НИКОЛАЙ ПАРАШКЕВОВ
На 4 юни се очаква конвергентният доклад за готовността на България да стане част от Еврозоната на 1 януари 2026 г.
По темата има изключително разнопосочни мнения.
Част от хората очакват просперитет за страната ни, докато други не спират да организират протести против еврото.
По темата разговаряхме с икономиста и финансист Румен Гълъбинов.
Румен Гълъбинов
„Към момента индикациите са, че конвергентният доклад ще бъде положителен. За подобен сценарий написаха и от „Политико“, които са сериозно издание. От друга страна рейтинговата агенция S&Р ни потвърди BBB+ рейтинг. За момента ни потвърдиха този рейтинг, а положителната перспектива е догодина, след като влезем в Еврозоната да започнат да работят по нов рейтинг за България и евентуално през 2027 г. да ни дадат рейтинг A с това печелим международно доверие сред инвеститорите. Това е доверие не само към самата държава, а и към бизнеса в него, по-голямо доверие в българските граждани от гледна точка на платежоспособност, възможност да се посрещат плащанията по кредити и финансиране, които от своя страна да ни бъдат предоставяни при по-добри условия", заяви той пред "Черноморски фар".
„За хората по морето и тези, които работят в туризма, за много от тях работата с еврото не е нещо ново. Те работят от години в евро. Договарят се в евро почивките, нощувките. Могат да се плащат и в лева, разбира се, но може би над 90% от чуждестранните туристи предпочитат да го правят в евро. Повечето от хората са запознати с еврото като банкноти, монети, дизайн. Една от основните ползи за туризма ще бъде намаляването на транзакционните разходи. Курсът е фиксиран, но за обслужване и други услуги банковите офиси в момента взимат такси, което струва пари на хората, бизнеса и фирмите. Макар и малка разликата, само няколко стотинки в курса, тя все пак е значителна в рамките на цялата икономика. Твърди се, че ще се спестят около 1 млрд. лв. от транзакционни разходи за 2026 г., ако се въведе еврото. Това изобщо не е малко. По-голямо удобство ще има при пътуванията или плащанията с карти. Пластмасовата ни пластика ще работи и в евро навсякъде в Европейския съюз и Еврозоната. Транспорт, логистика, търговия, всякакъв вид услуги – за всички тях ще има ползи с влизането в Еврозоната“, изтъкна Гълъбинов.
По думите му приемането на единната европейска валута у нас може да бъде в полза на подобряването на цените на имотите по морето.
„Може Еврозоната да послужи за импулс и подобряване на цените на имотите по курортите България, с присъединяването си към Еврозоната, ще стане много по-привлекателна за хора, които преди това никога не са си мислели да дойдат тук. Хора, които са от трети страни и не са член на Европейския съюз, дори да не са рускоговорящи. Те виждат, че тук е Еврозона и Шенген. Логично е да се запитат каква е толкова разликата между България и Германия или Франция. Това би привлякло сериозни хора, които не да дойдат с раничка за 1-2 седмици, а с намерение да останат тук. Ще започнем да привличаме хора, които не сме и допускали, че можем да бъдем интересни за тях, и то хора с възможности, които ще са готови да дойдат тук, да закупят имот или да стартират бизнес“, каза още Гълъбинов.
„Очаквам да има и по-силен летен сезон заради въвеждането на еврото. Още от това лято вярвам, че нещата ще се подобрят заради влизането на България в Шенген“, подчерта финансистът.
Основно притеснение у нас е евентуално видгане на цените след присъединяване в Еврозоната, което Гълъбинов коментира така:
„Ако има такъв риск той е за държави със свободен курс преди присъединяването към Еврозоната, както бяха хърватите с куната. Те си фиксираха курса в последните месеци преди да се присъединят към Еврозоната и затова при тях се наблюдаваше поскъпване в началото след приемането на еврото. Ние 25 години имаме фиксиран курс към еврото. Във валутния борд сме от 1997 г. В началото 3 години бяхме вързани към германската марка, а три години по-късно фиксираха лева към еврото. След като 25 години сме с фиксиран курс към еврото, защо да очакваме нещо различно? Винаги е имало и ще има нелоялни търговци и спекуланти, но трябва да има и регулатори, надзор, проверки и ревизии Ако се открие нещо не както трябва – актове и глоби! В Хърватия тези, които прилагаха друг курс, а не 1.95583, ги глобяваха наред. Който се опитва да използва трънския курс, да си отнесе глобата и това е“, сподели по този въпрос Гълъбинов.
По думите му много хора ще превалутират парите си чрез банка, защото там процесът е максимално автоматизиран и изключва риска от това да се носят много пари в брой по улиците.
„За опашки за обмяна на евро за вътрешно потребление у нас мисля, че все още е рано и едва ли скоро ще се стигне до подобен сценарий. По мое мнение много от хората ще си превалутират левовете в евро по сметки. Хората просто трябва да си вкарат парите в банка, а след това средствата им ще се превалутират автоматично по централния курс на еврото. Не съм убеден, че ще има много хора, които ще занесат кеш спестяванията си в обменни бюра. Може да има подобен наплив, но с по-малки суми“, заяви той пред „Черноморски фар“.
Наскоро министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов обяви, че правителството ще отпусне 9.5 млн. лв. на „Български пощи“, с които институцията да изгради работеща обменна система.
С парите трябва да се осигурят лампи-детектори и вакуумиращи машини.
Трябва да се доставят сканиращи устройства за лични карти и паспорти – безжични баркод четци.
Ще бъдат закупени чували и пликове за ценни пратки, а най-скъпото перо от 5.6 млн. лв. ще отиде за осигуряване на видеонаблюдение.
Парите са осигурени, но отпускането им ще се случи след евентуален положителен конвергентен доклад за България, уточни Караджов.
