Мита Иванова е живата история на културата в Айтос от 60-те години на миналия век до промените. В редакцията на „Народен приятел“ първо ни разказва един от най-свежите си спомени, свързан с "акцията" на отдел "Култура", който е оглавявала години наред - да се сложи паметна плоча на Филип Кутев на родната му къща в Айтос.
Когато семейството скулптори Таневи завършили работата по плочата, всички много й се зарадвали. И тръгнали да я поставят на малката къщичка, роден дом на композитора. "Отиваме и какво да видим - къщичката я няма, не сме се и усетили кога са я разрушили. И се наложи да сложим плочата на една от стените на съседната къща. И там си остана. А родната къща на Филип Кутев беше вляво от двора на къщата, на която и досега стои същата тази паметната плоча", разказва Иванова.
45 години Мита Иванова е жилава и е работила в Айтос, затова има още много какво да разкаже и напише за тези четири десетилетия и половина. Оказва се, че тя е един от инициаторите на "Славееви нощи". "Започнахме ги през 1968 година с Димитър Златев - Цецо и с Филип Кутев. На първите "Нощи" бях секретар на читалището в Айтос. Тогава беше и първата ми среща с Филип Кутев в Айтос. Помня, че се проведе в Градския комитет на партията, в сградата, в която сега е ДСК. Секретар по идеологическите въпроси в БКП-Айтос беше Фоти Янчев, на срещата беше и музикалният педагог Михаил Доростолски. Кутев дойде по наша покана, защото тогава вече беше се оформила идеята за Празниците. Той ни даде много идеи. Спомням си, че на тази среща Кутев каза: „Аз дълго време съм мислил да се основе една Школа за млади таланти в Айтос - за цигулари, гъдулари, гайдарджии, въобще школа за народни инструменти. С възторг приехме идеята и му казахме, че в града има художествена самодейност, но нямаме реквизит и костюми. Това явно го е впечатлило и малко по-късно бай Филип направи едно дарение на народни носии от Ансамбъла за народни песни и танци - София, който създаде и ръководеше. И от там започна всичко.
За втори път Филип Кутев дошъл в Айтос, заедно с проектанта на Алеята на старите занаяти - Марина Черкезова и архитект Дафов. "Всички заедно изработихме статута на Фолклорните празници. Отделно, изработихме и статут за Алеята, където да бъде школата за млади таланти. Филип Кутев ни поръча да проучим какво имаме като фолклор в общината, да се привлекат занаятчиите и Алеята на старите занаяти - да стане нещо подобно на Етъра в Габрово. Тези идеи обсъждахме заедно с него. Областният съвет по култура и Етнографският музей в Бургас ни помогнаха и направихме статута за Алеята", разказва още Мита Иванова.
И широко се разгърнала една обществена дейност, в която участвали много хора - започнал период на проучване и на дарения. Тогава вече работила в Общината като началник на отдел "Култура", а за секретар на Читалището назначили Нела Радева.
"При второто идване на Филип Кутев в Айтос беше организирана една обща среща с директори на предприятия и училища, за да започне една кампания за доброволен труд и да се направят дарения, с които да се изгради Алеята. Така и се случи - всичко, до последната тухла, беше изградено с дарения от местните предприятия. Може би малко хора днес знаят, че Филип Кутев искаше да пренесе в Алеята и нестинарите, затова и направихме хорището. Що се отнася до идеята за школата, той казваше: „Аз инструменти, и всичко останало ще ви дам, само я направете! И тази школа започна работа, под ръководството на Димитър Златев и Доростолски - обучаваха деца на гайда, гъдулка, кавал. След промените всичко затихна. Идеята беше да ги подготвим в школата на читалището и да ги заведем в Алеята, когато бъдат завършени и последните две къщи" спомня си Иванова. Планирали, отдалечената от комплекса къща да стане творчески център, в който не само да се свири, но и да се подготвят талантливи деца - да рисуват, да пеят и пишат, както и да се канят поети, писатели и художници.
Иванова разказва още за вниманието към айтоските старини по онова време. Заедно с Шуменския университет и музея там започнали археологически разкопки, първо в крепостта "Аетос". Направили каквото можали и консервирали обекта. По това време, започнали археологически разкопки и в града - разкрита била късноантична крепост под бившия ресторант "Република" с тунели наоколо. "Трябваше да продължим, да консервираме всичко и тук да водим туристи. Бяхме направили и маршрута - първо, да видят крепостните стени, от там - в музея на семейство Станеви и Алеята на занаятите, както и запознаване с местния фолклор. Хубаво е младите айтозлии да знаят, че от тази късноантична крепост излизат няколко тунела - единият е към улица "Васил Левски", друг излиза на читалището. Тези тунели и сега съществуват, но всичко е затрупано, предвид строителството през годините", разказва Мита Иванова.
Другото, за което съжалява, че не се случило както са го мислехме, това е Зумпаловата къща. Иванова още се ядосва, защо тогава Общината не могла да я откупи. "Правихме опити, но така и не успяхме - може би нямаше средства тогава. Там има много ценни фрезки от италиански майстори, къщата е паметник на културата, тя и бившият Пионерски дом също. По същото време успяхме да издирим всички дейци на културата, родом от Айтос - къде живеят и къде работят. Издирихме ги и ги събрахме в "Орловец" с апела - да помагат на родния град с каквото могат. И наистина помагаха - Коджабашеви, бащата на Панайот Панайотов, който тогава играеше в Сливенския театър, историкът Иван Маразов, художникът Кавръков, артисти с айтоски корен от Русенския и Толбухинския театър и т.н. Издирвах ги един по един - от стари хора, от роднини и познати", спомня си ексшефката.
Било време, когато много хора да се включвали в инициативите, а всички културни прояви тогава се финансирали от предприятията. "Отивам при директора на предприятието и му казвам от какво имаме нужда. Нямаше такъв, който да не се е отзовал. Парите се привеждаха в една обща сметка, предприятията участваха и с много труд. Например за изграждане на Алеята, училищата организираха пътуване до Камчия, за да събират речни камъни. Предприятията изпращаха свои работници, даваха техника и камиони да се извозват материалите - всеки се включваше с каквото може". Когато започнала Иванова работа през 1967 година всичко било запуснато. "С Михаил Доростолски и с Димитър Златев - Цецо тръгнахме от квартал на квартал, от човек на човек, в преприятията и по къщите да събираме певци, да прослушваме десетки. Тогава създадохме голям Градски смесен хор, вокална дамска група, голям танцов състав с Георги Кавалджиев и танцова група, Димитър Пеев беше сред първите ръководители. Създадохме театрална студия с Иванка Шарапанова и със Здравка Терзийска. Пак тогава създадохме голям битов хор с Добра Костадинова. Събрахме всички, които някога са участвали в театралната трупа - направихме един голям театрален колектив. Йови Вълев започна да събира млади хора, направихме естраден състав с вокали - Ева Найденова и Панайот Панайотов се изявяваха на сцена като ученици. Имахме Вокално-инструментална група "Аетос" с ръководител Йови Вълев. Солисти бяха Лефтер Георгиев, Ани Атанасова, по мъж Желязкова и двете сестри Панайотка и Дида Карапачови. Музиканти бяха Николай Симеонов - Джагата, Николай Дряновски - соло китара, Иван Топсито, Николай Мургов - барабани. Музикантите и вокалната група буквално взривяваха читалищния салон. Изявяваха се до 1975-1976 година.
До полунощ читалището кънтеше от музика и песни, не знаехме работно време. Направихме битови и танцови състави във всяко село, печелеха много награди. И така до момента, в който ни съкратиха 1991-1992 година всички началници на отдели. Водихме дела и всички ни върнаха на работа. После ми предложиха да водя ритуалите - казах, че не мога. Тогава станах учителка в село Мъглен, разказва още Иванова.
"Естетическите критерии се сменят, идеализмът да работиш за общото благо липсва, затова ме боли. Скоро бях на една изложба на стъклопис - изложени бяха прекрасни неща - хората минаваха и подминаваха, и отиваха на... кебапчетата. Никой не "отрази" цялата тази красота", не крие разочарованието си от днешните реалности Иванова. Поезията и прозата са новото й амплоа след пенсионирането. Издала е вече три книги - "Айтос - от векове за векове", летопис 2015 година, "Обещание за любов", стихове 2016 година и "Мъдрост и разум", разкази 2019 година. Четвъртата вероятно ще бъде мемоарна - за онези 45 години, които е посветила на Айтос.
НП
