Интервю на Магдалена Динева
– Д-р Господинов, как високите температури влияят на сърдечносъдовата система, особено при хора със сърдечносъдови заболявания?
– Високите температури оказват сериозно въздействие върху сърдечносъдовата система, като рисковете са особено високи при хора с вече установени сърдечни заболявания. Когато тялото е изложено на горещина, то активира терморегулационни механизми, най-вече чрез разширяване на кръвоносните съдове (ваздилатация) и увеличаване на сърдечната честота, с цел да се улесни топлоотдаването и да се поддържа стабилна вътрешна температура. Тези физиологични реакции обаче увеличават натоварването върху сърцето. Наред с това, интензивното изпотяване води до загуба на течности и електролити, което може да причини дехидратация, спад в кръвното налягане и електролитен дисбаланс.
При хора със сърдечна недостатъчност това натоварване може да влоши състоянието и да доведе до декомпенсация. Пациентите, приемащи медикаменти за контрол на артериалното налягане, са особено уязвими, тъй като комбинацията от медикаментозно лечение и горещина може да предизвика прекомерно понижение на артериалното налягане и дори колапс. Освен това високите температури повишават риска от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт, тъй като увеличават вискозитета на кръвта и могат да засилят тромбообразуването. Нарушения в електролитния баланс, особено хипокалиемия и хипонатриемия, също повишават риска от сърдечни аритмии.
Анализ, публикуван в The Lancet Planetary Health, показва, че при всяко повишение на температурата с 1°C над 26°C се наблюдава съответно повишение на сърдечносъдовата смъртност с близо 3%. Световната здравна организация също подчертава, че хората със сърдечносъдови заболявания са сред най-уязвимите групи по време на горещи вълни.
Затова е от изключителна важност пациентите с кардиологични проблеми да се хидратират добре, да избягват престой на открито в най-горещите часове на деня, да следят кръвното си налягане и да обсъдят с лекуващия си лекар необходимостта от корекции в терапията през летните месеци.
– Какви симптоми могат да подскажат, че сърцето не понася добре жегата и кога трябва да потърсим медицинска помощ?
– При високи температури тялото полага усилия да се охлажда, но при хора със сърдечносъдови заболявания тази адаптация често е затруднена. Именно затова някои симптоми могат да подскажат, че сърцето не се справя добре с жегата и че организмът е подложен на стрес. Най-честите оплаквания, включват учестено сърцебиене, задух при минимално усилие или дори в покой, усещане за отпадналост и лесна умора, замайване, световъртеж, спад в артериалното налягане, прекомерно изпотяване, студена и влажна кожа, както и болка или стягане в гърдите. При някои пациенти могат да се проявят и по-тревожни признаци като припадък, силна слабост, нарушено съзнание или внезапна поява на неравномерен пулс – всички те изискват незабавна медицинска намеса.
Особено важно е пациентите със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, ритъмни нарушения или артериална хипертония да бъдат внимателни към всеки нов или засилен симптом през горещите дни. Високите температури и дехидратацията могат да променят електролитния баланс и ефекта на приеманите медикаменти, което допълнително повишава риска от декомпенсация.
– Каква е препоръчителната дневна доза течности при сърдечноболни през лятото – и какво трябва да избягват като напитки?
– За здрави хора, без хронични заболявания, препоръчителният дневен прием на течности обикновено е между 30 и 50 мл на килограм телесно тегло. Това означава, че човек с тегло 70 кг има нужда от около 2,1 до 3,5 литра течности дневно, като всеки може лесно да изчисли индивидуалните си нужди по тази формула. Важно е да се има предвид, че тук се включват не само водата, но и течности от храна, супи, плодове и други напитки.
При пациенти със сърдечносъдови заболявания обаче подходът е по-внимателен. Обичайно, при стабилно състояние и в отсъствие на задържане на течности, те могат да приемат около 1,5 до 2 литра течности дневно, но при напреднала сърдечна недостатъчност или склонност към отоци, количеството често се ограничава до около 1–1,5 литра на ден. Най-важното е, че дозата трябва да бъде индивидуално определена от лекуващия кардиолог, особено при прием на диуретици, които увеличават загубата на вода и електролити.
