Къде са ни спасителите?

Сезон. Все повече обучени кадри избират други професии извън плажа

Магдалена Динева

В разгара на летния сезон въпросът има ли достатъчно водни спасители по Българското Черноморие отново излиза на дневен ред. Оказва се обаче, че проблемът не е в липсата на обучени кадри, а в това, че все по-малко от тях избират реално да упражняват професията.

Дронове ще спасяват човешки животи по Българското Черноморие

Това коментира пред „Черноморски фар“ Даниел Страхов, специалист по мениджмънт на бедствията и водно спасяване към БЧК-Бургас, който посочи, че официалната статистика показва съвсем различна картина от тази, която се вижда по плажовете.

По документи спасители има достатъчно

Според Страхов всеки воден спасител в България е длъжен ежегодно да заверява личния си талон към сертификата си, без което няма право да работи.

„Според официалната статистика на Червения кръст спасители има, даже бих казал достатъчно, за да осигурят два пъти България. Проблемът е, че голяма част от тях просто не предпочитат тази работа“, обяснява той.

По думите му мнозина преминават курса, работят година или две, след което се насочват към други сфери на туризма.

„Тенденцията е такава - изкарват курса, работят една-две години и след това се пренасочват към хотелиерство или ресторантьорство, защото условията и заплащането са по-добри, а отговорността - значително по-малка“.

Цял ден на слънце срещу неблагодарно заплащане

Една от основните причини за отказа от професията според него са условията, при които работят спасителите. „По новата наредба работното време е от 09:00 до 18:00 часа. Това означава десет часа на слънце, на вятър, в жегите, при огромна отговорност, а възнаграждението е между 1200 и 1500 евро на месец. За такава работа това е неблагодарно заплащане“.

Спасителят носи отговорност, но няма достатъчно права

Даниел Страхов посочва и друг сериозен проблем - липсата на реални правомощия при изпълнение на задълженията. „Самите спасители трябва да имат повече права. В момента често се случва туристите просто да не се съобразяват с указанията им. Спасителят казва да не се влиза във водата при червен флаг, предупреждава за опасност, а хората му махат с ръка и казват - ти кой си, че да ми казваш“.

По думите му сред самите спасители дори се коментира необходимостта от присъствие на служители на МВР в крайбрежните зони. „Чувал съм много колеги да казват, че трябва да има плажна полиция, защото в много ситуации спасителят остава без реален инструмент да наложи правилата“.

Обещават едно, после искат съвсем друго

Не по-малко сериозен проблем според специалиста са и условията, които някои работодатели предлагат още при наемането. „Много хотели първоначално обещават храна, транспорт, добри условия. Човекът се съгласява да започне работа, но после се оказва, че не всичко може да бъде осигурено така, както е обещано“.

Освен това, по думите му, често спасителите са принуждавани да извършват дейности, които изобщо не влизат в длъжностната им характеристика.

„Оказва се, че трябва да местят шезлонги, да поддържат тревни площи, да вършат допълнителна работа, която няма нищо общо със спасяването. И човекът си казва - защо да стоя тук, когато за същите пари мога да работя в заведение и дори да получавам бакшиши“.

Курсове има, желаещи за работа - не съвсем

Въпреки проблемите интересът към курсовете за обучение не е изчезнал.

„В момента в Бургас текат едновременно два курса - за плажни и за басейнови спасители. Около 30 души в момента се обучават“.

Но и тук има тревожна тенденция.

„Когато ги питаме дали след курса ще продължат да работят като спасители, голяма част от тях казват, че още не са решили. Питаме ги защо тогава изкарват курса, а те отговарят - просто искаме да го имаме, за всеки случай“.

Решението - по-добри условия и повече уважение към професията

Според Даниел Страхов изходът от проблема е ясен, но изисква промяна в отношението към самата професия. „Спасителите трябва да бъдат поощрявани - с по-добро заплащане, по-добри условия на труд и повече права. Професията трябва да стане по-привлекателна“.

Защото, както подчертава той, кадри има. Въпросът е дали системата ще успее да ги задържи там, където са най-нужни - на плажа, когато всяка секунда може да струва човешки живот.