Спектакъл. Актьорите от Куклите представят „Бургаски гларуси“ навън на фона на странджанско хоро
Магдалена Динева
Е, определено вече няма бургазлия - а може би и не само бургазлия - който да не е чувал, да не е виждал или поне веднъж да не е срещал прочутите „Бургаски гларуси“. Не онези, които всички първо си представяме - шумните морски обитатели, които ровят по кофите, кряскат рано сутрин и понякога ни карат да гледаме подозрително към небето. А техните нови, артистични събратя - пет гигантски гларуса и техният спасител, които вече се превърнаха в едно от най-разпознаваемите лица на Бургас благодарение на Държавен куклен театър - Бургас.
Зад тези ярки образи стоят актьорите Александра Илиева-Енева като суетната Цикория, наричана Цура, Ася Атанасова като бунтарката Руска, Станислава Каменова-Зафирова като най-малкото и леко неориентирано гларусче Вели, Калин Зафиров като фитнес маниака Аспарух, познат още като Пухи, Ивайло Енев като лакомия и крадлив Виктор, а Николай Николов влиза в ролята на техния водач и пазител - спасителя Шамандур Паламудов.
За да разберем как се раждат тези колоритни персонажи, колко трудно е да влезеш в образа на бургаски гларус и на плажен спасител, и какво се случва зад кулисите на този нестандартен спектакъл, се срещнахме с целия екип в тяхното леговище - Държавен куклен театър - Бургас.
Любовно писмо към Бургас, написано с пера
Идеята и режисурата на спектакъла са дело на директора на театъра Петър Тодоров, а разработката е съвместна между него и актьорите. Визуалната концепция и впечатляващите костюми, които веднага грабват вниманието, са дело на сценографа Айтен Огутджу.
Петър Тодоров разказва, че всичко започва от желанието театърът да излезе извън собствените си стени.
„Настоящата политика на нашия театър е да излезем и извън сградата, извън нашата сцена. Дълги години Държавен куклен театър - Бургас е правил прекрасни постановки, поколения деца са минали през залата ни, но може би сега е моментът, в който театърът да отиде при своята публика, а не само тя при него“, казва той.
Тази цел се реализира благодарение на два спектакъла - „Нестинари“ и „Бургаски гларуси“.
По повод втория, Тодоров споделя: „Когато започнах да мисля каква да бъде темата, много ми се искаше да бъде нещо много бургаско, нещо разпознаваемо, нещо, с което да се обясним в любов на нашия град. И какво по-емблематично от бургаските гларуси“, споделя режисьорът.
Макар често да ги възприемаме като досадни птици, идеята е именно чрез хумор и намигване отношението към тях да бъде променено.
„Решихме да подарим на града постановка, в която главният герой е бургаският гларус, и по този начин да се опитаме да си заобичаме тези наши бургаски съграждани“, казва Петър Тодоров.
Улица вместо сцена - и съвсем различна игра
Ако човек си мисли, че уличният театър е просто спектакъл, преместен навън, актьорите бързо разсейват тази илюзия.
Представлението не е просто атракция, а сериозно физическо предизвикателство. Всички актьори, които играят гларусите, са на кокили, облечени в тежки костюми, с ограничена видимост и огромни крила, които допълнително усложняват движението. Именно заради риска всички актьори са със задължителни застраховки.
„Слава Богу, досега не се е налагало да ги използваме и дано никога не се наложи“, казва с усмивка Петър Тодоров.
Станислава Каменова-Зафирова обяснява: „По-трудно е да играеш в градска среда, защото хората са навсякъде около теб. Като видят едно такова огромно зрелище на кокили, непрекъснато искат да се снимат с теб, идват в краката ти и трябва да се съобразяваш“.
Калин Зафиров допълва, че преди всяко участие първо преминават целия терен пеша. „Отиваме предварително да отъпчем терена, да видим къде има неравности, препятствия, защото това носи сериозен риск“.
Контактът с публиката е напълно директен и често непредвидим.
„Случвало се е по време на танц някой просто да дойде и да те прегърне. И ти спираш. Няма какво друго да направиш“, казва Александра Илиева-Енева.
А Ася Атанасова признава: „Лошото е, че обикновено това идва изненадващо, защото видимостта ни е доста ограничена, а балансът е много крехък“.
Пет дни обучение, една година подготовка
Да ходиш на кокили изглежда впечатляващо. Оказва се обаче, че да се научиш да го правиш професионално съвсем не е лесно.
Петимата актьори преминават петдневен специализиран уъркшоп още през август 2024 година.
„Там ни преподадоха основите - как да пазим баланс, как да си помагаме един на друг и най-вече как да падаме... със сигурност не като отсечено дърво“, шегуват се те.
Но обучението е само началото.
„Уъркшопът беше пет дни, но оттам нататък се положи огромен труд в продължение на месеци. Те не просто ходят на кокили - имат огромно тяло, глава, крила, не виждат къде стъпват, не могат да си завъртят главата. Това е къртовски труд“, обяснява Петър Тодоров.
Калин Зафиров уточнява: „Уъркшопът беше август 2024-а, а премиерата - август 2025-а. Цяла година трупахме опит“.
Шамандур Паламудов - човекът, който държи всичко под контрол
Особено важна роля в спектакъла има Николай Николов, който влиза в образа на спасителя Шамандур Паламудов.
Макар да е единственият, който не е на кокили, неговата задача е далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Всъщност Шамандур Паламудов е своеобразният пазител на цялата група. Той следи непрекъснато актьорите, предупреждава ги за кабели, препятствия, неравности, прекалено ентусиазирани зрители и всяка потенциална опасност.
Александра Илиева-Енева описва ролята му кратко и много точно: „Той е нашата светлина в тунела. Идва и вика - кабел вдясно, заобиколи, внимавай“.
Освен това Николай постоянно комуникира с публиката, вдига градуса на настроението, а когато гларусите изпълняват странджанско хоро, ги подкрепя и с тъпан.
Калин Зафиров го описва така: „Той е плажен спасител и треньор на гларусите, но всъщност е и спасител на самите гларуси. Докато забавлява хората, едното му око винаги е към нас“.
Самият Николай признава, че понякога именно той „обира негативите“, защото хората често се приближават прекалено много, искат снимки, пипат костюмите и нарушават пространството на актьорите, а той е човекът, който трябва да ги предпази от всичко това.
Всяка птица има собствен характер
Една от най-любопитните части в процеса по създаване на спектакъла е, че самите актьори са участвали в изграждането на персонажите.
Имената не са режисьорско решение. „За мен е много важно актьорът да прегърне образа и да го почувства като свое второ аз“, казва Петър Тодоров.
Така се раждат и героите.
Вели, в ролята на Станислава Каменова-Зафирова, е най-малкото гларусче - леко изгубено, постоянно изоставащо от групата.
Руска, образът на Ася Атанасова, е пънкарка с черна перушина, шарена плитка и бунтарски характер.
Цура, героинята на Александра Илиева-Енева, е типичната суетна „кифла“ - с грим, фръцкане и самочувствие.
Пухи, или Аспарух, изигран от Калин Зафиров, е своеобразната пародия на типичната бургаска батка - фитнес маниак с нежна душа.
А Виктор, персонажът на Ивайло Енев, е вечно гладният, мързелив и доста крадлив гларус. „В Пловдив дори оставих няколко яйца“, шегува се актьорът.
Всичко е импровизация... почти
На въпроса дали спектакълът е строго структуриран, целият екип избухва в смях.
„Основно сме на импровизация“, признават те.
Разбира се, има фиксирани хореографии и определени номера, но всяко представление е различно.
Петър Тодоров обяснява, че музиката също се променя според конкретното събитие.
„Имаме си набор от 7-8 парчета, от които избираме според мястото. Гледаме да има бургаско парче, международно, нещо популярно в момента. Аз лично много държах да има странджанско хоро, защото то си е много бургаско“.
Освен това гларусите постоянно променят външния си вид според събитието.
„По Коледа бяхме със шапчици. За Джирото бяха с розови ленти. Те си имат тематични костюми“, разказва Николай Николов.
От Бургас към страната... а защо не и света?
Успехът вече е факт.
Екипът е гостувал в Пловдив, Смолян, Казанлък, предстои участие в Плевен, участие във фестивала „Дни на куклите“ в Бургас през август, както и откриване на голям фестивал за куклен и уличен театър в София през септември.
„Навсякъде ни приемат с много усмивки. Бургаските гларуси са разпознаваема емблема на града и ето така тръгваме да прославяме Бургас извън неговите граници“, казва Петър Тодоров.
Театърът вече мисли и за бъдещето. „Обмисляме много голям проект да работим със световни артисти и да създаваме спектакли за градска среда. Иска ми се театърът все повече да излиза навън и да превзема нови територии“.
Гларусите ви канят на среща
В края на разговора екипът отправя покана към всички бургазлии и гости на града за фестивала „Дни на куклите“, който ще се проведе в Бургас от 10 до 15 август.
За „Бургаските гларуси“ дори е отделен цял специален ден.
Актьорите благодариха и на Община Бургас, която ги подкрепя, кани ги за различни събития и им дава възможност да превръщат града в сцена.
А Петър Тодоров завършва с едно пожелание, което звучи повече като обещание: „Да си пожелаем не само да обиколим страната с нашите гларуси… а и света“.
