Зад бургаските архитектурни емблеми стои и името на архитект Светослав Славов
Соня Кехлибарева
През миналия век Бургас е имал щастието в него да работят архитекти, които са променяли облика му. Постепенно старите едноетажни постройки се заменени от масивни двуетажни с магазинни партери. Едно име се споменава наред с известния Рикардо Тоскани – името на арх. Светослав Славов. Съдружието на двамата оставя след себе си обществени сгради, еталон за красота до днес.
Родът на архитекта
Бащата Атанас Славов е роден през 1860 г. в село Черномен, близо до Одрин (дн. Орменио, Гърция). Завършва право в Цариград. През 80-те години на миналия век се преселва в Свиленградско. По- късно пристига със семейството си в Бургас. Тук намира поле за търговска и обществена дейност. На заседание на Общинския съвет, проведено на 31 май 1908 г. Атанас Славов е избран за кмет на Бургас с помощник-кметове Вълчан Бяндов и Стефан Николов. Завършва 4-годишен успешен мандат на 04 април 1912 г. и остава в историята като един от най-успешните кметове. По него време се взема решение за изменение на Генералния план на една част на града. Общината под негово ръководство работи дейно по благоустройството и хигиенизирането на Бургас. Извършва се канализация по ул. „Фердинандова“ и смяна на калдъръма с гранитни павета и тротоари по ул. „Гладстон“, „Цар Калоян“, „Ивайло“, „Патриарх Евтимий“, „Цар Асен“ и още 12 улици. Разработва се план за водоснабдяване на града от Минералните бани, но Балканската война попречва този проект да се осъществи. Управата взема решение за регулация на индустриалния квартал и строителство на предприятия, като са определени парцели за продажба.Именно в тия години се изграждат фабрика за циментови изделия, Лимонадена фабрика, фабрика за сапун, фабрика „Верига“, барутен склад, тухларници и др.
Атанас Славов има три деца: две дъщери Райна и Анастасия и един син Светослав.
Умира на 29.10.1924 г. в Бургас.
Синът Светослав Атанасов Славов е роден на 14.ІV. 1888 г.в Златен дол, Свиленградско. Завършва военно училище на Негово величество в София, където се подготвят офицерски кадри за четири рода войски, от които по това време се състои българската армия: пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски. След завършване Славов е произведен в чин подпоручик от кавалерията. Взема участие в Балканската война (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). През 1916 г. участва в кръвопролитните сражения за освобождаване на Южна Добруджа в състава на I-ва конна дивизия на ген. Колев. На фронта се сражава срещу руснаците от т.н. „казашка лава“. Българите ги разбиват. Славов се уволнява от войската с чин капитан и отива да учи архитектура в Мюнхен, Германия. Завършва успешно висше образование и получава проектантско право през 1919г.
Арх. Светослав Славов
Завръща се в Бургас и през 1920 г. се жени за Екатерина Георгиева Мичева (1890 г.) от Панагюрище, завършила Консерватория със специалност „Пиано“ в Лайпциг при проф. Роберт Тайсмюлер. Нейният баща е Георги Мичев, генерал щабен лекар, а майка ѝ Мария Белопитова е учила в Одеса.
На 02.09.1921 г. в Бургас се ражда синът им Атанас. Той учи в Германското училище в града и след това като баща си записва архитектура в Мюнхен. След завършването се жени за Ангелина Николова, художник-десенатор и семейството се установява в София. Работил е дълги години като архитект, изработвайки частни проекти, а също така и в Полиграфическия комбинат „Д. Благоев“, София. Починал на 02.10.2001 г.
Дъщерята на арх. Славов – Олга, е родена през 1928 г. Завършва Консерваторията в София. Мъжът ѝ Лилчо Борисов Левиев е известен композитор и кларинетист, възпитаник на Консерваторията в Милано „Джузепе Верди“, в класовете по кларинет и композиция, работи като кларинетист в операта в Милано „Ла Скала“. След завръщането си в България работи като кларинетист в Софийската опера и филхармония, а в края на кариерата си е зам.-директор на Софийската опера.
Сем. на Светослав Славов с жена си Екатерина, синът Борис и дъщерята Олга 1943 г.
Олга умира на 15.09.2017 г.
Къщата на ул. „Силистра“ №6, е проектирана от арх. Светослав Славов триетажна и строена за нуждите на семейството. И днес на фасадата на първия етаж има плочка с името на архитекта, поставена от него. Сградата през годините е претърпяла промени и надстроявания, но е със запазена оригинална мазилка.
