Магдалена Динева
Глория Маринова е от Разград, но професионалният й път неизбежно я свързва с Бургас. Тя живее и работи в София към Българска фондация „Биоразнообразие“, като част от екипа, който отговаря за проектите на организацията в бургаския регион. Завършила е специалност „Ландшафтна архитектура“ в Лесотехническия университет, а след това започва втора магистратура - „Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране“ в Холандия. Именно към тази втора магистратура е дипломната й работа, посветена на Атанасовското езеро.
Пътят към темата - от планините към лагуните
„Докато учех и живеех в Холандия, дълго време се чудех върху каква тема да ми е дипломната работа“, разказва Глория. Първоначалната й идея била проучване на интегрирано развитие на планински райони. Свързала се с множество организации в България, защото държала дипломната й работа да бъде свързана именно с България.
Бургас - пресечно място на индустриално наследство, екологична чувствителност и културен потенциал
„И тогава от Българска фондация Биоразнообразие ми изпратиха един имейл, в който се казваше, че имам страхотни идеи, но в момента те не работят активно с планински райони, а с езера“. Заедно с този имейл получила информация за Лайф проектите „Солта на живота“ и за започналия „Лагуната на живота“, фокусирани върху опазването на Атанасовско езеро.
До онзи момент Глория никога не била ходила в Бургас и не познавала в детайл Атанасовско езеро. Познавала мястото единствено от снимки - „розови пейзажи“, които й изглеждали почти сюрреалистични. „Много се изненадах, че въобще това място съществува в България“.
Лятната ваканция вече била планирана. Глория идва в Бургас, среща се с екипа на Фондацията и чува за Атанасовското езеро от първо лице. „Тогава тъкмо бяха отворили „Симбиотично“ за сезона и ми казаха да отида да разгледам“. Първото й посещение там се оказва решаващо: „Като видях как е организирано, колко е интерактивно, много се впечатлих. Все едно беше любов от пръв поглед“.
Така започва връзката й с езерото - чрез любопитство, изненада и бързо нарастващо усещане, че това място носи много повече, отколкото изглежда. „Много мислех какво мога да направя за това място“, казва Глория. Няколко месеца по-късно тя вече се свързва отново с екипа на Фондацията - този път, за да им представи концепцията за своя проект.
Първите изненади - езерото през различните сезони
Първото посещение на Глория било през летния сезон: активност, хора в луга и кал, розови води, живот.
Но основните й проучвания започват през късна есен и началото на зимата - „края на ноември, средата на декември“. Тогава картината се променя изцяло.
„През зимата има много по-малко хора, има дъждовни дни. В началото тръгнах да проучвам трите езера, после се фокусирах само върху Атанасовско езеро“.
Тогава разбира и нещо важно - „Самите езера са доста изолирани от динамиката на живота в Бургас. Има голям потенциал за взаимовръзки между природната среда и града. Но в същото време двете системи остават като две отделни части, а те са неразривно свързани“.
Как се опознава терен - с крака и със сетива
Глория използва феноменологичен подход - човекът като инструмент за възприятие.
„Човекът, който проучва терена, използва сетивата си: дали мястото е достъпно, дали има визуален досег, дали е обезопасено, дали се чувстваш застрашен“.
Тя започва буквално да „обхожда“ територията. „Какво срещам, с кого говоря, какво ми казват хората, как се чувствам - всички тези подробности ми помогнаха да си създам представа за територията“.
Първоначално изготвя маршрути, които започват от центъра на Бургас и стигат до периферните квартали като Ветрен, Банево с хълмовете - „Трите сестри“. Именно оттам за първи път вижда Атанасовското езеро в цялост: „Като се качих над Банево, оттам се вижда цялото езеро. Бях така изумена. За първи път тогава можех да обхвана визуално целия пейзаж. Друго е да гледаш снимки от дрон, а съвсем различно е, когато го изживееш“.
Тръгва да разбира и транзитността на ландшафта - промяната в усещането, докато преминаваш от град към периферия и после към природа.
На въпрос дали бургазлии правят такива маршрути, Глория отговаря честно: „Това много зависи от човека. Аз съм израснала, обикаляйки планините и тренирайки ориентиране… Но честно казано не бих го препоръчала на всеки. На много места имаше бездомни кучета.
Поглеждайки назад, след като са минали няколко години, бих помолила някой да дойде с мен. Сама не бих тръгнала“, категорична е Глория.
