер: за нова песен с ярко изказана гражданска позиция, свързана с обществено значима тема. Затова и аналогията „срещу вятъра“ носи критичност, протестност спрямо неправди и недъзи, себетърсене и съизмерване с общността… Във всеки конкурс са се явявали песни, които въздействат силно, носят родолюбие, бунтарски дух, сочат пътища за рестартиране на действия, изказват отношението на бардовете към социума, в който се случва животът ни. Текстът или музиката  може да са на друг автор, но единият елемент трябва да е на изпълнителя бард. Аз държа моите песни да носят моите гледни точки и затова песните, с които съм участвала, носят моите послания и моето творческо верую. Благодарна съм на журито – Кръгът на барда и творци. Безкрайно! Имах малко притеснения, че текстът не ми е улегнал, т.е. не се е сраснал с мен, поради краткото време на създаване, и затова, за пръв път, пях, гледайки стиховете. Невероятно трудно е, защото не се отдаваш на изпълнението, а мислиш да не сбъркаш думите. Но се получи.

Фестивалът е истински празник на изпятата поезия и е похвално за организаторите от Кръга на барда и други приятели: Светла, Наско, Тони, Явор, Живка, Любов, Мишето, бардове и още…., които ни правят всяка година съпричастни с изпълненията на бардове от страната и чужбина в различни тематични концерти.

- Латино ритми и активна гражданска позиция - жанрово различна си в двата конкурса. Сякаш бягаш от лирическата изповед, толкова характерна за твоя музикално- поетичен талант - в нов период ли си?

- Наистина в едно творчество може да се проследят „периодите“ на създателя му. Човек не би могъл да бъде един и същ или равен. Динамиката на живота, срещите с различни хора, събитийният букет винаги внасят по нещо ново, а даже и изненадващо. Сега е такъв моят период. Чак ми е съвестно, като ми се роди лирически ориентирана творба. Просто случващото се в последните 5 месеца ме извади от равновесие заради несправедливостите, в които бяхме вкарани, в един момент се почувствах като част от човешкия род, забравен от бога. Обучението, натъпкано в кафеза на компютъра, това, че дискотеките отвориха, но училищата – не, признавам, не ми дадоха мира. Така се и роди песента „Заключено време“. Чрез нея в ироничен оксиморонен план споделям със своите съвременници, че щастието не се казва „роби“, че мечтите, дори на парчета, ще възкръснат за ново небе, когато хитрецът и крадецът не са героите на нашия живот.

- В медиите се изредиха много артисти и певци да се оплачат, че нямат изяви, че им липсва живата публика. Ти като че ли нямаш такъв проблем?

- Изпълвам се с огромна радост, когато ми предстоят и се случват творчески събития. Тогава съм жива. Не мога да кажа, че изявите ми са непрекъснати. Но когато ги има, просто имам цел, мечта, стремеж да творя, да подготвям нови и нови начини за представяне на моите творчески продукти. Някак изневиделица чрез приятел от София се появи поканата за участие в една такава творческа среща на Узана, Габрово, на 18 и 19 юли 2020 година. Беше вълнуващо преживяване с много поезия, песни, различни изкуства, невероятни хора и приятелства. Обмен на светове и вселени. Моите песни завладяха сърцата и бяха сред желаните изпълнения. Такива моменти зареждат душата на един творец с енергията на бухналите идеи – съзидателни и напористи. Иска ми се да има още и още покани за споделяне на дух.

- Зная, че имаш разностранни интереси, и такива, свързани с професионалната ти работа като преподавател по български език и литература. Какво ново?

- Обичам да уча, да чета, да търся източници на нестандартни информации за света, който ни обкръжава. В тази връзка е и традиционното ми участие – шесто поред тази година – в Националната конференция за насърчаване на четенето, организирана от ЦРЧР. Сред водещите събитието е и прекрасната поетеса Милена Караангова, която гостува в нашето училище преди година. Тази конференция дава на всички участници основи и посоки, корени и криле, затова участието в нея е истинско творческо предизвикателство. Това, което съм научила от нея, прилагам в работата си и учениците са много щастливи от игри, методики за възприемане на материала, начини за себепознаване. За жалост, тази година е онлайн и липсва оня възпламеняващ дъх, който витае, докато сме заедно, защото там са креативни хора и енергията е висока, но пак е полезно.

