Дигиталното евро не работи по начина, по който се представя в социалните мрежи, казва експертът
Интервю на Георги РУСИНОВ
– Доц. Михайлов, в лекцията Ви пред общинските съветници, хора от бизнеса и граждани поставихте акцент върху устойчивия растеж като една от ползите от членството в еврозоната. Можете ли да конкретизирате кои сектори на българската икономика биха спечелили най-много от приемането на еврото и как ще се отрази приемането на единната валута на малкия и средния бизнес, особено на тези, които не са активни на международните пазари?
– България е малка отворена икономика, с висока специализация в международната търговия, което може да се види от статистиката на платежния баланс. От тази гледна точка приемането на еврото първоначално ще улесни в по-голяма степен експортните сектори, тъй като единната валута създава благоприятни условия за бизнес, от които производителите и търговците могат да се възползват. Ето и някои от предимствата. Първо, очаква се повишаване на кредитния рейтинг. По-високите нива отразяват по-нисък риск на страната, т.е. „подобряват“ средата за инвестиции и при равни други условия водят до по-ниски разходи за финансиране; второ, спестявания на разходи от обмяната на евро в лева и обратно, както и избягването на разходи за хеджиране на валутен риск; трето, свободното пътуване в шенгенското пространство и др. фактори неминуемо са предпоставка за динамизиране на икономическия растеж и поддържането му на високи и устойчиви нива в средносрочен и дългосрочен план.
Една голяма част от нарасналия входящ паричен поток от износа ще бъде похарчен вътре в страната за стоки и услуги местно производство, което неминуемо ще подобри балансите и на неекспортните фирми и ще повиши доходите на домакинствата. Професионалната етика обаче изисква да се отбележи, че динамиката на този процес на догонване може да доведе до покачване на цените на някои стоки и услуги. Обикновено това са нетъргуемите такива, които не попадат под натиска на външната конкуренция.
– Какви са основните предизвикателства, които България все още не е преодоляла по пътя към членство в еврозоната? Къде институциите ни изостават?
– Формално погледнато, България е изпълнила всички критерии за членство и това бе ясно отразено в конвергентния доклад, чиято основна задача бе да даде експертна оценка за готовността на страната.
Не смятам, че институциите ни изостават или поне на повърхността не се вижда такъв проблем. Ако погледнете непредубедено тиражираната в публичното пространство информация всички декларират готовност за приемане на еврото: като се започне от министерствата, браншовите организации, представляващи интересите на различни сектори от икономиката (АИКБ, БСК и др.), синдикатите и се стигне до БНБ и финансово-кредитния сектор, на които се пада тежката задача да създадат необходимата организация и осигурят инфраструктурата и логистиката за нормалното протичане на евроизацията. Всички споменати по-горе заявяват подкрепа за единната валута и готовност за въвеждането ѝ в началото на 2026 г. Това означава, че са проиграни всякакви сценарии и рисковете за системата са сведени до минимум.
– Какви са реалните рискове за домакинствата при преминаването към еврото – има ли опасения за ценови шок, и ако да – как могат да бъдат минимизирани?
– Не би трябвало да има проблеми. Но не би трябвало и няма да има проблеми са две различни неща. Тезата, която отстоявам в серия от публични изяви през последните една-две години гласи, че само по себе си еврото не може да образува инфлация, тъй като се въвежда със закон (Закон за въвеждане на еврото в Република България, влизащ в сила от 1 януари 2026 г.), в който изрично се посочва, че всички левови цени се превалутират в еврови, като цената в лева се раздели на 1,95583 (чл. 5). Така че в идеалния случай съотношението между доходите и цените би трябвало да остане непроменено. Следователно всяко ценово отклонение (освен ако не е продиктувано от обективни фактори) трябва да се разглежда като своеволие на търговците и целенасочено нарушаване на Закона, за което са предвидени санкции. Въпрос на самосъзнание и добре изразена гражданска позиция е всеки, който установи разминавания, незабавно да информира държавните органи (КЗК, КЗП, НАП и др.).