„В тази връзка, тази година Фондацията приключи тригодишен международен проект по програма Хоризонт Европа - Empower Us. В рамките на проекта се разработи пилотното предложение „Бургас на три езера и едно море“, което поставя акцент върху езерата като ценен природен и общностен ресурс. Една от основните инициативи е създаването и популяризирането на нови вело маршрути, които да приближат местните жители до уникалния крайбрежен пейзаж и да насърчат активното му опознаване и грижа. Това се случи благодарение на отдадеността на Светослав Митев, който направи велообход и оцени терена, като идентифицира нови възможни маршрути и панорамни гледки, подходящи за любителите на колоезденето в района“, разказва още Глория.
Солодобивът и водата - сърцето на системата
Според Глория голям казус за опазването на Атанасовското езеро днес е свързан с поддържането на ниско механизирания традиционен солодобив - процес, който всъщност е допринесъл за сегашната форма на езерото.
„Системата Атанасовско езеро не е чисто природна. Тя е такава, каквато я виждаме днес, заради дългогодишния традиционен солодобив“.
Този процес обаче е застрашен да спре, а причината за това са икономически фактори, липса на търсене на този ресурс, висока цена на поддръжка, трудоемкостта на този процес.
„Важно е системата да се поддържа по начин, който позволява традиционният солодобив да продължи, защото от него зависи и биоразнообразието - цветовете на езерото, видове птици, различните екологични условия в отделните басейни“.
Глория подчертава необходимостта от колаборация между заинтересованите страни и липсата на адаптивен модел на управление, който да предвижда сценарии при промяна на условията.
Но най-големият проблем е един: „Генералният проблем е управлението на водата“. То е скъпо, трудоемко и ключово за поддържане на солодобива, както и за смекчаване на ефекта от климатичните промени.
Застрояване, канал и натиск от града
„Езерото е обградено от обходен канал, който трябва да поема водите от заобикалящите територии. Но този канал не е проектиран да посрещне натиска от новото застрояване и непредвидената интензивност на валежите“.
Шумовото замърсяване, човешко присъствие - всичко това оставя следи.
„Получаваме сигнали, че хора влизат в езерото, а не би трябвало“.
Глория е категорична, че Атанасовско езеро може да се управлява като част от градската среда, но с ясно изразени правила – „какво може да се случва около него, къде хората могат да бъдат в близък контакт с лагуната и къде природната среда трябва да остане необезпокоявана“.
Връзката град-хора-езеро - уникална, крехка и недооценена
„За мен трите езера са част от идентичността на Бургас“, казва Глория.
Рядко в Европа може да се наблюдават толкова много видове птици на едно място. Това е богатство - и възможност за алтернативен екологичен туризъм, за по-хармонична среда на живот.
Глория вярва, че за да бъде разбрана истинската стойност на езерата, трябва да се припознае ролята им: като природна система, като белите дробове на града (Крайбрежните влажни зони са едни от най-важните екосистеми на планетата за улавяне и съхранение на въглерод в техния седимент), като пространство за връзка и възстановяване.
„Има много проучвания, които доказват, че хората, които имат досег до природата, се чувстват много по-продуктивни, много по-спокойни, имат по-малко хронични болести и т.н.“.
Как би изглеждало езерото след 20 години?
„Да е едно обичано езеро от посетителите и гражданите на Бургас“, казва тя. Не просто познато, а разбрано.
За Глория ключът е в грижата - „най-добрата защита, която едно място може да получи“.
Инвестиционни натиски винаги ще има, но гражданското самосъзнание може да надделее, когато хората имат връзка с мястото.
Как се изгражда тази връзка – малките стъпки
„Най-вече чрез образование“. Според Глория деца, студенти, ученици трябва да опознават мястото чрез интерактивни преживявания, наблюдение на птици, игри, градски изследвания.
Глория разказва за останалите аспекти от проекта Empower Us, при който са реновирали Пътеката на Саблеклюна, създали игрови елементи и инициатива като „Градски изследователи“, в които семейства и деца търсят и откриват видовете в града и около езерата.
„Това създава емоция, а емоцията се запомня. Не е просто факт, който трябва да запомниш, а изживяване, което тялото ти помни“.
Какво й дава Атанасовското езеро
„Дава ми удовлетворение, че работя това, което винаги съм мечтала“.
Глория признава, че работата не е спокойна, но е смислена. Среда, в която вижда пряко връзката между природата и човека.
И в която тя самата е намерила своето място.
