Петък, 14 Авг 2020
    
Любопитно

Преди 100 години в Бургас: Ученици носят на ръце до морето Иван Вазов

  09.07.2020 11:53  
Преди 100 години в Бургас: Ученици носят на ръце до морето Иван Вазов

Великият поет и писател пристигнал инкогнито, но веднага бил разпознат

Писателят Петко Росен стои зад разгласяването за пристигането на поета

 

Михо ЧЕРВЕНКОВ

 

На 8 юни 1921 година, Иван Вазов, заедно със сестра си Въла Вазова-Фетваджиева пристигат в Бургас. Настаняват се в хотел „Континентал“, като прославеният поет се регистрира под името Иван Минчев, вестникар от Пловдив, но това му инкогнито трае докато излезе на улицата. Сестра му идва по своя работа, а Вазов тръгва на разходка, иска да види морето, да се полюбува на крайбрежието и морския град, да се откъсне от ежедневието и гнетящите го мисли за съдбата на Отечеството след жестокия Ньойски договор. Пет дни след отсядането в Бургас Вазов изпраща писмо на своя сърдечен приятел и почитател проф. Иван Шишманов, който е в чужбина, в което изтъква:

„Преди няколко дни направих със сестра си излет до Бургас, за да видя морето. Прилагам ти тук изрезка от вестник, за да видиш какво си изпатих аз нещастний… Сега вече изгубих охота да се ползвам от даровата карта на железниците.“

Какво е станало, защо великият поет се е почувствал „нещастний“, нещо лошо ли го е сполетяло?

Иван Вазов е за първи път в Бургас, почти няма познати и очаква, че ще почива спокойно, незабелязан и необезпокояван от никого. Той е навършил седемдесет години и често се чувства неразположен, вълнува се при срещи и разговори. Радва се на всенародна почит и признателност и въпреки покрусата от националната катастрофа, в последно време, особено по повод на 50-годишният му творчески юбилей, са устроени масови поздравления, публични приветствия, шумни овации. Затова сега и желанието му това гостуване да бъде инкогнито.

До обяд правят разходка със сестра си из града, но само за час-два вестта обхожда пристанищния град. И към 14 часа, щом влизат в ресторанта на хотела, пред спокойния и нищо неподозиращ Вазов застават учител и свещеник и с одухотворени от щастие лица и грейнали очи му отправят молба:

-  Учащата се младеж иска да Ви каже „Добре дошли!“. Молим кажете - где и кога?“

Ето извадки от бургаския вестник, който Вазов изпраща на проф. Шишманов:

„В 2.30 часа след пладне всички ученички и ученици, деца от основните училища и множество граждани, духовенството, офицери с военната музика начело и развят народен флаг се отправиха на определеното място – площада пред Търговската гимназия. Любопитните погледи на всички бяха отправени към балкона на втория етаж. И когато там се появи внушителната фигура на любимия поет, гръмко „Ура!“ от стотици детски гърла процепи въздуха. Ученичката Страшимирова с топли думи приветствува виновника за това мило тържество от страна на учащата се младеж…“. Следват декламации, пеене, отново стихове и все от Вазови творби. Вдигнати са няколко трибуни.

Вазов вдига ръка. За миг всичко замира. Ето според местния вестник думите на народния поет:

„Обични деца, господа. Трогнат до сълзи от вашето внимание и любезност, която проявихте към мен, аз ви благодаря сърдечно. Познавам Черното море, познавам неговите бурни вълни. Не се съмнявам, че и в сърцата на черноморци тече буйна кръв, че обичат страстно бреговете на това море, което е неразделна част от нашето отечество и казвам: докато тече буйна кръв в сърцата ви и докато обичате страстно тия брегове, България няма да загине! Да живее България! Да живеете всички!“.

