На 23 август 1305 г. в Лондон намира трагичния си край един от най-емблематичните борци за свобода в европейската история – Уилям Уолъс. Той е екзекутиран по обвинение в държавна измяна срещу английската корона, след процес, който и до днес се смята за изцяло политически мотивиран.
Кой е Уилям Уолъс?
Роден около 1270 г., Уолъс произхожда от дребната шотландска аристокрация. Историческите сведения за ранния му живот са оскъдни, но след 1296 г., когато Англия завладява Шотландия, името му изгрява като символ на съпротивата.
През 1297 г. той повежда шотландците в легендарната битка при Стърлинг Бридж. С малобройната си армия, но със смела стратегия, Уолъс успява да разгроми далеч по-добре въоръжените и многобройни англичани. Победата го превръща в „Пазител на Шотландия“ и вдъхновява нова вълна от борба за независимост.
Славата му обаче не трае дълго. През 1298 г. Уолъс претърпява тежко поражение при Фолкърк и е принуден да се оттегли от лидерската позици. Въпреки това той остава активен в съпротивата, пътува до Франция, за да търси подкрепа, и се превръща в трън в очите на английската власт.
През лятото на 1305 г. Уолъс е предаден от шотландски благородник, заловен край Глазгоу и отведен в Лондон
Процесът и екзекуцията
На 23 август 1305 г. в Уестминстър Хол Уолъс е обвинен в измяна. Според хрониките той отговаря, че не може да бъде изменник, тъй като „никога не е бил васал на английския крал“.
Въпреки това съдът постановява изключително жестоко наказание – обесване, разпорване и разчленяване. Части от тялото му са изложени в Лондон, Нюкасъл, Йорк и други градове – предупреждение към всеки, дръзнал да се противопостави на Англия.
Смъртта на Уолъс не слага край на шотландската борба. Само десет години по-късно Робърт Брус извоюва решаваща победа в битката при Банокбърн (1314), която утвърждава стремежа към независимост.
През вековете Уолъс се превръща в национален герой на Шотландия. В негова чест е издигнат величествен монумент в Стърлинг, където се пази мечът му. В литературата и киното той е представян като въплъщение на свободата – най-известният пример е филмът „Смело сърце“ (1995) с Мел Гибсън, който превръща историята му в световно позната легенда.
Любопитен факт
Смята се, че самият крал Едуард I („Дългокракия“) е присъствал на екзекуцията. Легендите разказват, че дори в последните си мигове Уолъс запазва гордостта и отказва да се покае.
Започва битката за Сталинград
На 23 август 1942 г., по време на Втората световна война, започва една от най-мащабните и кръвопролитни битки в историята на човечеството – Битката при Сталинград. Тя продължава шест месеца, до февруари 1943 г., и се превръща в повратна точка за войната на Източния фронт.
Контекст
След завоеванията през 1941–1942 г., нацистка Германия планира да овладее стратегическия град Сталинград (днес Волгоград), разположен на бреговете на река Волга. Градът е важен не само заради индустрията си, но и като транспортен и символичен център – носещ името на съветския лидер Йосиф Сталин.
Хитлер смята превземането на Сталинград за ключ към успеха на германската кампания на юг, включително овладяването на нефтените находища в Кавказ.
Германските войски започват с масирани бомбардировки и настъпление, които разрушават голяма част от града и причиняват десетки хиляди жертви сред цивилното население. Въпреки това Червената армия и жителите на Сталинград оказват ожесточена съпротива, превръщайки всяка улица, всяка фабрика и дори всяка сграда в бойно поле.
През ноември 1942 г. съветските сили започват контраофанзивата „Операция Уран“. Германската 6-а армия на фелдмаршал Фридрих Паулус е обкръжена и след тежки зимни сражения капитулира на 2 февруари 1943 г.
Последици
Загубите са колосални – общо над 2 милиона души, включително войници и цивилни. Съветската победа при Сталинград бележи началото на стратегическото настъпление на Червената армия, което постепенно изтласква германците на запад.
Вартоломеевата нощ
Късно вечерта на 23 август 1572 г. в Париж започва масов погром на хугеноти – френските протестанти, известен като Вартоломеевата нощ. Той е резултат от дългогодишното напрежение между католици и протестанти във Франция по време на религиозните войни.
Погромът започва с убийството на водещи хугенотски лидери, дошли в Париж по повод сватбата на Мария Медичи с херцог Анри Наварски, и бързо прераства в масови убийства на хиляди протестанти в столицата. В следващите дни насилието се разпростира и в други части на Франция.
Събитието има дълбоки политически и религиозни последици: засилва омразата между католици и протестанти, води до ново избухване на религиозни войни във Франция и се превръща в символ на религиозното насилие в Европа през XVI век.
Още събития на 23 август:
2011 г – бунтовниците превземат резиденцията на Муамар Кадафи в Триполи и слагат край на 42-годишното му управление на Либия
1939 г. – Втора световна война: Нацистка Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени между двете държави.
Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма
Родени:
1970 г. – роден е американският актьор Ривър Финикс („Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, „Бягство към живота“, „Бъди до мен“)
Починали:
2009 г. – умира българският политик Александър Божков
2016 г. – умира българският журналист Димитър Цонев
2023 г. – умира „готвачът на Путин“ Евгений Пригожин
Източник: vesti.bg
