Историческо гласуване: Европейският парламент одобри влизането на България в еврозоната

В Европейския парламент в Страсбург евродепутатите приеха доклада, който подкрепя приемането на България в еврозоната с 531 "за", 69 "против", а 79 се въздържаха. България ще стане част от еврозоната на 1 януари 2026 г.

Гласуването бе точка първа, като за приемане на решението бе необходимо обикновено мнозинство. В началото евродепутатът от "Възраждане" Рада Лайкова се опита да осуети вота с аргумент, че докладчикът на ЕП за готовността на България за еврозоната, е член на управляващата партия. Предложението на Лайкова бе отхвърлено.

"Повече от две десетилетия България върви по този път. Националното законодателство е съгласувано с ЕС. България е готова, Европа е готова, нека направим тази крачка заедно", каза Ева Майдел.

След като ЕП изрази позицията си, европейският Съвет по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) ще заседава в Брюксел. Състоящ се финансовите министрите на всички 27 страни членки на блока, именно той трябва да вземе окончателното решение. 

Очаква се министрите да одобрят: 

Приемането на България в еврозоната от 1 януари следващата година – решение, което се взема с квалифицирано мнозинство. 
Регламент за въвеждането на еврото, с което официално отпада дерогацията, която България използваше поради факта, че не отговаряше на конвергентните критерии – също изисква квалифицирано мнозинство. 
Регламент за обменния курс, който се приема с единодушие. Курсът на българския лев към еврото обаче е фиксиран отдавна, така че се очаква той да бъде запазен.

Квалифицирано мнозинство се постига, ако са изпълнени едновременно две условия:

55% от държавите членки (15 от 27) гласуват „за“.

Предложението е подкрепено от държави членки, чието население представлява най-малко 65% от общото население на ЕС.

Заседанието на Съвета на финансовите министри се очаква да приключи около 16:00 ч. българско време. 

В случай че всички гласувания минат успешно, Дания – която в момента председателства Съвета на ЕС – ще организира специална церемония в Брюксел с участието на финансовия министър Теменужка Петкова, за да отбележи официално приемането на България в еврозоната.

До подписването на договора за присъединяване страната ни би могла да се откаже, ако някое от предварително договорените условия не бъде спазено.

Какво ще се случи след приемането на еврото у нас

Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България.
От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).
Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.
През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции, както и „Български пощи“ ЕАД (в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция) обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.
Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва 1 месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.
За цените в евро се прилагат правилата за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.
Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори, посочват от БНБ.

Кои са органите, които ще контролират процеса по въвеждането на еврото в България

Националната агенция за приходите – когато нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани, или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него стоки и услуги без това да е обосновано от обективни икономически фактори;

Комисията за защита на потребителите – когато нарушенията са свързани с двойното обозначаване на цените или друго подвеждане на потребителите;

Българската народна банка – при нарушения на поднадзорните на БНБ кредитни институции;

Комисията за финансов надзор – при нарушения на поднадзорните на КФН банки и инвестиционни посредници, изпълняващи функциите на депозитари, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, организирани пазари на ценни книжа;

Министърът на електронното управление - когато административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не са привели информационните си системи, обработващи финансова информация, в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и на Закона за електронното управление.