Наблюденията показват, че страните, въвели еврото преди нас, отчитат пренебрежимо малка инфлация през първите месеци, равняваща се на 0,3 - 0,5 процентни пункта, което звучи окуражително. Това са стойности, които категорично не отговарят на представите за шоково покачване на ценовото ниво.
Твърде вероятно е инфлацията, за която всички говорят, да се появи предварително, до края на тази година. В подкрепа на тази теза в момента се наблюдава необосновано и безконтролно увеличаване на цените, което най-вероятно няма да бъде овладяно. Това, което ме притеснява е, че говоренето за предстояща инфлация пречупва инфлационните очаквания на икономическите агенти и създава база за самовъзпроизвеждаща се динамика. Ако искаме да има ефект, усилията на властимащите трябва да бъдат насочени в тази посока, а не в борба с инфлацията, тъй като в случая инфлацията е следствие, а не причина. За съжаление обаче не мисля, че тази битка ще бъде спечелена.
– Какво представлява дигиталното евро, защо е нужно и какви биха били последиците за хората от въвеждането му? Крие ли опасности за спестяванията?
– Понякога ме удивява тази черта на българския характер – да се търси проблем на места, където не съществува. Дигиталното евро е електронна форма на еврото, която се издава от ЕЦБ, и може да се използва за онлайн и офлайн плащания. Може би трябва да се поясни, че това не е криптовалута, а цифрова форма на публичните пари. По въпроса за дигиталното евро се изговориха много празни приказки, насадиха се необосновани страхове в съзнанието на хората, сред които, че ЕЦБ ще взима решения за техните спестявания и т.н. А да се пипа най-милото на българина – парите, може да освободи земетръсна енергия от ярост и съпротива и да застраши гражданския мир и психичното здраве на нацията. Може би точно заради това противниците на еврото насочиха арсенала от фалшиви новини в тази посока. И както виждаме, донякъде успяха, макар и за кратко.
Истината е, че дигиталното евро въобще не работи по начина, по който се представя в публичното пространство. Първо, трябва да отбележа, че дигиталният вариант на единната валута все още е в процес на създаване и тепърва предстои да разберем функционалните възможности на приложението. Второ, използването на дигитално евро е по-желание на икономическите агенти и по никакъв начин не създава задължение. Все едно да сте клиент на някой от мобилните оператори и да имате обвързващо изискване да ползвате мобилната им апликация. Сами разбирате, че за момента това звучи абсурдно. Безспорно приложението създава удобства, съкращава времето при работа с оператора и води до по-ниски разходи за потребителите. Тези предимства карат абонатите да мигрират от конвенционалните към дигиталните форми. Същото ще бъде и при еврото – когато хората осъзнаят предимствата от използването на дигиталното евро, тогава ще прибегнат към него. Трето, в пространството се тиражират страхове и за спестяванията на гражданите в дигитално евро. Тук отново нещата са по избор на клиента, но е добре да се знае, че не се предвижда по авоарите в дигиталния портфейл да се плаща лихва, т.е., ако решиш да държиш част от парите си в дигиталния портфейл, това ще е аналогично на условията по безлихвена картова сметка. В крайна сметка, ако човек се страхува от функционалностите на дигиталния портфейл може да не използва приложението или да прибягва до него само при необходимост за онлайн и офлайн преводи и плащания. Както казах, то и без това не е предвидено за спестявания. Така че нека е ясно – никой и по никакъв начин не може да те застави да си държиш парите в дигитална форма. Това е въпрос на избор.
Съществуват и опасения, че дигиталното евро е „проследимо“ и по този начин ЕЦБ ще знае за всеки един къде, кога, колко и за какво разходва средствата си. Лично аз недоумявам от това опасение. Нима към ден днешен приложенията на т.нар. необанки (Revolut, Monzo и др.) не връщат на секундата информация за местоположението на търговския обект, в който е направена покупка и размера на разходваната сума? Нима банката, от която е издадена дебитна или кредитна Ви карта, не разполага с подробна информация за получени, изразходвани или спестени суми по ден, час и място? Тъжно е, когато тези страхове се споделят и от млади хора.
– В своето изложение говорихте за по-ниски лихвени нива. Възможно ли е това да доведе до свръхкредитиране или много бърз ръст на кредита и прегряване на икономиката и как трябва да реагира банковата система?
