Георги РУСИНОВ
Висшето образование в България е на прага на своеобразен трус, предизвикан от на пръв поглед благородни решения, приети преди две години, но всъщност носещи дългосрочни последствия, които вече започват да се проявяват. Това стана ясно от коментар на ректора на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов за „Черноморски фар“, направен в контекста на продължаващото напрежение около финансирането на висшите училища, размера на студентските такси и съществуващото противопоставяне между т.нар. „държавни“ и „частни“ университети.
Фиксирани стойности – фиксирани проблеми
„В действителност в момента се получава една ситуация, която рано или късно щеше да се получи“, започва анализа си проф. Балтов и продължава:
„Вървят два процеса. Единият беше изключително погрешен, когато преди 2 години в последните няколко дни на мандата на тогавашната некоалиция се взе едно спорно решение за промяна в законодателството, което фиксираше минимални стойности на бюджетните разходи, свързани със заплатите на колегите на академични длъжности в държавните висши училища и процентът от БВП, който трябва да се отделя за висше образование“.
Става дума за конкретно заложени стойности – 2.2 пъти средната работна заплата за най-ниско платените академични кадри и 0.9% от БВП за сектора. И макар на пръв поглед това да звучи като заслужена грижа за университетската система, професорът открито заявява: „Казвам, че е грешно, защото на ниво законодателство е абсурд да се залагат конкретни стойности на заплащане и разходите. Ето, в момента говорим за отбрана, където препоръчителната стойност беше 2%, сега новата е 5%, но няма да я видите в нито един закон записана. Тя е препоръчителна. Това е въпрос на възможност на държавния бюджет и въпрос на представяне в конкретния сектор“.
С други думи – когато фиксираш разхода със закон, без да обвържеш това с производителност и възможности, подготвяш капан. Защото, както посочва ректорът, „забиването на едни такива стойности автоматично задават възможността висшите училища да имат високи разходи“.
Делението „държавни“ срещу „частни“ е остаряло
Според него грешките не спират дотук. Исторически, висшите училища в България са разделени на „държавни“ и „частни“, но това деление, според проф. Балтов, е напълно погрешно.
„Всъщност всички висши училища, без военните, които са с малко по-специален статут, са публични правни субекти, които се създават от Народното събрание“, казва той.
Ректорът предлага ново определение: „бюджетно финансирани“ и „небюджетно финансирани“ университети. Тази разлика е от съществено значение, особено когато се разглежда логиката на студентските такси.
Студентските такси – неизбежният резултат от надути разходи
„С тези високи стойности на разходите няма как да не се очаква да има и висока стойност в таксите на студентите“, уточнява проф. Балтов и припомня, че още през 2010 г., при финансовия министър Симеон Дянков, е приета логична формула – при платено обучение таксата трябва да бъде минимум колкото издръжката на студента плюс таксата, която плаща студентът в държавна поръчка.
Случващото се като фабрика за държавни поръчки
Сравнението за сегашната ситуация, направено от проф. Балтов, е илюстративно: „Представете си, че ние сме един завод за производство на автомобили. Имахме две такива, които разчитаха на голямата държавна поръчка от полиция, пощи и други ведомства. Та, да си представим, че ние сме едно такова производство и производителят е казал – нашата издръжка ще е толкова, защото ние имаме едни много умни хора. Те трябва да работят и да не се разсейват много, но понеже са много умни, нека се разсейват, нека имат секретарки, шофьори, да се чудят кого да назначават. Техните разходи ще са много високи и в резултат на това – може ли всяка година да качваме нормата на издръжка на автомобила, който ние ще продаваме на държавната бюджетна организация? Може. И тогава автомобилът ще излиза на себестойност 150 000 лева и да се плаща от държавния бюджет. Обаче на пазара започват да внасят същия автомобил на 70 – 80 хиляди лева. Оказва се, че не е нелоялно, а това е нормалната цена, само че този производител живее по законите на пазара и ефективността. Тук е моментът, в който българският производител казва, че вече не иска да ги продава на 150 000 лева, а на 50 000 лева. Как му излиза сметката? Ами много просто – може би тези 150 000 лева са били надценени за автомобила, който дава на държавата. А и не е казано, че го дава на държавата само. Както не всички студенти, завършващи държавна поръчка, отиват в държавни институции, а се реализират на целия пазар на труда“.
