Магдалена Динева
На Спасовден, когато хлебарите отбелязват професионалния си празник, Димитър Людиев – собственик на верига пекарни и председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите – споделя пред „Черноморски фар“ за трудностите, надеждите и промените в бранша.
ДДС и еврото – двойно предизвикателство
„Въвеждането на еврото и справянето с ДДС-то, което възстановиха, са най-големите предизвикателства пред хлебопроизводителите в момента“, посочва Людиев. От 1 януари 2025 г. нулевото ДДС върху хляба и брашното отпадна, като ставката отново стана 20%. Това създаде сериозни затруднения за сектора. „Когато падна ДДС-то, ние – коректните – намалихме цената с 20%. Сега, след връщането му, поскъпването е само с около 15%. Това отвори врати за нелоялна конкуренция и тласна част от сектора към сивата икономика. За коректните оцеляването става все по-трудно“.
По думите му, държавата трябва да предприеме действия срещу тази тенденция, като затегне контрола и създаде устойчиви механизми за справяне с нелоялните практики.
Подобни опасения има и по отношение на предстоящото въвеждане на еврото. „Страхуваме се от спекулации и отблъскване на клиентите. Ще трябва известно време да работим с двойни етикети – в лева и в евро. Това също е натоварващо“.
Професия „хлебар“
На въпроса дали младите проявяват интерес към хлебарския занаят, Людиев отговаря, че макар и слабо – имат. „ Даже идват хора от модерни професии, които искат да правят нещо с ръцете си. Да създават. Искат да видят процеса – от тестото до хляба“.
Какво търсят хората?
„По-възрастните клиенти търсят традиционните хлябове от времето на социализма. Младите търсят по-здравословни продукти – без консерванти и подобрители. И едните, и другите обаче търсят вкус – нещо, което им харесва“.
Как празнуват хлебарите?
Празникът на хлебаря вече не се отбелязва с мащабни изложения, както преди години на площад „Тройката“ в Бургас. Причината – началото на туристическия сезон и увеличената работа с хотелиерите. „Но сутринта на Спасовден винаги намираме време да отидем на църква. Носим от нашите продукти за молитвата, палим свещ за здравето и просперитета на всички хлебари и техните семейства. А вечер се събираме в тесен семеен кръг“.