Обсадата на Плевен, която започва на 20 юли 1877 г. е най-тежката и продължителна битка в хода на руско-турската война, водена от обединената армия на Руската империя и Кралство Румъния срещу Османската империя.
След като руската армия преминава Дунав при Свищов, тя започва настъпление към центъра на съвременна България с цел да прекоси Стара планина до Константинопол, избягвайки укрепените турски крепости на брега на Черно море. Османската армия, водена от Осман паша, завръщайки се от Сърбия след конфликт с тази страна, е концентрирана в укрепения град Плевен, град, заобиколен от множество редути, разположен на важен пътен кръстопът.
След две неуспешни атаки, при които губи ценни войски, командирът на руските войски на Балканския фронт, великият княз Николай II, настоява с телеграма за помощта на своя румънски съюзник крал Карол I.
Крал Карол I преминава Дунав с румънската армия и е поставен начело на руско-румънските войски
Той решава да не предприема повече атаки, а да обсади града, като отрязва пътищата за доставка на храна и боеприпаси.
В началото на обсадата руско-румънската армия успява да завладее няколко редута около Плевен, като в крайна сметка запазва само редута Гривица. Обсадата, която започва през юли 1877 г., приключва едва през декември същата година, когато Осман паша е ранен при неуспешен опит за пробив.
Накрая Осман паша приема делегацията, водена от генерал Михаил Черчез, и приема предложените от него условия за капитулация. Турският генерал Осман паша, когато капитулира и се обявява за пленник по време на Руско-турската война, предава сабята си на румънския генерал Михаил Черчез, командир на румънските войски в Плевен. Тя се съхранява в Музея на района на Железни врата, но е открадната през 1992 г.
Руско-румънската победа на 10 декември 1877 г. е решаваща за изхода на войната и Освобождението на България. След битката руските армии успяват да напреднат и да атакуват мощно Шипченския проход, като успяват да разбият османската отбрана и да си отворят пътя към Константинопол.
„Една малка стъпка за един човек, огромен скок за човечеството“
На тази дата през 1969 г. човекът стъпва на Луната. Аполо 11 е космически полет, проведен от 16 до 24 юли 1969 г. от САЩ и изстрелян от НАСА. Командирът Нийл Армстронг и пилотът на лунния модул Бъз Олдрин приземяват лунния модул „Ийгъл“ на лунната повърхност, а Армстронг става първият човек, стъпил на повърхността на Луната шест часа и 39 минути по-късно.
Олдрин се присъединява към него 19 минути по-късно и те прекарват около два часа и четвърт заедно в проучване на мястото, което са нарекли „База Спокойствие“ при кацането. Армстронг и Олдрин събират 21,5 кг лунен материал, за да го донесат обратно на Земята, докато пилотът Майкъл Колинс управлява командния модул „Колумбия“ в лунна орбита, и са на повърхността на Луната 21 часа и 36 минути, преди да излетят, за да се присъединят към „Колумбия“.
Първата стъпка на Армстронг върху лунната повърхност беше излъчена на живо по телевизията
пред световна аудитория. Той описа събитието като „една малка стъпка за един човек, един гигантски скок за човечеството“.
„Аполо 11“ ефективно доказа победата на САЩ в космическата надпревара за демонстриране на превъзходство в космическите полети, като изпълни национална цел, предложена през 1961 г. от президента Джон Ф. Кенеди, „преди да изтече това десетилетие, да се осъществи кацане на човек на Луната и безопасното му връщане на Земята“.
Операция „Валкирия“
Заговорът от 20 юли (наричан също операция „Валкирия“) е неуспешен опит за държавен преврат в Германия, включващ и опит за убийство на Адолф Хитлер на 20 юли 1944 г.
Извършен е от офицери на Вермахта, водени от полковник Клаус фон Щауфенберг. В заговора участват Лудвиг Бек, Карл Гьорделер, Алфред Делп, Ервин фон Вицлебен, адмирал Вилхелм Канарис и много други. Възможно е да са участвали и фелдмаршалите Ервин Ромел и Гюнтер фон Клуге, които са принудени да се самоубият след атентата.
Операцията за покушението на Адолф Хитлер е имала кодово наименование операция „Валкирия“.
В 10 ч.на 20 юли 1944 г. Щауфенберг отлита за Вълчата бърлога за военна конференция на Хитлер с бомба в куфарчето си. Около 12:30 ч., след началото на конференцията, Щауфенберг иска извинение да използва тоалетната в кабинета на Вилхелм Кайтел, където използва клещи, за да смачка края на детонатора и така да го задейства. Детонаторът е поставен в еднокилограмов блок от пластичен експлозив, който е подготвен от Весел фон Фрайтаг-Лорингхон. Детонаторът със забавено действие се състои от тънка медна тръбичка, съдържаща стъклена ампула с разтвор на меден хлорид. След счупването на ампулата разтворът за около 10 минути разяжда меден проводник и освобождава пружината на взривателя.
Щауфенберг действа бавно поради стари рани от войната, които струват на Щауфенберг око, дясната му ръка и два пръста на лявата му ръка. Прекъснат е от един от офицерите, който почуква на вратата и го посъветва, че срещата трябва да започне. Щауфенберг не успява да задейства втората бомба, и прави грешка, като я вади от куфарчето и я дава на помощника си, Вернер фон Хафтен.
Щауфенберг поставя бомбата със задействания детонатор в куфарчето си и с несъзнателната помощ на майор Ернст Йон фон Фрайен влиза в заседателната зала, където са Хитлер и 20 офицера, като поставя куфарчето под масата близо до Хитлер. След няколко минути Щауфенберг получава планирано телефонно обаждане и напуска залата.
Предполага се, че полковник Хайнц Бранд, който стои до Хитлер, несъзнателно премества куфарчето настрани, като го избутва зад дебелия крак на масата, като по този начин неволно отклонява взрива от Хитлер, но причинява загубата на един от краката му и собствената си смърт, когато бомбата се взривява.
В 12:42 ч. бомбата е взривена, като разрушава конферентната зала и убива стенограф. Повече от 20 души са ранени, а трима офицери по-късно умират. Хитлер оцелява, както и всички останали, които са предпазени от крака на конферентната маса. Панталоните му са обгорени и разкъсани и той страда от пукнато тъпанче, както и повечето от останалите 24 души в стаята. Ако е бил използван вторият блок от взривните вещества, вероятно всички присъстващи е щяло да бъдат убити.
Още събития на 20 юли:
1903 г. – избухва Илинденско-Преображенското въстание ( на 20 юли стар стил/2 август нов стил). Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи.
1974 г. – Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта.
Международен ден на шахмата (по повод основаването на ФИДЕ на 20 юли 1924 г. в Париж)
Илинден – нов стил (пророк Илия)
България – Професионален празник на пивоварите
Родени
356 г. пр.н.е. – роден е Александър Македонски
1304 г. – роден е италианският поет Франческо Петрарка
1914 г. – роден е Дядо Добри, наричан от някои Светецът от Байлово, български дарител за реставриране и поддържане на много български православни храмове.
1947 г. – роден е мексиканският китарист Карлос Сантана
1980 г. – родена е бразилският модел Жизел Бюндхен
Починали
1923 г. – умира мексиканският революцонер Панчо Виля
1973 г. – умира американския майстор на бойни изкуства и актьор Брус Лий
2017 г. – умира музикантът Честър Бенингтън, вокалист на групата „Linkin Park”
Източник: vesti.bg
