През септември 1941 г., по време на Втората световна война, германските и финландските армии започват едно от най-тежките и продължителни изпитания в историята на военните конфликти – обсадата на Ленинград (днешен Санкт Петербург). Това събитие се превръща в символ на нечовешка издръжливост и страдание, като продължава 872 дни – от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г.
След началото на операция „Барбароса“ – германското настъпление срещу Съветския съюз, Хитлер поставя като стратегическа цел завладяването и унищожаването на Ленинград. Градът, втори по големина в СССР и важен индустриален и културен център, трябва да бъде изтрит от картата, за да бъде пречупен съветският морал. Германските войски, подпомогнати от финландската армия на север, обкръжават града и прекъсват всички сухопътни връзки с останалата част на страната.
Така започва една от най-дългите обсади в историята.
В града остават над 2,5 милиона души, включително стотици хиляди деца. Хранителните запаси бързо свършват, а суровата зима на 1941–1942 г. се оказва фатална. Гладът става ужасяващ – дажбите спадат до едва 125 грама хляб на ден за възрастните. Хиляди умират от студ, глад и болести. Има свидетелства за отчаяние и случаи на канибализъм.
Въпреки нечовешките условия, жителите на Ленинград проявяват невероятна устойчивост. Те продължават да работят във фабриките, да строят укрепления и да поддържат културния живот – концертите на Дмитрий Шостакович в обсадения град остават символ на духовната съпротива.
Съветите успяват да поддържат минимални доставки на храна и боеприпаси чрез т.нар. „Път на живота“
– маршрут по замръзналото Ладожко езеро, който свързва града със съветските територии на изток. Това позволява на Ленинград да издържи въпреки нечовешките условия.
След повече от две години на страдание и героична съпротива, на 27 януари 1944 г. обсадата е окончателно вдигната след мощна съветска контраофанзива. Победата идва на страшна цена – по различни оценки загиват между 600 000 и 1,5 милиона души, предимно цивилни.
Обсадата на Ленинград остава в историята като едно от най-тежките изпитания за цивилното население по време на война. Тя се превръща в символ на страданието, но и на непреклонния дух на хората, устояли на едно от най-жестоките военни престъпления на ХХ век.
Сбогом на Кралицата
На 8 септември 2022 г. светът беше свидетел на исторически момент – след повече от седем десетилетия на британския трон почина кралица Елизабет II на 96-годишна възраст. Нейната кончина беляза края на една епоха не само за Великобритания, но и за целия свят, тъй като Елизабет II беше най-дълго управлявалият монарх в британската история и символ на устойчивост и приемственост.
Смъртта на Елизабет II беше обявена от Бъкингамския дворец и предизвика огромна скръб сред британците и милиони хора по целия свят.
Хиляди се стекоха пред дворците в Лондон и Уиндзор, за да отдадат почитта си. Световните лидери изразиха уважение към нейния дълъг и посветен на служба живот.
След смъртта на кралицата, Обединеното кралство и светът се подготвиха за едно от най-значимите държавни събития в съвременната история – нейното погребение. То се състоя на 19 септември и се превърна в грандиозен и тържествен акт на почит, съчетаващ дълбока национална скръб, религиозна традиция и държавен протокол. По улиците на Лондон се събраха милиони хора, дошли да отдадат последна почит на кралицата. Милиони други по цял свят гледаха прякото излъчване – това беше едно от най-гледаните събития в телевизионната история.
След кончината на Елизабет II най-големият ѝ син, Чарлз, автоматично се възкачи на престола като крал Чарлз III. Неговото възкачване отбеляза нова глава в историята на британската монархия, като предизвика очаквания за промяна и продължение на наследството на майка му.
„Давид“
На 8 септември 1504 г. във Флоренция, на Пиаца дела Синьория, е тържествено представена една от най-великите творби на Ренесанса – скулптурата „Давид“ на Микеланджело Буонароти. Произведението, високо над 5 метра и изваяно от един-единствен мраморен блок, бързо се превръща в символ на художествения гений на епохата и в олицетворение на свободния дух на Флоренция.
Микеланджело започва работа върху статуята през 1501 г., използвайки мраморен блок, който преди това е бил изоставен от други скулптори, смятали го за неизползваем. Фигурата на библейския герой Давид е изобразена в момент на напрежение преди битката с Голиат – със съсредоточен поглед и изправена стойка, излъчваща сила и решителност.
Откриването на статуята е грандиозно събитие.
Хиляди жители на Флоренция се събират, за да видят новото творение, което веднага предизвиква възхищение. Първоначално е планирано „Давид“ да украсява катедралата „Санта Мария дел Фиоре“, но поради величието му градските управници решават да го поставят на видно място пред Палацо Векио, седалището на властта.
С времето „Давид“ на Микеланджело става една от най-разпознаваемите творби на изкуството в световен мащаб. Днес оригиналът на статуята се съхранява в Галерия „Академия“ във Флоренция, а на Пиаца дела Синьория е поставено негово копие.
Още събития на 8 септември:
1664 г. – Американското селище Ню Амстердам е отнето от холандците и е преименувано от английските заселници на Ню Йорк.
1945 г. – САЩ и СССР се споразумяват за разделянето на Корея на две зони на влияние по протежение на 38-ия паралел.
2003 г – силно земетресение в Мароко убива повече от 2900 души, ранените са 5500 души
Българската православна църква отбелязва Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица, Рожен)
ЮНЕСКО – Международен ден на грамотността – Отбелязва се от 1966 г.
Родени:
1157 г. – роден е английският крал Ричард I Лъвското сърце
1979 г. – родена е американската певица Пинк
Починали:
1949 г. – умира немският композитор Рихард Щраус
1978 г. – умира българският композитор Панчо Владигеров
2009 г. – умира датският физик и Нобелов лауреат Оге Нилс Бор
Източник: vesti.bg
