Черно море, което традиционно се свързва с тъмните нюанси на водите си, претърпя своята ежегодна пролетна и лятна метаморфоза. Сателитни и космически кадри от последните седмици разкриха зашеметяващи тюркоазени вихри, обхванали басейна и свързващите го водни пътища към Средиземно море.
Най-новите данни идват от най-съвременния инструмент за изследване на океаните (OCI), разположен на борда на сателита PACE на НАСА.
На 22 юни 2026 г. спътникът засне впечатляваща картина на цветните морски маси.
Феноменът обаче не е изолиран само в открито море – близо месец по-рано, на 27 май 2026 г., астронавт от Международната космическа станция (МКС) фотографира Босфора край Истанбул, улавяйки как същите ярки течения преминават през тесния пролив към Мраморно море.
Учените обясняват, че тази ярка промяна в цвета се дължи на масивен цъфтеж на вид фитопланктон, покрит с плочки от калциев карбонат. Именно тези минерални структури придават на повърхностните води характерен млечносин до тюркоазен блясък. Тези микроорганизми обикновено доминират в края на пролетта и началото на лятото.
"През останалата част от годината в Черно море преобладават по-често диатомеите – микроскопични водорасли със силициеви обвивки, които имат обратния ефект: те по-скоро потъмняват водата, отколкото да я изсветляват", казват от НАСА.
Макар и невидими за простото човешко око като единични организми, по време на мащабен цъфтеж коколитофорите стават толкова многобройни, че се забелязват ясно от орбита. Това прави дистанционното засичане чрез сателити безценен инструмент за изследователите, особено в региони, където директното вземане на водни проби е ограничено.
Отвъд визуалната си красота, тези планктонни цъфтежи играят критична роля за климата на Земята. Организмите абсорбират огромни количества въглерод от атмосферата. Когато фитопланктонът приключи жизнения си цикъл и умре, част от уловения въглерод потъва към морското дъно. Там той остава погребан и изолиран в продължение на изключително дълги периоди от време.
Източник: maritime.bg
