Силвия Шатърова
За всички българи той е гениалния поет, за бургазлии- „не някакъв излишен и мъртъв Христо Фотев, роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас...“, а за близките му -съпруг, баща, дядо. Какви спомени пазят за него те, неговите потомци, разказа пред медии за кратко най-малкото му дете- дъщеря му Мария. Тя присъства днес на тържествата по случай 90- години от рождението на поета заедно с внучката му Александра. Довечера в Атриума на БСУ ще бъде и друг член на семейството -един от синовете му.
„Преди всичко той е баща ми, в семейството не се гледа само на твореца и поета. Имам много лични човешки моменти, които винаги ще останат в моето съзнание, които ние-неговите потомци разказваме и обсъждаме“, каза пред медии малко след церемонията по поднасяне на цвета на паметника на Фотев в Морската градина дъщеря му Мария.
Тя му е благодарна, че я научил и завещал да има лична свобода.“Той ни даваше пример без някакви бариери и ограничения и понякакъв начин повлия на семейството. Пример, как човек да се развива и да не се съобразява с бариери, а да следва това, което иска“.
Мария има няколко негови любими стихотворения, до които прибягва в трудни моменти. Тогава те й действат успокояващо. Популярното му стихотворение, което вече се изучава в часовете по литература- “Господи, колко си хубава! , не е сред тях.
„Морето само живите обича...“ обаче е това, което я докосва в тежки дни, както и „Този влак за Бургас е тъй бавен“...
Всяко едно завръщане тук в Бургас е свързано с емоция за нас, каза тя.