Що се отнася до избора на напитки, сърдечноболните трябва да избягват някои течности, които могат да влошат състоянието им. Това включва напитки с високо съдържание на кофеин (като енергийни напитки и силно кафе), тъй като те могат да ускорят пулса и да повишат кръвното налягане. Алкохолът също е рисков, особено в по-големи количества – той може да предизвика аритмии, да взаимодейства с лекарства и да доведе до дехидратация. Подсладените и газирани напитки, както и минералните води с високо съдържание на натрий, не са подходящи, тъй като могат да доведат до задържане на течности и покачване на кръвното налягане.
Най-добрият избор през лятото остава обикновената вода в умерени количества, билкови чайове без кофеин и слабо минерализирани води.
– Климатикът полезен ли е, или може да създаде рискове при неправилна употреба?
– Климатикът безспорно може да бъде изключително полезен по време на летните горещини, особено за хора със сърдечносъдови заболявания, при които високите температури могат да предизвикат сериозни здравословни усложнения. Поддържането на умерена, стабилна температура в помещението спомага за намаляване на сърдечния стрес, подобрява комфорта и намалява риска от дехидратация, прегряване и термичен шок.
Според препоръките на Световната здравна организация, оптималната температура в помещението през лятото трябва да е между 24 и 27°C, с влажност между 40–60%. Това създава благоприятни условия за терморегулация без да се натоварва сърдечносъдовата система. В този смисъл климатикът играе защитна роля, когато се използва правилно.
Въпреки това, при неправилна употреба, климатичните системи могат да създадат рискове. Рязкото охлаждане на въздуха – например от 35°C на 20°C – може да предизвика вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове), което води до покачване на кръвното налягане и сърдечна работа, особено опасно при хипертоници и хора с исхемична болест на сърцето. Също така, директният студен въздушен поток, насочен към тялото, може да провокира мускулни схващания, инфекции на горните дихателни пътища или дори рефлексна стенокардия при чувствителни пациенти.
Допълнителен риск крие лошата поддръжка на климатика – ако филтрите не се почистват редовно, уредът може да разпространява прах, бактерии, плесени и алергени, което увеличава риска от респираторни проблеми и алергични реакции.
В обобщение – климатикът е полезен и дори препоръчителен за уязвимите групи през летните месеци, включително сърдечноболни, но трябва да се използва разумно: да не се настройва на прекалено ниски температури, да се избягва директно обдухване и да се поддържа редовно. Така той се превръща в средство за защита, а не за риск.
- Как да се храним през горещините, за да облекчим натоварването върху сърцето?
- Храненето през летните месеци играе важна роля за поддържането на сърдечно-съдовото здраве и може значително да облекчи натоварването върху сърцето. В горещините организмът използва допълнителна енергия, за да регулира телесната температура, а храносмилателният процес също изисква ресурс. Затова е важно храната да бъде лека, лесносмилаема и богата на вода, витамини и минерали.
Препоръчително е да се избягват мазни, тежки и солени ястия, тъй като те забавят храносмилането, повишават телесната температура и натоварват допълнително сърцето. Прекомерният прием на сол, например, води до задържане на течности, покачване на кръвното налягане и влошаване на състоянието при сърдечна недостатъчност или хипертония.
Хранителният режим през лятото трябва да включва повече пресни плодове и зеленчуци, които осигуряват не само вода, но и важни електролити като калий и магнезий, необходими за сърдечния ритъм и мускулната функция. Добър избор са домати, краставици, тиквички, диня, пъпеш, горски плодове, спанак и банани.
Белтъчините е добре да се приемат под формата на риба, яйца, бяло месо и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, вместо червени и тлъсти меса. Важно е и как се приготвя храната – печенето, варенето и задушаването са за предпочитане пред пърженето.
Поддържането на регулярен, но не обилен режим на хранене също е важно – по-добре да се храним по-често, но с по-малки порции. Преяждането води до преразпределение на кръвния поток към храносмилателната система и допълнително затруднява работата на сърцето, особено в жегите.
Не на последно място – избягвайте алкохол, тежки сосове, консервирани и силно преработени храни, които често съдържат скрита сол, захар и трансмазнини. Такива продукти не само влошават сърдечносъдовото здраве, но и могат да допринесат за дехидратация и електролитен дисбаланс.
