Новите правила на пътя. Стъпка към ред или поредна „хартиена“ реформа?
Георги РУСИНОВ
Влязоха в сила част от промените в Закона за движение по пътищата – пакет, който засяга буквално всички: пешеходци, шофьори, велосипедисти и водачи на електрически тротинетки. Общата идея е ясна – повече дисциплина и ред на пътя. Но когато говорим за България, неизменно възниква въпросът: ще има ли реален контрол, или ще получим поредния закон, който стои добре в Държавен вестник, но трудно оживява на улицата.
Пешеходците – по-задължени от всякога
Пешеходците вече няма как да се оправдават с „аз съм с предимство“. Законът ги задължава да спират преди платното, да се оглеждат, да не говорят по телефона и да внимават за приближаващи превозни средства.
Забранява им се движение в тунели и по мостове без тротоари, както и пресичане пред или зад спрели автобуси и трамваи. На пръв поглед – елементарни изисквания. Но те всъщност легализират нещо, което и без това е здрав разум. Дали обаче у нас „здравият разум“ ще бъде заместен от глоби, остава да видим.
Тротинетките – под строг прицел
Едни от най-сериозните промени засягат индивидуалните електрически превозни средства. До преди дни карането на тротинетка беше безконтролно, а сега – с регламент: минимум 16 години възраст, задължителна каска, скорост до 25 км/ч, застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрация в шестмесечен срок. Списъкът със забрани е още по-дълъг – движение в тъмната част на денонощието, акробатики, каране с една ръка или с телефон в ръка, паркиране на тротоари, площади и входове.
Така свободата на „електрическата революция“ е подменена с тежка нормативна рамка. Много младежи вероятно ще видят в това ограничение, но истината е, че с тротинетките започнаха да стават сериозни инциденти, дори и смъртоносни. Законодателят избра да удари с твърда ръка, вместо да остави хаоса да се саморегулира. Дали ще има ефект е друг въпрос.
Репортери на „Черноморски фар“ видяха в дните след влизането на новите правила, както абсолютното им спазване, така и безпардонното им нарушаване. В първия случай няколко души по „Фердинандова“ караха бавно и с каски, а във втория група от десетина младежи си организира гонка по „Александровска“ – без каски, а някои и по двама на тротинетка. Пита се в случая къде е полицията и има ли намерение активно да гони нарушителите, или периодично с акции?
Велосипедистите – светлоотразители, светлини и повече дисциплина
Колелото винаги е било символ на екологичен транспорт, но и тук настъпват промени. Водачите вече трябва да са видими – жилетка или светлоотразители, включени светлини при тъмно или намалена видимост. На пешеходна пътека – слизане и бутане. Забранено е возенето на пътници, освен малки деца в сертифицирани столчета, както и ползването на телефони или воденето на животни. Това е ясен сигнал – велосипедистът е участник в движението, а не романтичен герой от рекламен клип.
Шофьорите – акцент върху скоростта и дистанцията
При водачите на МПС новите изисквания са най-многобройни. Скоростните режими по категории остават същите – от 50 км/ч в населено място до 140 на магистрала за леки коли, но се въвежда контрол върху средната скорост. Камерите ще изчисляват времето за преминаване на даден участък и така ще се пресече практиката „натискам газта между камерите и спирам рязко пред следващата“.
Засега обаче от сертфицираните отсечки за средна скорост, нито една не е в Бургаска област, което е особено, предвид интензитета на движение в района, особено през лятото. Най-близките такива отсечки са на АМ „Тракия“, но вече в пловдивската й част. Ясно е, че тепърва ще се добавят още отсечки, затова предстои и да видим кога и областта ни ще попадне сред наблюдаваните за средна скорост.
„Ако шофьорът, обаче, спре за кафе или пазаруване, това може да понижи средната му скорост и да избегне санкция. Затова е важно контролните точки да са много и на малки разстояния. Само така системата ще е ефективна и трудно ще бъде заобиколена“, посочи адвокат Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадали при катастрофи в ефира на Нова ТВ.
По негови данни в момента има 22 участъка, в които ще се засича средна скорост.
„Обещанието е до края на годината да се контролират 1200 километра пътна мрежа, включително и първокласни пътища. Но и тогава половината трасета ще останат незасечени“, уточни той.
Въвеждат се и по-ясни правила за завиване наляво, заобикаляне и спазване на дистанция. Категорично се забранява движение в аварийната лента, както и навлизане в платното за насрещно движение на магистрала – без изключения. Автомобилите с повреди ще могат да бъдат теглени само до най-близкия изход, а в определени случаи – само със специализирани автомобили.
Законът акцентира и върху сигурността на най-уязвимите – деца под 150 см задължително трябва да пътуват с обезопасителни системи, водачите са длъжни да намалят при наближаване на деца или хора с увреждания, а употребата на телефони е допустима единствено с hands-free.
Категории, глоби и прегледи
В промените се уточнява и кой може да се движи по магистрала – само превозни средства с конструктивна скорост над 70 км/ч. За тежкотоварните автомобили над 3,5 тона и съставите над 7 метра дължина движението е ограничено само в дясната и съседната на нея лента.
Техническите прегледи също се затягат – автомобил няма да бъде подлежи на такъв, ако собственикът му има неплатени глоби, влезли в сила. С други думи – новата система ще „филтрира“ недисциплинираните още преди да излязат на пътя.
Що се отнася до чужденците, българските граждани могат да карат с чуждестранна книжка, ако тя е извън ЕС, ЕИП или Швейцария, до една година след влизането им в страната.
Закон срещу практика
Всичко това звучи добре на хартия – и за пешеходците, и за велосипедистите, и за шофьорите. Промените са детайлни, изчерпателни и на пръв поглед – справедливи. Но България отдавна има проблем не със законите, а с прилагането им. Ако контролът остане спорадичен, ако глоби се пишат само „за бройка“, а нарушителите продължат да се измъкват, тогава и тези промени ще се превърнат в куха декларация.
Истинският тест ще бъде на улицата. Защото там, а не в парламентарната зала, се решава дали законът е жив или мъртъв.