– Теоретично погледнато, това е напълно възможно, но въпросът, който по-скоро трябва да ни притеснява, е колко вероятно е това да се случи. От години банките в България се намират в силно конкурентна среда. Очаква се след влизането в еврозоната свободните им резерви да нараснат с няколко милиарда евро, поради регулаторно освобождаване на минимални задължителни резерви, което допълнително ще изостри конкуренцията помежду им. Това е сериозна сума и кредитните институции трябва да вземат решение как ще я управляват. Не забравяйте, че ресурсът на банките има алтернативна цена, което означава, че при управлението на свободните резерви кредитните институции задължително ще търсят доходност, надхвърляща алтернативната цена на капитала. Така те се изправят пред следните основни за банковата дейност възможности: да заделят свободния ресурс в т.нар. депозитно улеснение (това е инструмент на паричната политика на ЕЦБ), по който се плаща лихва (т.е. без да предприемат каквито и да е рискови действия, банките ще получават доходност); да инвестират средствата в инструменти на паричния и капиталовия пазар; да насочат свободните средства в кредитни операции или комбинация от изброените три възможности (във втория и третия вариант се ангажира и собствен капитал за покриване на поетия риск, така че, ако банките нямат „свободен“ собствен капитал, не биха предприели тази дейност). Малко вероятно е целият ресурс да бъде насочен към кредитиране, тъй като и сега банките разполагат с много свободни средства, а поглъщателната способност на икономиката ни е слаба. Така че, според мен, допълнителните резерви ще се насочат по-скоро към депозитното улеснение и към инвестиции в доходоносни инструменти и много малка част ще отидат за кредитиране.
Дори хипотетично да приемем, че темповете на растеж на кредита надхвърлят здравословните за икономиката нива, банковият надзор ще „улови“ тази тенденция и целенасочено ще приложи политики (разбирай принудителни и наказателни мерки), за да не допусне прегряване на икономиката. Тук е моментът да припомня, че след влизането ни в еврозоната финансово-кредитният сектор попада в обхвата на много „по-бдителен“ и качествен надзор и регулаторен контрол. Идеята на тази „строгост“ е своевременно да се идентифицират потенциални заплахи и рискове и на тази база да се предприемат бързи и точни действия преди системата да се окаже заразена.
– Какво е Вашето мнение по въпроса за общественото доверие – смятате ли, че липсата на достатъчно информация и фалшиви новини могат да възпрепятстват процеса?
– Ние сме нация, която проявява перманентна мнителност, страх и враждебност към всичко ново. Ние нямаме доверие на управляващи, нямаме доверие и уважение към институциите, които изграждат фундамента на държавността, не познаваме и очевидно, че не искаме да се запознаем с ролята на наднационалните органи, които оформят облика на ЕС и в частност на еврозоната. Единствената ни сила е, когато стъпим на минали факти и събития, там е нашата сила – в миналото. Тази боязливост от новото намира отражение и в липсата на предприемачески дух и способността ни да поемаме риск.
Не може едно заглавие в социалните мрежи или случайно дочута фраза да е достатъчно условие за промяна на мнението по критично важни въпроси. Фалшиви новини е имало и ще ги има. Въпросът е можем ли като нация да култивираме у подрастващите поколения и не само в тях критично мислене и способност за вземане на правилни решения. Оказва се, че това са ключово важни и базисни умения за оцеляване в „новия свят“.
Свидетели сме как ширещото се невежество по темата за еврозоната успява да начертае поредната разделителна линия и общественото мнение за сетен път се оказва поляризирано по критично важни за просперитета на страната ни въпроси. Тази тенденция е достойна за съжаление. Казвам това с болка, защото в интернет пространството има достатъчно достоверна информация, която може да оформи представата за същността на паричните съюзи и по-конкретно какви плюсове и минуси могат да произтичат от приемане на еврото. Вземете само сайта, който БНБ създаде за целта. Състои се от серия въпроси и изчерпателни отговори, кореспондиращи изцяло с реалността. Защо ти трябва да търсиш нещо странично от този източник, ако наистина искаш да бъдеш правилно информиран? Какво по-добро можеш да намериш от компетентния и систематично поднесен материал от експертите на централната ни банка? Как така с лекота се доверяваш на случайно чута приказка и пренебрегваш дълбоката експертиза на една от най-авторитетните ни институции? Ако обществото ни няма доверие на БНБ, защо тогава иска да запазим лева? Нали тя е отговорна за стабилността на националната парична единица.
