На 12 септември в културен център „Мелницата“ в Балчик прозвуча за първи път най-новото произведение на Петър Керкелов – „Изгубените песни на Сизиф“. Създадено като „балет от форми“, то се разгръща отвъд границите на традиционния концерт и застава на кръстопътя между музика, видео и театър от звуци.
Пианистката Венета Нейнска и виолончелистът Стефан Хаджиев поведоха публиката в едно шестдесетминутно пътешествие, където звукът се превръща в движение, а светлината – в емоционален резонанс. Към тях се присъедини и самият композитор, който в реално време изгради електронния пласт на произведението. Видеодизайнът на Петко Танчев добави особена поетика, превръщайки сцената на „Мелницата“ в динамична картина от светлини и сенки.
Композиторът Петър Керкелов представя произведението пред публиката, снимка: Десислава Маркова
Присъстващите – жители на Балчик и гости от различни краища на страната – откриха в това мултижанрово преживяване не само отражение на мита за Сизиф, но и лично разпознаване в темата за усилието, превърнато в смисъл.
Една от частите на произведението най-сякаш най-силно резонира със създалото се настроение под покрива на концертната зала – “Born Again” или “Роден отново” – може би най-чистата и опростена част от 13те изграждащи "Изгубените песни на Сизиф". В нея авторът сякаш съживява отново Сизиф – преражда го с нов поглед към хоризонта и му дава крила да полети към своето спасени, което е и неговата гибел. Партията на челото сякаш се лута между жизнерадостен фолклорен танц и мелодични стенания, докато накрая пианото и челото не "запяват" в унисон проста, почти наивна, песничка, изчистена от комплексност пред сътворението на живота.
Визуализация към “Роден отново” на Петко Танчев, снимка: личен архив
Както отбелязва Венета Нейнска, произведението изисква от изпълнителите пълна отдаденост, а за да подчертае символиката на заложените идеи, тя се появи на сцената в изчистен черен костюм със забележителни акценти, напомнящи разперени крила – детайл, който препраща към мотива за полета, присъстващ в няколко от частите на творбата.
“Крилатият” костюм на Венета Нейнска, снимка: личен архив
Премиерата завърши с усещането, че „Изгубените песни на Сизиф“ далеч надхвърлят еднократното събитие – те се превърнаха в обещание за бъдещи сценични срещи, в България и извън нея. Така митът за вечното усилие, пренаписан от Петър Керкелов, намери своето съвременно звучене край белите скали на Балчик.