- Да не пропусна и Гранд при от курортен комплекс „Албена". Това лято беше повече от успешно за теб и твоите малки театрали от ШСМТ „Генгерчета"?

- В тоя период на затъмнение и смачкано образование с Генгерчетата положихме неистови усилия, за да успеем да свършим работа, която вместо за 5 месеца, изтормозихме за 5 дни. Такова напрежение не е било от гледна точка на и без друго трудното изграждане на един спектакъл като нашия. Представихме „Билка самодивка“, образователен авторски спектакъл в стил мюзикъл. И както личи – свързан с фолклора. Не отидохме уверено подготвени, а с хиляди недостатъци и несвършени детайли по песните, танците, репликите, художественото превъплъщаване в ролите… А фестивалът на МФП „Приятели на България“ е взискателен, журито е стриктно и критично, не може как да е. Наградите Гранд при и за Авторски текст са ми много скъпи, защото са изстрадани. Едва ли някой знае колко труд и отдаване се изисква, за да създадеш един спектакъл с деца за деца! Надявам се, освен от журитата на фестивали, някога да се разбере и в родния ни град.

-  Няма как да не те попитам и за онлайн обучението в последните месеци на вече изминалата учебна година? И по-специално, какво мислиш за е-обучението по български език и литература?

- Измъчена, нереална ситуация с шокови удари. (Не говоря за прилагането на ИТ в реалните часове, което и без друго се прави от учителите.) Ученето не е получаване на информация, за да го затвориш и заключиш или да натиснеш Гугъла и да влезеш в машината на смляната информация. Ученето е общуване, жив пример, търсене наживо, очи, жестове, глас, дъх, който виждаш и чуваш със сетивата си. Ученето е пътуване на крилете на учителската всеотдайност, видима, докосваща, зареждаща. Ученето е мигове пълна споделеност. През екрана тази споделеност умира и е натисната от хиляди технологични причини, които я възпрепятстват, бавят, изопачават. Печелят мързеливите и скатаващите се. Често изпитвах родители вместо деца. Оценяването губи своите реални характеристики. Ако и да се отчете като успешно, това е, доколкото част от материала е взет някак си. Защото да сееш семенцата на духа и творчеството, да учиш на правопис и смислови нюанси в пунктуацията, е все едно да пиеш вместо вода – олио. Това обучение трябва да бъде крайно изключение, за много кратко време, а не правило. Можехме да довършим учебната година в училищата, както другите държави, а вместо това децата ни бяха в дискотеки и градинки, но не и в реалната среда за обучение. Под претекст опазване на здравето. Тук въпросите са много, а отговорите – неудобни.

-  Ти си от творците, на които винаги нещо им предстои - какви са плановете ти за оставащото лято?

- Плановете не са това, което бяха. Едно планираш, друго излиза, като те заковат с причина (я истинска, я нарочна!) и като те лишат от най-важната характеристика на човешката ти същност – да бъдеш със себеподобните. Не виртуално, не измислено, а истински, на живо, физически и духом. Трябва да сме заедно, за да ни има. Това ми са плановете – да сме заедно и да творя. Иска ми се да дойдат покани за срещи с деца от училища в България, а защо не и от Айтос?!, с творчески общности. Знам, че ще се случат.

Искам да чета художествена литература, да плувам, да слушам мили гласове, да си отспя за времето, в което будувах по 25 часа в денонощието от март до началото на юли. Да напиша вълнуващи творби и да споделям с приятели и близки незабравими мигове. Никак не е много, дано ми се случи. Искам и да вали дъжд, защото сушата е пагубна във всякакъв смисъл.

- Мислиш ли за нова книга, или за нов диск с твои авторски песни?

- Имам две готови книги – едната за деца, другата – за големи. Мисля, че скоро ще намеря начин да ги дам на читатели, които обичат поезия. Когато намеря. За диск… е по-трудно. Много неща трябва да съвпаднат и да се доведат до старт, за да се издаде диск. И физически, и технологично, и финансово. Дано Вселената помага на добрите мечти.

НП


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил