Вторник, 11 Авг 2020
    
Любопитно

Когато корабите бяха „дървени“, а моряците от желязо

  06.07.2020 18:45  
Когато корабите бяха „дървени“, а моряците от желязо

Бившият морски Недьо Недев си спомня службата на ракетен катер по проект 205

Някогашните остриета на българския флот отиват на скрап

 

Георги РУСИНОВ

 

Преди месец и половина легендарният ракетен катер „Буря“ пое на последното си пътуване – към корабното режище, където ще се превърне в скрап. Акваторията на Пункта за базиране - Бургас бе огласена от тъжен продължителен вой на корабни сирени. По този начин екипажите изпратиха поелия в последно плаване ракетен катер „Буря“ (№ 105). Своеобразната погребална процесия пое от пирса на Четвърти отделен дивизион патрулни кораби. Пристанищен влекач издърпа това, което е останало от бойния катер, и с траурен ход двата плавателни съда поеха към корабното режище.

Айтозлията Недьо Недев, който към настоящия момент е в столицата, е бивш сержант от българските ВМС. Служи като радиотелеграфист в секретно поделение. След като се уволнява от казармата като морски през 93-а, за кратко той работи в захарния завод в Камено. Тогава получава оферта от негов познат, който по това време служи във флота.

„Търсиха човек с моята специалност и аз реших да опитам. Все пак знаех какво е от казармените ми години. След сериозно събеседване и проверки кои са майка ми и баща ми, защото все пак работиш със секретни документи, ме наеха“, разказва той.

Така за близо десет години Недьо е част от 10-а бригада леки войски – мечът на българския флот. Те са тези, които се отзовават първи на сигнал и при нужда първи влизат в бой. Айтозлията служи на руски ракетен катер – 205 „Цунами“, командир е на отделение радиорелейчици.

„Служих на катери номера 112 и 113. Както казваше моят първи командир на такъв катер: „Сега сме на дървени кораби с железни моряци, а след време ще е обратното“. Това е така, тъй като този тип катери не са направени за дълъг живот по време на бойни действия. Дават им 6 часа живот. Следователно като имат кратък живот, водещото при службата на тези катери е подготовката. Правят се преходи, изпълняват се ракетни упражнения. Мисълта ми като цяло обаче е, че условията бяха тежки да служиш на такъв катер. Беше нужно на всеки 2-3 дена да се прибираме в базата“, разказва той пред наш репортер.

За службата си във ВМС е изпълнявал всякакви учения – атакуване на враг, атака от врага, заглушаване и всякакви други.

„Изпълнявахме и упражнения по откриване на водна мина и унищожаването й. Основната сила на тези катери обаче е ракетното оръжие, което има обсег от 40 километра. То е на принципа вода-вода, т.е. стреля се от кораб по кораб. Предимството на нашите катери беше, че са плиткогазещи, което означава, че можем да плаваме буквално покрай брега, за да не ни засичат по-големите кораби. Това е един от основните плюсове на 205“, спомня си Недьо.

Проблемът обаче дори през 90-те години е, че корабите са били на възраст.

„Ако аз съм 73-и набор, то те влизат на служба в Созопол през 1971-а. Почти набори сме, а са дори и по-стари“, с усмивка споделя бившият моряк.

„Животът бе труден, но изпитвам едновременно и носталгия, и тъга от това, което се случва, защото 10 години тези катери бяха част от живота ми. Спомням си само с добро за службата. Дисциплината бе ключова. Ако я няма, няма как да оцелееш в морето. То не търпи безотговорност. Като видиш, че нещо умира, защото това е в момента, което се случва – тези кораби умират, така все едно умира част от теб“, продължава той.

Една от инфарктните ситуации, която си спомня, е пожар на катера.

„Тогава трябва да се реагира светкавично, защото пожарите на корабите се разпространяват бързо, пространството е малко и димът бързо изпълва помещението. Затова трябва да си обучен много добре. Има периодични тренировки – преди плаване и на плаване. Имаше специален полигон, който имитираше плаващ кораб и се симулираше пробойна по време на плаване или пожар и ние трябваше да реагираме. Всеки си има длъжност, която да изпълнява по време на учения и по време на истинска криза. Като цяло във флота е важна дисциплината и честта. Един за всички, всички за един. Когато сте заедно в едно „корито“, трябва и да сте единни. Иначе няма как да станат нещата. Понякога, когато сте на брега, може да се появят някакви дребни перипетии. Знаеш обаче, че влезеш ли в морето, можеш да разчиташ на хората около теб“, заявява айтозлията.

Патрулната дейност е била едно от основните задължения на 10-а бригада леки войски. Недьо обяснява разликата между граничните патрули и военните.

„Всеки ден някой от корабите във флота е дежурен. Когато някой кораб подаде сигнал за помощ „SOS”, дежурният кораб трябва да се отзове. Военните кораби могат да извършват и гранична дейност. Разликата с граничните патрули обаче е, че ние можем да оперираме и след 12-милната зона, която представлява териториалните води на България. С две думи, само ние имаме право да извършваме действия отвъд нашата територия“, уточнява бившият сержант.

Засягаме и темата с моряшките суеверия. Оказва се, че военните морски не са по-различни от цивилните си колеги и също спазват редица неписани правила.

„По време на плавания не се бръснехме от суеверие да не се развали нещо. И сме ходили брадясали като морски вълци. Веднъж даже, когато се развали една част, обвинихме колега, който се беше избръснал. Но не го хвърлихме зад борда, де“, спомня си, смеейки се, Недьо.

Друго иначе, с което се забавлявали било, че след учение, което винаги се провеждало в база Варна, като се прибирали към Бургас, казвали, че корабът плава по-бързо, отколкото на отиване.

„Шегувахме се, че е защото плаваме надолу по картата. Фактът, че се прибирахме нямаше нищо общо (смее се)“.

Най-яркият му спомен и повод за гордост от службата си на ракетни катери е, когато са засрамили проверяващи от командването.

„То е съставено главно от полковници, генерал-майори, генерал-лейтенанти – сухоземни войски най-вече. Веднъж трябваше да ни проверят нас, тъй като бяхме най-добрите от най-добрите. Хванахме се първия ден ние, но тогава изпитът беше основно маршируване и други дейности на открито. Но нашата дейност не е да маршируваме на кораба и да си играем с автоматите – там няма място нито за маршируване, нито за кой знае колко оръжия. Всичко е тясно и минимизирано, колкото да влезеш през люка. Както и да е. Първия ден проверката не минава добре за нас, тъй като ние сме моряци, а не кашици (б.а. - пехотните войски са наричани така в армията) и няма как да им задоволим изискванията – как се марширува, как се държи оръжието и още други неща. Вторият ден обаче проверката трябваше да бъде стрелби в морето. Излизаме ние на полигона за стрелби. Там има мишена, която е закотвена, а ние трябва да я уцелим с артилерийската установка на кораба. За наше щастие морето се разбунтува. Проверяващите, както бяха много ербап, задето сме се издънили първия ден, като излязохме в морето, като ни хвана една хубава вълна от 5 бала, онези се натръшкаха по койките, а ние спокойно си изпълнихме упражнението. После излязоха кой жълт, кой зелен, кой пребледнял от морска болест, но думите им бяха: „Моряци, много добре служите на Българската армия. Чудесно се справихте“. Така вторият ден зачеркна изцяло първия. Шегуваха се дори, че сме направили магия, за да се развали морето“, обяснява надълго и широко, но с доволен тон Недьо.

„Буря“ бе последният от изведените от строя на българските ВМС ракетни катери проект 205. На пирса на Четвърти дивизион края на своята предрешена участ очакват последните два ракетни катера: № 102 („Светкавица“) и № 103 („Ураган“). Те са от проекта 205У. 

„Тъжно е. Бил си свързан с тези катери дълги години. Но пък бяхме железни, както казваше командирът. Сега в момента всичко е космос, компютри, джипиеси. Може да са им железни корабите, но моряците стават дървени“, с малко разбираема тъга завършва той.


Анкета

Трябва ли и за в бъдеще да има плажове с безплатни чадъри и шезлонги?


Резултати

Мнения

Мнения
Спахийски: Милионерите в БСП искат да отстранят Нинова
  06.08.2020 09:54      

Нито един от тези, които претендират за поста на Корнелия Нинова, няма харизмата на лидер. Така к