Интервю на Дона МИТЕВА
Невен Каравасилев е роден в Бургас през 1968 г.
Той е възпитаник на Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника, известна в Бургас като Механото. Това учебно заведение тази година отбелязва 100 години от създаването си.
Завършил е „Горско и ловно стопанство“, има магистърска степен по екология.
Работил е в Държавното горско стопанство Звездец, Регионалната дирекция по горите – Бургас, след което в продължение на 17 години е ръководител на Сдружение на ловци и риболовци „Лебед“ – Бургас.
Каравасилев е потомствено свързан с организираното ловно движение в България – прадядо му е бил председател и почетен председател на Бургаското ловно дружество в периода 1926-1931 г.
– Г-н Каравасилев, Вие поехте ПП „Странджа“ в годината, когато се честват тридесет години от обявяването на най-голямата защитена територия у нас. Тридесет години за един природен парк много или малко са?
– 30 години не са нито много, нито малко, но за ПП „Странджа“ натежават и петте резервата, част от територията му. Най-старият от тях е „Силкосия“, обявен на 23 юли 1931 г. Той всъщност е и най-старата защитена територия в България.
Ако сравняваме годините с тези на вековните дървета на територията му, то те са малко, но сравнявайки тези 30 години без план за управление на парка – са много.
– Кое бе първото нещо, с което се захванахте?
– През годините всеки, който е работил в природен парк „Странджа“, е оставил своята следа. Работено е в различни направления, а през последните години акцентът е поставен на връзката с малчуганите в детските градини, училищата и подрастващите – такива са и указанията от Изпълнителна агенция по горите. Това е много важно за възпитанието на децата, за тяхната екологична култура и познанията им за природата и живата околна среда.
Първото, към което пристъпих, е да възстановя консултативния съвет към ДПП „Странджа“, като по този начин да събера всички, които имат отношение към Парка или различни интереси, свързани с него. Съответно вече сме изпратили първите писма към заинтересованите страни.
Чрез консултативния съвет ще бъдат поставени за разглеждане най-наболелите проблеми, които понякога се оказват невидими за парковата администрация.
– Какво се случва с плана за развитие на парка?
– Планът за управление на парка е най-сериозният проблем. През годините няколко пъти бе представян за разглеждане проект на плана, който за жалост винаги не бе достатъчно добър за някоя страна. Лично аз смятам, че към момента е създадена добра среда на взаимодействие между природозащитните организации и общините, както и държавните структури.
За съжаление старият план вече не е актуален и ще трябва да се изработи нов – ще работим в тази посока и смятам, че има надежда да бъде утвърден план за управление. Дори съвсем наскоро разговарях на тази тема с доц. д-р Дико Патронов. Той като човек, дълбоко свързан с ПП „Странджа“, говори с много болка за този проблем.
– Като нов шеф имате ли вече ясна визия за бъдещата работа и разширяване дейността, с цел популяризиране?
– Да, вече имам създадени впечатления и много идеи. Все пак аз не съм напускал територията на парка от 1999 г. Много е важно да работим в една посока с кметовете на двете общини (Малко Търново и Царево) и кметските наместници в по-малките населени места. Вече са проведени няколко срещи и вярвам, че ще имаме ползотворно сътрудничество.
В момента една от сериозните пречки пред развитието на дейността и популяризирането е лошото състояние на основните пътища към сърцето на планината.
– Възможно ли е да се развива по-интензивен туризъм в парка?
– Да, възможно е и ще работим в тази посока. Дори получих няколко обаждания от българи, млади и будни хора, които заявяват желание за организиране на групи от Великобритания и Нидерландия. Направил съм и запитване за възможност за туристически посещения от Япония. Както знаете, японците имат изключително добро отношение и висока оценка към България. За тях Странджа е абсолютно непозната, а смятам, че пословичното им любопитство би било привлечено от историята на планината и нейната мистичност.
– Каква е политиката Ви за работа с местните хора и местните институции? Как се приемат действията и ограниченията, свързани с парка?
– Ако ги няма местните хора, планината би била само едно късче красота, създадено от Бог. Странджа трябва да е „отворена“ най-вече за местните хора. Ако ги има местните, ще дойдат и гостите.
Както вече казах, без активно сътрудничество с кметовете на община Малко Търново и община Царево, и без подкрепата на хората по места – нищо няма да се промени.
– Защитените територии като цяло шанс за развитие или пречка са за развитие на бизнес? Какъв бизнес може да е удачен в Странджа?
– Когато говорим за защитени територии, те в никакъв случай не трябва да се приемат като нещо, което е пречка за развитието на инвестиции или бизнес. Като пример, мога да посоча съседни (балкански) държави, в които се извършват дейности даже в национални паркове – затова е много важно да има план за управление.
Сами по себе си защитените зони, зони в обхвата на „Натура 2000“ и т.н. не са строго рестриктивни. Такива са единствено териториите на петте резервата, но те се управляват от МОСВ чрез РИОСВ.
В някои случаи защитените територии дори биха донесли повече ползи за местните общности.
– Какво е по-важно да се съхрани – уникалната флора и фауна или населението, което се знае, че е оскъдно?
– Важно е да се намери баланс между човека и природата. Важно е едновременно да се спре обезлюдяването и да се върнат хора в планината, които да предлагат качествен екологичен продукт – като храна, туризъм, животновъдство, производство на билки, мед и т.н. Не по-малко важно е да се развива археологията в Странджа (която е в изобилие). Защо да не се развива и поклоннически туризъм? Планината изобилства и от параклиси и енергийни места, които остават скрити за голяма част от българите.
Не на последно място е важно да се създават условия за зелени училища, семинари, симпозиуми и пленери, да се използват предимствата на красивата късна есен, която Странджа предоставя.
– Днес трябваше да се открие официално Фестивалът на зелениката.
– Тази година се провежда двадесет и първи по ред „Фестивал на зелениката“. По традиция той се прави като се редуват територии на двете общини, а тази година е ред на община Царево. Фестивалът по програма трябваше да бъде на 10 и 11 май 2025 г., съответно през първия ден в село Резово, а през втория – в село Българи. Заради дъжда отпадна официалното откриване, но останаха туристическите маршрути, които бяха предвидени.
Утре в центъра на Българи ще продължи по предварителна програма.
Трябва да признаем, че без участието на местните хора и подкрепата на Община Царево и Община Малко Търново, този фестивал не би бил възможен.
