Обърнаха ролите – педагозите станаха хоротропци, учениците – зрители
Стотици айтозлии подкрепиха инициативата на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – Айтос за пролетно надиграване на учителската общност - „Заедно на хорото”. В Деня на Европа, айтоските педагози заложиха на българската идентичност, на традицията и духовната връзка с националната ни култура.
„Основната ни идея е преживявайки много положителни емоции да се почувстваме, и да бъдем част от една общност. Общност, в която всички работим заедно. Това най – естествено би станало чрез нашата, българската култура и танц.“, мотивира идеята на Вапцаровци за Първото пролетно надиграване на учителите - “Заедно на хорото”, директорът Ирина Вътева.
Училището даде началото на нова традиция за Айтос. За първи път на сцената на площад “ Свобода” се надиграваха не професионални танцьори, не танцови клубове, а любители хоротропци от педагогическите колективи на училищата и детските градини в Община Айтос. „Важно е да насърчаваме младото поколение да цени единството и сплотеността. Нека бъдем единни и сплотени не само в трудни времена, но и в ежедневието. Защото само с взаимна подкрепа можем да изградим силно общество. Нашата сила е в единството - когато сме заедно, можем всичко!“, заяви още директорът на СУ „Никола Й. Вапцаров“, Ирина Вътева.
Публиката беше нетърпелива да усети ритмите и да види своите учители във фолклорния ритуал на обединение, който всеки българин носи в сърцето си. И преди хоротропците-учители да се качат на сцената, водещата Гюлсюм Али по невероятен начин „въведе“ айтозлии в магията, която предстоеше да се случи. „Обичаме този момент в хорото, когато то става едно цяло. Едно голямо, припкащо и тропащо, толкова българско хоро, в което няма аз и ти, той и тя. Хорото е кръг, то е общност, която сплотява и сближава нас - българите! Преодолява различия, разчупва граници, събужда духа, докосва струните на душата и разпалва огъня на българщината в сърцата ни!“ С талант, Гюлсюм успя да добави към емоцията и възторга от танците, своите прекрасни песни с фолклорни мотиви.
Айтоските педагози обърнаха ролите. Те бяха на сцената, а учениците им – зрители. Чрез личния си пример показаха на младото поколение, че със сплотеност може да се постигне много.
Надиграването нямаше конкурсен характер. Всеки колектив имаше възможността да се изяви с индивидуално участие. В паузите между индивидуалните изпълнения, всички участници танцуваха едновременно Еленино хоро, Ръченица, Дайчево хоро, Ширто, Самоковско хоро. Докато накрая, площадът едва побра възторзите и ритмите на едно голямо пролетно хоро, на което, до учителите се наредиха много граждани и деца.
