Дона МИТЕВА
Започва активната кампания по черешобера в региона. Тази година и той е в ситуация на пандемия. Очаква се добра реколта. Но и по-големи и необичайни притеснения, като например това, че част от наеманите в региона сезонни работници са от Сливенско и Ямболско, а там още тлеят огнища на COVID-19. Въпреки че голяма част от забраните паднаха, много от въпросителните около този бизнес си остават. Като например това, че предни години един от големите консуматори на пресния пролетен плод бе туристическият комплекс „Слънчев бряг“, а сега го няма. Дори имаше моменти, в които на туристите се предлагаше и атракция – да посетят черешова градина, където им се изнасяше фолклорна програма и после сами да си наберат череши.
Сега череши има, но туристи – не. Отворени са едва четири хотела в най-големия туристически комплекс. Така че няма как да се реализира продукция в ресторантите и най-вече при олинклузив-а от плода.
А и с работната ръка е още по-сложно от предходна година.
„Въпросът е и в това, че покрай пандемията не се знае каква ще е консумацията. Потреблението на плодове според мен, при тази криза, логично е да има спад. Вътрешният пазар ще е свит за производството. На външния пазар също има неизвестни. Тази година ми се объркаха понятията, много нелогични неща има“, коментира Селим Иса, бивш шеф на Областна дирекция „Земеделие“ и собственик на градини с плодни дръвчета.
Влизането в българските вериги магазини също крие неизвестни. Свързано е с определено влагане на средства, като например за баркодове на продуктите и за други сертификати. Чува се, че има и неизгладени нормативни казуси.
Лошото, според част от дребните собственици на черешови градини, които имат по 12 – 20 – 30 декара е, че няма кой да купува. А и ако има, изкупната цена е от 60 стотинки до лев. Най-добрата цена стига и до 1.20 лв. А берачите вече искат по петдесет стотинки на килограм – и сметките невинаги излизат на плюс. Има вече и изоставени черешови градини. Така че за една част от собствениците на черешови градини прогнозите за предстоящата кампания не са много оптимистични.
Вместо на касетки, хората ще купуват на бройка черешите
В същото време в магазините за плод и зеленчук цената варира 3.50 – 4.00 лева за килограм череши. На пътя, където се предполага, че излизат да продават стоката си производители черешите, в момента са по 5.00 лева.
„Единият убиец на българското производство е кварталният магазин, там, където се надуват цените. Не само на борсата слагат надценка. Вместо да се продава на 2 лева и хората да купуват килограми и да се печели от оборот и да има търсене. Вместо на касетки, хората ще купуват череши на бройка“, ядосва се Иса.
В Айтоско се носи мълва, че италианецът, който близо двадесет години изкупува череши за преработка за сладкарската промишленост от региона т. нар. Поуп, и има база, не смята да изкупува количествата от предходни години. Говори се, че имал стар кредит, от миналата година, който не е успял да погаси и нямал намерение да тегли нов. Реализацията му в сладкарската промишленост е спаднала.
За влизането в големите вериги магазини се иска сертификат за произход и европейско качество, който проследява целия процес на производство на плода. Издаването му не е изгодно на собствениците на малки градини. Тази година МЗХГ , през ДФ „Земеделие“, поема част от разходите за този сертификат. Така всеки собственик е изправен пред дилемата да даде пари, за да има възможност за реализация на продукцията, или да остане извън играчите на пазара, който не се знае колко ще е активен.
Черешобер по време на ограничения
В Айтоско, където има много черешови градини, кметът Едрев направи среща с кметовете на населени места и черешопроизводителите и изясни правилата за тази кампания. За сигурност наеманите работници трябва да са базирани около масивите в импровизирани лагери, където да се следи за хигиената. До минимум да бъдат ограничени контактите между тях и местното население. На регулация трябва да подлежи и посещението на местните магазини, като един човек изпълнява поръчки на група от берачи, предлага властта.