Качеството – удобно алиби или реален фактор?
Още една критична точка е компонентът „качество“ в издръжката на студента.
„Защо трябва да влиза в издръжката на студента, тъй като този компонент засяга най-вече публикационната дейност на преподавателя?“, пита проф. Балтов и категорично заявява:
„Тук е голямата грешка, защото този компонент влиза в стойността за издръжката на студента. Там се дават средства, които не са пряко свързани с учебния процес“.
Решението? Според ректора на БСУ трябва да се направи сериозен прочит на Закона за висшето образование.
„Да се махнат всички обрасли поправки, които са направени в последните 15 години и да се види горе-долу принципната му основа“, зове той.
Ректорът не пести критика и към „временното“ изключение от 2010-а, което позволява прием до 10% платена форма в държавните университети:
„То счупи това правило. Никой не вдигна ръка да каже, че това изключение беше временно.“
Според него, по тази логика частните университети трябва да имат право да приемат студенти по държавна поръчка.
Несправедливости в стипендиите – съдът се намесва
През изминалата седмица стана ясно, че и съдебната система започва да поставя под съмнение наложеното деление.
„Във вторник излезе решение на ВАС по дело, заведено от студенти в СУ за дискриминационния елемент в наредбата, която регулира правото на студентите да получават стипендии. Съгласно тази наредба право на стипендия имат само студентите и докторантите в държавна поръчка“, припомня проф. Балтов.
Решението на ВАС отваря вратата и студентите в платено обучение, включително и в частни университети, да получават стипендии.
Той дава за пример модела в Бургас, където с решение на Общинския съвет от шест години насам и студентите в недържавни висши училища получават стипендии от публични средства, като критериите са обективни – постиженията на студентите.
„Парите следват студента“ – модел с потенциал, но без контрол
Оттук и заключението:
„Автоматично това води към принципа парите да следват студента, но от 10 години върви един призрак и казва, че този модел не е правилен, че е изкривен. Той е изкривен, защото няма контрол и вероятно някъде в държавните висши училища образователният процес куца“.
Проф. Балтов е категоричен – недопустимо е да се стига до „убийствено високо качество за по 28 000 лева издръжка“, ако накрая „някой не е влязъл в час или не е същата лаборатория, която са представили“.
„В нашия университет всеки един час се контролира вътрешно. Затова нека се види, може да излезе, че в държавните университети някъде нещо куца“, посочва той.
Частните университети под натиск от държавни регулации
В заключение ректорът посочва, че макар частните университети да не са директен обект на новата регулация, ефектът върху тях е реален:
„Със завишените разходи в държавните висши училища ние сме принудени също да завишаваме, за да сме конкурентни“.
За момента БСУ няма промяна в нивото на таксите.
„Не беше коректно, тъй като те са обявени още от края на миналата година“, убеден е проф. Балтов и добавя:
„Поради разходната част, която обосновах, сигурно в даден момент ще се наложи корекция. Но в момента не я правим и смятаме това за отговорно поведение“.
Той отбеляза, че от всички частни университети в България БСУ е с най-ниски семестриални такси на обучение.
„Правим го заради търсената ефективност“, посочи ректорът.
Има ли визия за бъдещето?
Дискусията около студентските такси тази година отново постави на масата неизбежния въпрос – има ли реална визия за бъдещето на висшето образование или просто се движим по инерция? Регулациите се сменят, но проблемите остават.
Очевидно в сектора на висшето образование се натрупва напрежение, което рано или късно ще излезе извън университетските зали. Без структурна промяна и ясно поемане на отговорност от страна на държавата, образованието ще продължи да се лута между „пазарната логика“ и формалната регулация — а между тях ще остава онзи, за когото системата уж съществува –студентът.
Интервюто с проф. д-р Милен Балтов бе направено между гласуването на първо и второ четене с промените в закона
