Погледът на младите. Силните страни на града-природните му дадености
Магдалена Динева
Обръщаме поглед към една млада бургазлийка и архитект с образование от Великобритания и Италия, и местна кауза. Тя носи Бургас в мислите, работата и амбициите си. Анна Железова - възпитаник на Природоматематическата гимназия в Бургас, бакалавър от Острова и магистър от Политехническия университет в Милано - посвещава своята дипломна работа на Бургас. И не просто на града такъв, какъвто е днес, а на неговите пластове - история, природа, индустриално наследство - и потенциала те да бъдат преплетени по нов начин.
Темата на изследването ѝ - "По пътя на Виа Понтика: Изследване на наследството, екологията и потенциалите на Бургас като модел за ревитализация на Западното Черноморско крайбрежие" - звучи амбициозно. Но зад нея стои много личен мотив. "Бургас е моят роден град и винаги съм имала силна лична връзка с него. Когато получих пълната свобода да избера посока за дипломната си работа, беше естествено да се обърна към мястото, което ме е формирало. Исках да допринеса с нещо, което има реална обществена стойност и визия за бъдещето на града".
Проектът надхвърля рамките на академичния труд и се превръща в смел опит да се погледне на Бургас комплексно - едновременно през природата, историята, индустрията, културата и архитектурните му слоеве. Анна признава, че най-трудната част е била концептуализацията. "Това е академичен труд, но идеите и търсенията идват от реалното усещане за града и неговите нужди. Моят ръководител ме насърчаваше да се абстрахирам от въпроса за собствеността и да мисля за потенциала в посока на публичния интерес".
Бургас: история и природа в движение
„Идеята на проучването беше да предложи развитие, което да бъде полезно за широката публика и да има обществен принос. Първите стъпки включваха оценка на силните и слабите страни на града“, разказва Анна.
Според нея силните страни на Бургас са свързани с природните му дадености: „Градът е разположен между три езера и Черно море, а биоразнообразието на Атанасовското езеро е от международно значение. Освен това Бургас се намира на миграционния път на птиците "Виа Понтика", свързващ Европа и Африка, като при местните езера числеността и разнообразието на видовете са изключителни".
Историческото измерение също постепенно изплува: "Името на маршрута произлиза от римската епоха, а проучването включва траекторията му, ключовите антични селища и значими археологически обекти като крепости, терми и храмове. По този начин се формира многопластова мрежа от селища и културни следи. “Виа Понтика” свързва делтата на Дунав с Босфора и обединява различни цивилизации през вековете”.
И добавя: Римската традиция на интегриране и надграждане на по-ранни културни пластове е ценен ориентир и за днешното планиране и опазване на наследството.
Двойният образ на „Виа Понтика“
„Via Pontica“ носи две взаимно допълващи се значения". В исторически план това е значим маршрут, не просто древен път, а линия на културен обмен и наслагване на цивилизации по Черноморския бряг. В природен аспект, днес Via Pontica представлява значим миграционен коридор за птиците в Европа, следващ поредица от влажни зони с изключително биоразнообразие и висока степен на защита, който също така предлага възможности за рекреация и екологичен туризъм. Комбинирането на тези два слоя - културен и екологичен - превръща Via Pontica в силна концептуална рамка за устойчиво развитие, културно наследство и природен туризъм каквто в Бургас, така и по цялото Западно Черноморие, отвъд националните граници.
Солниците – уникална екосистема и индустриално наследство
"Солниците са част от територията на Атанасовското езеро и защитена местност, но същевременно носят духа на солодобива, който отличава Бургас като град. Те представляват рядка екосистема със свръх солени басейни и уникално биоразнообразие. Погледнати от високо, солниците изглеждат като палитра от цветове, формираща неповторим природен пейзаж, който се превръща в своеобразна икона на града", категорична е Анна.
Тя споделя мнението, че освен природната стойност, солниците са свързани и с историята и идентичността на Бургас като живо индустриално наследство. „Солниците не са просто артефакт от миналото, а активна екосистема, в която човекът и природата си взаимодействат".
Кои са рисковете
"Атанасовското езеро и солниците като хибридна зона остават силно зависими от правилното управление - както на водния режим, така и на прилежащите територии. Близостта им до морето прави контактната зона привлекателна за инвестиции и представлява риск от презастрояване в бъдеще. Разширяващата се пътна инфраструктура също оказва негативно влияние върху хабитатите в езерото", обяснява Анна.
Неизползвани изоставени територии - кое е най-обещаващо
"Проучването идентифицира 12 индустриални зони, които в различна степен са изоставени или не се използват пълноценно. Като зона с най-голям потенциал за трансформация се оказва тази на Бургаските солници с прилежащите индустриални и работнически жилищни сгради. Комбинацията от природни дадености, пейзаж и налична инфраструктура дава възможност мястото да се превърне в емблема на града - не само като връзка с природата, но и като културна дестинация с потенциал за екологичен туризъм".
Анна дава примери от други места в Европа: "В Италия цялата зона около солниците в Червия (Saline di Cervia) e трансформирана. Правят културен комплекс с музей, където да можеш да разгледаш дейността на солодобива. Превръщат стара индустриална сграда в ресторант за местна гастрономия от по-високо ниво и място за събития. Това се случва по начин, по който да могат да покажат най-силното за техния регион".
В Словения също практикуват по подобен начин, като по думите на Анна там е по-природно ориентирано. "Там си е природен резерват, като отново залагат на музей, чрез който да показват дейността на солодобива. Трансформират исторически постройки". В Природен парк Солници Сечовле (Krajinski park Sečoveljske soline) активният солодобив съществува заедно интерактивни експозиции, наблюдение на птици и туристически маршрути за пешеходци и колоездачи.
Адаптивното преизползване - втори живот за сградите
"Старите индустриални сгради са част от идентичността на градовете и носят спомена за труда на поколенията. Вместо да ги разрушаваме, можем да им дадем нов живот, като ги преосмислим така, че да отговарят на съвременните нужди. В новия си прочит тези сгради могат да съчетават различни функции - културни пространства, центрове за образование и наука, или дейности, полезни за общността. По този начин старата обвивка се превръща в ресурс, който едновременно съхранява миналото и интегрира духа на мястото в настоящето“, казва младата дама.
Идеята за "бавни маршрути"
Анна споделя, че идеята за алтернативна или "бавна" мобилност не е нова. Тя е застъпена както в стратегията на общината (План за интегрирано развитие на Община Бургас 2021-2027), така и в устройствения план на града (ОУП). "Моята работа съчетава съществуващи и планирани траектории, като включва значими обществени локации в една цялостна стратегия - не просто за придвижване с колело или пеша, а за туризъм в града и околностите, свързвайки културни, исторически и природни обекти. Целта е Бургас да бъде по-добре свързан, по-достъпен и по-вдъхновяващ, с възможности както за отдих, така и за приключения и открития".
Тя добавя: "В маршрутите, включени в проекта, има 38 локации с публично значение и 17 изоставени места, които си представям, че могат да бъдат ревитализирани".
За влака до летището-трасето да се удължи -от мина „Черно море“ до Корабостроителницата
Един от маршрутите, които Анна описва в своята работа, е итерация на планирания влак до летището. „Една много спорна тема… той минава точно през солниците… В действителност е възможно тази инфраструктура да вреди на хабитатите там… Представям си, че може да се контролира скоростта… Дори и с 30 километра в час да се движи влакът, е достатъчно, за да се стигне за 20 минути от ядрото на града до летището“.
В този маршрут тя включва и корабостроителницата, "която също е свързана с жп релси, като не знам колко от тях в действителност до ден днешен са налични за преизползване".
Според Анна това е една изоставена локация, която може да се трансформира, като по този начин се свърже цялата релсова система, включително и бившата мина “Черно Море”.
Визията ѝ за Бургаските солници
Анна казва: "Смисълът на цялото ми проучване беше да се види кои са силните линии на Бургас".
Тя си представя:
- екологичен център, представящ природното богатство на комплекса от Бургаски езера, Natura 2000, Via Pontica;
- музей на солта и наследстото от солодобива
- бази за учени, изследователи, еколози;
- места за наблюдения на птици;
- културни дейности в умерен мащаб, подходящи за екологично чувствителната зона;
- сезонни резиденции за екологичен туризъм, подходящ за младежи и организирани групи;
- изградени и обезопасени пешеходни маршрути в и около солниците;
- функционални съоражения за рекреация и лечение чрез солничните басейни.
Тя припомня и "Симбиотично": "Една индустриална сграда, пребоядисана и обновена… служеше като малък музей … изложбено и обществено пространство, свързани с дейността на солниците. Отпред имаше стоянка за колела, кът за релакс с хамаци, понякога сцена за концерти. Често беше място за срещи и събития по теми близки на СимБиотично и езерото".
И добавя идеята си: "Да се преизползват съществуващите сгради… хората могат да останат за нощувка и да използват солните басейни… база за учени, фотографи… хора, които идват там с идеята, че искат да пазят мястото".
Във визията си Анна включва и възможност за демонстрации - на релсите, кранове или най-общо казано - индустриалното наследство, което да бъде представено като вид археология.
„Бургас е сравнително млад град. Той се разраства едва през 20-ти век, с първите индустрии и със строенето на работнически жилища. В този момент си казваш – Несебър има археология, Поморие има археология... Къде е обаче археологичният смисъл в съвременния град Бургас, отвъд “Деултум” и “Аква Калиде”. И ми попадна понятиято „индустриална археология“ - тоест, да видиш останките от изоставени индустриални места и да ги преусмислиш като история, наследство и артефакт“.
Историческите слоеве - тракийски, гръцки, римски, византийски
"Свикнали сме да възприемаме градове като Поморие и Несебър като исторически с антично минало. В контраст, съвременният Бургас е ситуиран между водни площи, а в миналото тези територии са били предизвикателство за обитаване. В следствие не го възприемаме като античен или стар град, въпреки че в околността на Бургас има артефакти от всички епохи, всяка от които е достойна за гордост.
Разбирането, че трябва да се фокусираме върху историята като "българска" и "друга", принадлежи на миналото. Вярвам, че можем да оценим напластяването на различни култури и епохи и да разгледаме града като холистичен образ, съчетаващ различни исторически пластове и свързващ значими за тях места“, разказва Анна.
Откритията
"Разкрих, че Бургас притежава уникална природа и многопластова история, които заслужават да бъдат по-широко споделени с обществото. От друга страна, установих, че има немалко територии, които към днешна дата са изоставени и неизползвани, чиито потенциал очаква да бъде отключен“.
Посланието
"Проектът съчетава силните страни на Бургас - природата, историята, културата. Това, което е съществуващо, с това, което е ново - нови връзки, нови функции, нов облик към съществуващите сгради, инфраструктура и места. Вярвам, че вълнуващата архитектура и хармоничната градска среда са създадени в процеса на съчетание между старото и новото, физическото и концептуалното, реалното и имагинерното", завършва Анна.
