Албер II (Албер Александър Луи Пиер Грималди) е принц на Монако, управляващ от 2005 г. Роден в двореца на принца на Монако, Албер е второто дете и единствен син на принц Рение III и принцеса Грейс. Той е посещавал Lycée Albert Premier, преди да учи политически науки в колежа Amherst. В младостта си се е състезавал по бобслей по време на финалите на Зимните олимпийски игри, преди да се пенсионира през 2002 г.
Албер е назначен за регент през март 2005 г., след като баща му се разболява, и става суверенен принц след смъртта на Рение седмица по-късно. След възкачването си на трона той е откровен застъпник екологията и е защитник на опазването на океаните и приемането на възобновяеми енергийни източници за справяне с глобалното изменение на климата, и основава фондация „Принц Албер II на Монако“ през 2006 г., за да набира директно средства и да инициира действия за подобни каузи и по-голямо опазване на околната среда.
Първата част от интронизацията на принц Албер II като владетел на Княжеството е на 12 юли 2005 г.,
след края на тримесечния траур за баща му. Сутрешна литургия в катедралата „Свети Никола“, председателствана от архиепископа на Монако, Негово Преосвещенство Бернар Барси, официално отбелязва началото на неговото царуване. След това Албер се завръща в двореца, за да бъде домакин на градинско парти за 7000 монегаски, родени в Княжеството. В двора на принца са връчени два ключа на града като символ на неговото встъпване в длъжност и впоследствие произнася реч. Втората част от неговото встъпване в длъжност се състоя на 19 ноември 2005 г. Алберт беше интрониран в катедралата „Свети Никола“.
През юли 2011 г. принц Албер се жени за южноафриканската олимпийска плувкиня Шарлийн Уитсток. Той има четири деца, две от които незаконни: Жасмин и Александър Грималди-Кост, а другите две законни: близнаците Габриела и Жак.
Проблеми при наследяването
С влошаването на здравето на Рение III, липсата на законни деца на Албер се превръща в обществен и политически проблем поради правните и международните последици. Ако принц Албер беше наследил баща си и беше починал без законни наследници, това би задействало член 3 от Френско-монегаския договор от 1918 г., според който Княжество Монако ще стане протекторат на Френската република.
Преди 2002 г. конституцията на Монако постановява, че само „преките и законни“ потомци на последния управляващ принц могат да наследят короната. На 2 април 2002 г. Монако обнародва Княжески закон 1.249, който предвижда, че ако управляващ принц почине, без да има наследник, тронът преминава към неговите законни братя и сестри и техните законни потомци от двата пола, съгласно принципа на мъжкото предпочитание за първородство.
Съгласно действащата конституция нито Жасмин, нито Александър са в линията на наследяване на монегаския трон, тъй като не са законни деца на принц Албер II, а той подчертава тяхната непригодност да наследят трона в изявления, потвърждаващи бащинството си. Законът на Монако постановява, че всяко незаконно дете, което не е прелюбодеяние, се легитимира чрез евентуален брак на родителите си, след което получава правата, на които това дете би имало право, ако е родено в законен брак.
Преди раждането на принцеса Габриела и принц Жак, по-голямата сестра на принц Алберт, Каролайн, принцеса на Хановер, е била предполагаема наследница и според закона на дома Грималди е носила традиционната титла наследствена принцеса на Монако. След раждането им тя вече е трета по ред.
Последната сватба на Хенри VIII
Хенри VIII е крал на Англия от 22 април 1509 г. до смъртта си през 1547 г. Хенри е известен с шестте си брака и усилията си да анулира първия си брак (с Катерина Арагонска). Несъгласието му с папа Климент VII относно подобно анулиране кара Хенри да започне Английската реформация, отделяйки Англиканската църква от папската власт. Той се назначава за върховен глава на Англиканската църква и разпуска манастири, за което е отлъчен от папата.
Шестата и последна съпруга на Хенри VIII е богатата вдовица Катерина Пар, за която се жени на 12 юли 1543. Реформатор по душа, тя спори с Хенри за религията. Хенри остава отдаден на своеобразна смесица от католицизъм и протестантство; реакционното настроение, което се е разпространило след падането на Кромуел, нито е елиминирало протестантската му жилка, нито е било победено от нея.
Пар помогнала за помирението на Хенри с дъщерите му, Мери и Елизабет. През 1543 г. Третият закон за наследството ги поставил обратно в линията на наследяване след Едуард. Същият закон позволил на Хенри да определи по-нататъшното наследяване на трона в завещанието си.
Още събития на 12 юли:
100 г.пр.н.е. – роден е римският император Гай Юлий Цезар
1712 г. – умира Ричард Кромуел, лорд-протектор на Англия
1851 г. – умира френският изобретател Луи Дагер
1885 г. – роден е италианският художник Амедео Модиляни
1904 г. – роден е чилийският поет Пабло Неруда
1935 г. – умира френският офицер Алфред Драйфус
1945 г. – роден е българският треньор по футбол Димитър Пенев
1978 г. – родена е американската актриса Мишел Родригес („Бързи и яростни“, „S.W.A.T.: Специален отряд“, „Аватар“, „Мачете“)
България – Празник на националната гвардейска част
Източник: vesti.bg
