Протест. Жителите на странджанското село Бръшлян се надигат срещу проект с дълга история
Магдалена Динева
Разгорещени страсти и сериозни обществени реакции се надигнаха около казуса „Бръшлян“ – проблем, чийто корени не са от вчера. Всичко започва още в края на 2023 г., когато на хоризонта се появява инвестиционно намерение за изграждане на фотоволтаична централа в местността „Край село – СГР“ край село Бръшлян, община Малко Търново.
Това предложение предизвика вълна от недоволство сред жителите на селото, както и в ръководството на община Малко Търново, които изпратиха своето категорично отрицателно становище до Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас и до други отговорни институции.
Макар в края на 2024 г. инвеститорът Николай Кратунов да оттегля конкретното предложение за фотоволтаици, темата за инвестиционните му намерения остава отворена – и далеч не е нова. Те датират още от 2004 г., когато е внесено друго предложение – за изграждане на почивно-ваканционна база с капацитет за 50 души.
Проектът включва 15 двуетажни еднофамилни жилищни сгради, предназначени за ваканционно ползване, административно обслужващ модул с предверие, портиерна, санитарен възел, склад, чайна и барбекю зона, както и 20 открити паркоместа. Парцелът обхваща 3465 кв. м, с трайно предназначение – земеделска територия, но с променен начин на трайно ползване – „за туристическа база, хижа“.
Същото инвестиционно предложение през 2004 г. получава положително становище от Министерството на околната среда и водите, според което не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Днес обаче това решение е с изтекъл срок на правно действие.
Още тогава, през 2004 г., ръководството на Природен парк „Странджа“ също дава принципно положително становище за изграждането на селището. През 2006 г. проектът е съгласуван от Министерството на културата, а през 2008 г. тогавашната местна власт в Малко Търново го одобрява, като същата година статутът на имота е променен – от земеделска земя на земя за туристическо застрояване.
Важно е да се отбележи, че имотът попада в защитена територия – Природен парк „Странджа“, както и в две защитени зони по Натура 2000 – защитена зона BG0002040 „Странджа“ за опазване на дивите птици и защитена зона BG0001007 „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Освен това, теренът се намира само на около 100 метра по права линия от архитектурен и исторически резерват. От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18-19 век. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, 9 от тях – с национално значение. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през 17 век.
С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871 – 1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.
РИОСВ – Бургас отбелязва в своето последно решение от 28 март 2025 година, че част от имота попада в природно местообитание от тип 6220 „Псевдостепи с житни и едногодишни растения...“, но уточнява, че "имотът не е верифициран като местообитание по дедуктивен модел, а е включен като полигон по индуктивен модел, но без местообитанието да е картирано на терен и с пробна площадка“.
Допълнителна тревога предизвиква намерението водата за ваканционния комплекс да бъде черпена от съществуващ уличен водопровод – същият, който обслужва и жителите на Бръшлян, които са на мнението, че водата и без това е оскъдна.
Кметът на Малко Търново: Все още няма входирано инвестиционно предложение за Бръшлян
А за отпадните води? Възложителят Николай Кратунов посочва, че няма изградена улична канализационно мрежа в района на инвестиционното предложение. От експлоатацията на сградите ще се формират битово-фекални отпадъчни води, които ще постъпват във водоплътен черпателен резервоар, който периодично ще се изчерпва от лицензиран ВИК оператор и ще се извозват за пречистване в най-близката Пречиствателна станция за отпадни води. Съгласно представената информация относно действащия ОУП на Община Малко Търново е проектирана вътрешна канализационна мрежа и пречиствателна станция за битови отпадъчни води за с. Бръшлян. При изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за битови отпадъчни води за населеното място, генерираните битово - фекални води от имота ще бъдат включени към селищната канализационна мрежа.
Що се отнася до възложителя – Николай Кратунов, според медийни публикации той е „крупен бизнесмен, близък до президента Георги Първанов“.
Дори се разпространява и информация, че Георги Първанов лично е назначил Пенка Кратунова – съпруга на Николай Кратунов, за член на Управителния съвет на БНБ от неговата квота. Кратунова заема поста след издаден от Първанов указ през април 2008 г. По това време съпругът й все още се изявява като експерт по икономическите въпроси към президента.
В медийното пространство витаят и други коментари и предположения - че двете семейства са съсобственици на един и същ парцел в Банкя. Истина или не, инвестиционното предложение на Николай Кратунов за изграждане на почивно-ваканционна база с капацитет за 50 души в местността „Край село – СГР“ край село Бръшлян е налице. И това буди редица негативни реакции от страна на жителите на селото. Най-голямото им опасение е, че водата няма да стигне и ще настъпи криза. Но има и други – за тока, както и за облика на Бръшлян... да не би от архитектурен и исторически резерват да се превърне в странджанския Слънчев бряг.
