Църковният празник, който се отбелязва днес, е посветен на паметта на света мъченица София и нейните дъщери: Вяра, Надежда и Любов.
Св. София е живяла в Италия или Римската империя в началото на II век, по време, когато християнството е било жестоко преследвано от езическите власти. Тя е била вярваща християнка и е отгледала дъщерите си в любов към Бога и истината.
Според легендата, императорските власти призовали София и дъщерите ѝ, като им наредили да се отрекат от Христос и да се поклонят на езически богове. Вяра, Надежда и Любов били подложени на ужасни мъчения. Всяка от дъщерите загинала мъченически за вярата си в Христос, въпреки младата си възраст. София, виждайки смъртта на децата си, останала непоколебима във вярата си, молила се за тях и била духовна опора за други християни.
След смъртта на дъщерите си, София, според легендата, починала малко по-късно, оставяйки след себе си пример за непоколебима майчина вяра и любов към децата и Бога.
Празникът се свързва с някои интересни поличби за предвещаване на времето. Ако сутрешната роса е бистра и обилна - очаква се топла есен. Ако има мъгла сутрин - това предвещава сухо и ясно време в продължение на няколко дни. Ако духа силен вятър от юг ще, това ще донесе затопляне, а от север - вещае наближаване на студено време.
В народните обичаи на жените се препоръчва напълно да се въздържат от всякаква работа на този ден, дори от домакинска работа, защото се смята, че на празника на Вярата, Надеждата и Любовта това носи лош късмет или вреди на духовния мир.
На този ден се отправят молитви към светите великомъченици Вяра, Надежда, Любов и София за благополучието на семейството, здравето на жените и здравето на децата, както и за даряване на щастие ма децата. Според народните обичаи, хлябът задължително трябва да присъства на трапезата: в древността той се е приготвял в навечерието на празника, украсяван е със свещ, запалена в църквата. Вярвало се е, че всеки член на семейството трябва да опита поне парче от този хляб и тогава в къщата ще царят радост, хармония и мир.
