Апелативен съд – Бургас взе временна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4000 лв. спрямо руски гражданин за осигуряването му в производството по екстрадиция.
А. Б. се издирва от руските власти за това, че на 25 август 2014 г. незаконно е придобил амфетамин с тегло 1,15 грама. В Руската федерация максималното наказание за това престъпление е до 10 години „лишаване от свобода“.
По делото е установено, че А. Б. е със статут на бежанец, предоставена му е закрила в Кралство Норвегия и има валидно разрешение за пребиваване до 2029 година. Напуснал е Русия през 2014 г. и до настоящия момент пребивава и живее със семейството си в Норвегия, работел повече от 10 години като механик в автосервиз. В България е пристигнал на почивка с жена си и трите си непълнолетни деца и е наел апартамент до края на месеца в курорта „Слънчев бряг“.
Делото пред въззивната инстанция е образувано по подаден протест от прокуратурата срещу определението на Окръжен съд – Бургас, с което спрямо исканото лице е взета най-леката мярка „подписка“. Обвинението пледира за мярка „временно задържане“ за срок до 40 дни.
Въззивният състав е направил извода, че протестът на прокуратурата е частично основателен.
Съдът изразява несъгласие със заключението на първата инстанция за вида на взетата мярка за неотклонение –„подписка“, като посочва, че при липса на трайно установено местоживеене в страната, мярката за неотклонение „подписка“ обективно не може да бъде приложена. Посоченият адрес, на който исканото лице ще пребивава най-късно до 31.07.2025 г., не може да гарантира в достатъчна степен намирането и призоваването му в бъдещия процес за екстрадиция, отбелязват в акта си апелативните съдии.
За да определи вида на временната мярка за процесуална принуда, въззивната инстанция отдаде преимуществено значение на много ниската степен на обществена опасност на исканото лице, предвид чистото му съдебно минало, на трайната му трудова заетост, на предоставената му закрила в Кралство Норвегия, на семейната му ангажираност и родителските му грижи към три деца, както и на липсата на адресна регистрация в България. Според съда тези обстоятелства изискват спрямо него да се вземе по-лека мярка от „временно задържане“, каквато претендира прокурорът, но и различна от постановената от първата инстанция мярка „подписка“.
Въззивният съд намери за адекватна и съответна на целта мярката за процесуална принуда „парична гаранция“, размерът на която определи съобразно имотното състояние и трудовите доходи на исканото лице.
Определението на Апелативен съд – Бургас не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
