Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит срещу България. Това означава, че страната влиза в режим на засилено наблюдение заради превишаване на допустимия бюджетен дефицит.
Причината е прогнозираният държавен дефицит от 4,1% от БВП за 2026 г., при разрешен праг от 3%. Очакването е България да остане над този праг и през следващата година.
Процедурата не е глоба и не означава автоматично спиране на европейски средства. Тя е механизъм, чрез който ЕС поставя конкретни изисквания пред България — какви мерки да предприеме, в какъв срок и с каква цел.
Защо се стигна дотук
Европейските правила изискват държавите членки да поддържат бюджетния си дефицит под 3% от БВП, а държавният дълг да не надхвърля 60% от БВП или да намалява достатъчно устойчиво, ако е над този праг.
В случая с България водещият проблем е дефицитът, а не равнището на държавния дълг. Съветът на ЕС посочва, че очакваното превишение над прага от 3% не се обяснява напълно с използването на изключението за разходите за отбрана. Това означава, че проблемът не се свежда само до по-високи военни разходи, а до по-широко разминаване между приходите и разходите.
Какво е процедура при прекомерен дефицит
Процедурата при прекомерен дефицит е част от европейските правила за бюджетна дисциплина.
Когато държава от ЕС надхвърли допустимия дефицит или има риск да го направи, Европейската комисия изготвя оценка. Ако има основание, тя предлага на Съвета на ЕС да открие процедура. След това Съветът приема решение и препоръки към съответната държава.
ЕС откри процедура за свръхдефицит срещу България
Целта не е просто да се посочи нарушение, а да се въведе път за корекция — с конкретни срокове, наблюдение и изискване за действия.
България не е единствената държава под такова наблюдение. Преди днешното решение в процедура по прекомерен дефицит бяха девет държави: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния. Заедно с България, днес в процедурата влизат едновременно още четири държави — Германия, Естония, Латвия и Словения — заради очаквано превишение на разрешения праг от 3% от БВП през 2026 г.
Какво трябва да направи България
България трябва да предприеме ефективни действия и да представи необходимите мерки за намаляване на дефицита до 15 октомври 2026 г.
Съветът на ЕС задава и рамка за ръста на нетните държавни разходи. Според препоръката номиналният кумулативен темп на растеж на нетните разходи не трябва да надвишава:
4,2% през 2026 г. 7,7% през 2027 г. 11,4% през 2028 г. 15% през 2029 г.
Целта е процедурата да може да бъде прекратена до 2029 г., ако България върне дефицита под допустимия праг и изпълнява препоръките.
Какво означава това за бюджета
Процедурата не казва на България точно кои разходи да намали или кои приходи да увеличи. Но поставя ясна рамка: следващите бюджети трябва да показват как дефицитът ще бъде овладян.
На практика това означава по-малко пространство за нови разходи без осигурено финансиране. Възможните мерки може да включват по-строг контрол върху текущите разходи, преглед на неефективни програми, по-добра събираемост на приходите или отлагане на част от планираните разходи.
За хората и бизнеса това не означава автоматично вдигане на данъци или незабавно орязване на плащания. Но означава, че всяко ново харчене ще трябва да се защитава по-внимателно и да се вписва в общата цел за намаляване на дефицита.
Ще има ли санкции
Откриването на процедурата не води автоматично до глоба.
Първата стъпка е България да представи мерки и да покаже, че предприема ефективни действия. Санкции може да има, ако страната не изпълнява препоръките или не прави достатъчно за корекция на дефицита.
ЕК стартира процедура за прекомерен дефицит срещу България: Какво означава „червеният картон“ от Брюксел
За държавите от еврозоната финансовата санкция може да достигне до 0,05% от БВП за предходната година и да се налага на всеки шест месеца, докато Съветът не прецени, че са предприети ефективни действия.
Какво става с европейските средства
Самото откриване на процедура при прекомерен дефицит не означава автоматично спиране на европейски средства.
Рискът е по-скоро косвен. Ако България не изпълнява препоръките и не показва контрол върху публичните финанси, натискът от европейските институции ще се засили, пише vesti.bg. Това може да ограничи свободата на правителството при бъдещи бюджетни решения и да влоши оценката за фискалната стабилност на страната.
Защо това е важно след влизането в еврозоната
След приемането на еврото бюджетната дисциплина става още по-видима. България вече е част от валутен съюз, в който паричната политика е обща, но бюджетите остават национална отговорност.
Процедурата не поставя под въпрос членството на страната в еврозоната. Тя обаче означава, че управлението на дефицита ще бъде следено по-внимателно, а отклоненията от европейските правила ще имат по-голяма тежест.
България вече е минавала през такава процедура
Това не е първият подобен случай за страната. България беше поставена в процедура при прекомерен дефицит през 2010 г., а през 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение.
Това показва, че процедурата не е постоянен режим. Тя може да бъде прекратена, ако държавата върне показателите си в допустимите граници и изпълнява препоръките на европейските институции.
Какво следва
Най-важната дата е 15 октомври. Дотогава България трябва да представи мерките си за намаляване на дефицита.
След това Европейската комисия ще следи изпълнението, а Съветът на ЕС ще оценява дали действията са достатъчни. Ако страната изпълнява препоръките и върне дефицита под 3% от БВП до 2029 г., процедурата може да бъде прекратена.
Накратко: това не е финансова катастрофа, но не е и формалност. България трябва да покаже как ще ограничи дефицита, без проблемът да се прехвърля към следващите бюджети.