Писателят Петко Росен, писател, критик и публицист, който живее в Бургас, е сред инициаторите при разгласяването за пристигането, но желано от Вазов тайно пребиваване в града, е записал в дневника си: „Екът на урата бе шеметно стихиен, до последен дъх на гърдите. Зер в него надмогнато се засвидетелствуваше покрусеното родолюбие. И то пред кого! Пред този, който 50 години само на това ни е учил: беззаветно да любим род и родина.“

И продължава по-нататък със спомените си в дневника: „Водейки го под мишницата, слязохме долу. Обсипаха го с цветя – порой. Свърши се. Тръгнахме към хотела. В миг учениците от горните класове го грабнаха и понесоха… Счухме само: „На морския бряг, на морския бряг“. Бре стига, бре оставете го, ще го изтървете. Кой чува! Море от младежи и над вълните на това море се носи като свещена скиния бледен и занемял Дядо Вазов. Целият град е обхванат от една същинска полуда. Защо, откъде тази френезия – всичко това? Не от това ли, че в нашите покрусени души се мярна обликът на нашата гордост, на нашето национално величие? Не беше ли това едно: ето ни, това сме ние… все пак нещо, щом имаме такива великани. И всеки виждаше, чувствуваше, че Дядо Вазов бди над всекиго в душата и над всички като библейски великан…“

Сестра му Въла е записала в спомените си: „Свалиха го на земята до самото море. Ученици и граждани го плискаха с морска вода, а морето се пенеше и вълнуваше сякаш съзнаваше тържеството на момента.

Застанал на брега на нашето Черно море, освежен от полъха на вълните, великият Вазов на връщане пак е понесен на ръце и през крайморската градина, през центъра на града, та до хотела. След малка почивка домакините замислят разходка с малкия и хубав параход „Княз Борис“ из морето. В началото пътуването в морето е тихо и приятно, но колкото повече се отдалечават от брега, то се вълнува все повече и повече. Показват на великия Вазов и сестра му отдалече манастира „Света Анастасия“.

Отново са в хотела. Сестра му отбелязва в спомените си:

„Бачо ми каза, че намислил на другата сутрин да тръгваме за София. Имаше много покани и за другия ден, а нему се не щеше вече да се уморява, па и на хората да създава толкова труд. Така че намерението да стоим четири-пет деня в Бургас не се осъществи.

А денят продължава с претоварена програма. Вечерта, по инициатива на музикалното дружество „Родни звуци“, тогава с председател Илия Зурков и диригент Върбан П. Върбанов е уреден банкет от гражданството в хотел „България“. Вазов пристига придружен от сестра си и гражданския комитет когато там било препълнено от хора, дошли да видят поета. Хорът пее „Както никога“. Оркестърът се представя със специална програма. Следват речи, приветствия, тостове, декламации, изблик на възторг и благодарност от присъствието на патриарха на българската литература.

Вазов е премного уморен, изтощен и предварително моли да не се задържат повече от час-два. Но пред грейналите от радост лица, пред бликналото патриотично въодушевление – отстъпва. И едва след полунощ напуска тържеството.

Денят 8 юни 1921 година остава паметен за жителите на град Бургас.

На другия ден рано сутринта пристигат много изпращачи. Обкръжен от всенародна любов, отрупан с цветя и букети, поетът отново е на път. „На Айтоската гара – пише в спомените си Петко Росен, който придружава Вазов до Ямбол – беше целият град. И тук приветствия, песни, пак декламации и речи и ура до изнемога. На Карнобат и Ямбол ще излязат от кожата си, че не им съобщили навреме телеграфически.

Разходката на народния поет до Бургас се осъществява с отиване и връщане за два дни...

Разходка, пълна със слава, почит и умора.

Същата година, в края на септември, народният поет склопява всевиждащите си очи.


Анкета

Трябва ли и за в бъдеще да има плажове с безплатни чадъри и шезлонги?


Резултати

Мнения

Мнения
Спахийски: Милионерите в БСП искат да отстранят Нинова
  06.08.2020 09:54      

Нито един от тези, които претендират за поста на Корнелия Нинова, няма харизмата на лидер. Така к