След 8 юли ще се разгърне мащабна информационна кампания за приемане на еврото по всички медии. Чуват се гласове, че било късно. Не, не е късно. Редно е правителството и БНБ да започнат разяснителната кампания след като имаме официална покана за членство, а не преди това. В противен случай излиза, че обясняваш и подготвяш хората за нещо, което може и да не се случи. В българския фолклор имаме много поучителни поговорки за подобна ситуация.
Кампанията няма да обясни нищо по-съществено от казаното до момента. Просто ще преповтаря плюсовете от приемане на еврото, определени срокове и лимити, които хората трябва да знаят, технически въпроси, свързани с обмяната, какво трябва да се направи ако ….. и т.н. Всичко ще бъде много ясно и нагледно обяснено, но въпреки тези усилия, аз очаквам масата от неразбиращи да остане може би същата, колкото е и сега.
– Има ли оптимален момент за приемане на еврото, предвид настоящите геополитически и икономически сътресения в Европа и света?
– В еврозоната се влиза, когато си готов и когато европейските институции дадат положителна оценка за икономическата и институционална стабилност. Не е подходящ моментът, ако икономическото развитие на страната се намира в асинхрон с цикъла на еврозоната. Проблемът идва оттам, че общата парична политика ще се отрази по различен начин на страните от зоната – за едни тя ще бъде адекватна, а за други дестабилизираща. Липсата на реална конвергенция също се смята за препъникамък и точно това дава основание на някои колеги да твърдят, че България трябва да приеме еврото, но не сега, а на един по-късен етап. Трябва да призная, че и двата аргумента са силни и имат своята тежест в професионалния дебат.
Относно втората част на въпроса Ви за членството на страната ни в еврозоната предвид настоящите геополитически сътресения се сещам за една препоръка, която бе дадена в скорошно интервю от бившия министър на външните работи д-р Соломон Паси: в такива структури се влиза тихо и бързо.
Тук може би е моментът риторично да попитам: смята ли обществото ни, че колкото сме по-необвързани и самостоятелни, толкова по-правилни решения можем да вземаме?
– Как бихте оценили подготвеността на образователната и академична система у нас да формира кадри, способни да отговорят на новите икономически реалности след влизане в еврозоната?
– По-скоро влизането в ЕС имаше пряко отражение върху образователната система, но смяната на валутата не мисля, че променя нещо. Не бих се ангажирал да дам оценка на цялата система – това е извън възможностите ми, но доколкото познавам работата на колеги университетски преподаватели и научни изследователи от моето професионално направление, с висока степен на убеденост мога да заявя, че нивото им на подготовка и информираност не отстъпва на приетите за „еталон за качество“ в европейското икономическо пространство академични институции. До голяма степен това личи от публичните им изяви, работата по проекти и публикационната дейност, която през последните години трайно се пренесе в международни реферирани списания и форуми.
– И накрая, какво послание бихте отправили към хората по отношение на европейската интеграция и значението на информирания избор?
– Послание трудно ще отправя, но по-скоро може би искам да припомня, че еврозоната не решава проблемите на отделния човек с магическа пръчка, еврозоната е възможност за предприемчивите и инициативни хора. Тя не е съвършена и най-вероятно никога няма да бъде; еврозоната има своите проблеми и най-вероятно ще ги има и в бъдеще. Но бидейки най-големият многонационален паричен съюз в света зоната разполага с необходимия инструментариум и експертна мощ, за да може самостоятелно да преследва и постига целите си.
След пълноправното членство сред управляващите ни елити трябва да се оформи консенсус за нова голяма цел на България. Тя трябва да се обяви пред обществеността и да се впрегне цялата енергия на нацията за нейното постигане. Тази цел следва да бъде съобразена с геополитическите реалности и икономическите интереси на страната ни.