Фамилната къща на фамилия Славови
Архитектът обичал операта, лова и излетите с приятелски компании сред природата. Неговото ловно куче носи името Джилда, взето от операта „Риголето“ на Верди.
През 1947 г. национализират всички имоти на архитект Славов, както и бащината му къща, намираща се на днешната ул. „Г. Кирков“. След 1992 г. са върнати на наследниците.
Арх. Светослав Славов умира през 1949 г. в Бургас.
Сгради, проектирани от арх. Славов & Тоскани
След като получава проектантско право през 1919 г., арх. Славов се сдружава с известния по това време в Бургас Рикардо Тоскани, проектирал най-красивите къщи. Техният тандем е много успешен и просъществува до смъртта на Тоскани през 1929 г.
Заедно работят по малки и големи проекти, а всеки от тях има свобода да проектира и собствени обекти. Тъй като Тоскани няма диплома за архитект, Славов поставя подписа си и на негови проекти. Всеки има свой почерк и разпознаваем стил.
През 1917 г. джамията в Айтос, съществувала над 600 години, изгаря до основи. Членовете на Мюсюлманска духовна общност в града решават да се възстанови. Обръщат се към Тоскани за изработката на нов план за строеж на джамия. Това е първият общ обект на строителното бюро арх.Славов & Тоскани. На 24 октомври 1919 г. те дават подробна разработка на поемните условия и ведомост на цените с описание на 12 страници. Те са съставени и подписани от арх. Славов, а проверката е осъществена от Окръжния архитект Минко Георгиев с дата 24 октомври 1919 г.
Централната ос на джамията сочи към Мека. Сградата е правоъгълна. Вътре галерията се поддържа от дървени четиристенни колони. Молитвеният салон се осветява от засводени прозорци, подредени в симетрична композиция. Градежът на основата от дялани камъни изисква големи умения и сръчност, а тухлената зидария на минарето е изпитание за майсторлък. При реконструкцията през 2015 г. и сваляне на мазилката се вижда колко перфектно е изградено от тънки тухли.Джамията е построена за две години и с протокол от 11 април 1923 г. е приета.
На излет с приятели, сред тях и Тоскани 1924 г.
Безистенът
Една от най интересните и красиви сгради, сътворени от Савов и Тоскани е Търговска сграда – Безистен в центъра на Бургас. Разположена е на две успоредни улици „Александровска“ 34 и „Мара Гидик“. Проектирана е като търговска с доходно предназначение за нуждите на Акционерно дружество, отдаващи под наем магазини и кантори на инженери, предприемачи, строителни бюра. В сградата по късно се помещава и бюрото на арх. Славов & Тоскани.
План за Безистена от арх. Славов & Тоскани
Планът е разработен оригинално. По надлъжната ос преминава широк 3-метров пасаж, който свързва двете улици.Така се получава вход – изход. От двете страни на пасажа са разположени 23 еднотипни малки магазинни клетки. В средата на северната стена има стълбище, което води към втория галериен етаж с 25 магазина. На третия етаж са разположени 23 помещения за кантори. Осветлението на безистена е решено от дъговиден оберлихт от армирано стъкло.Фасадното оформление към главната улица привлича вниманието дъгообразна ниша с балкон, обградена с тежки необарокови детайли гирлянди, стилизирани титани и женски глави.На върха на покривния корниз първоначално е имало кръст, а по-късно заменен от каменен орел с разперени крила. Автор на скулптурата е бургазлията Димитър Станев. Конструкцията е масивна, използван е стоманобетон. Подът е дървен гредоред и железни релси. Безистенът давал подслон в магазинчетата си на дребни търговци и производители.
След национализацията през 1947 г. Безистенът става общинска собственост. В него се продавали шивашки изделия, дамска, детска и мъжка конфекция, обувки, битови народни и кожени изделия, полски стоки, ателиета на художници и плакатисти, на счетоводни канцеларии и др. Това бил за бургазлии първият за онова време мол. Поради голямата жилищна криза в един момент в някои от стаите на третия етаж са настанявани наематели.
След реституцията помещенията били върнати на собствениците. Направен е основен ремонт и сградата получава нов живот. Заменени са дървените подове с бетон и парапетите на втория етаж с нови, изработени от метал, но с формите на първоначалния проект.
При разработването на статията се откри снимка на оригиналния план с надпис: Проект на покрит пазар на Никола Стоилов, подписан от арх. Славов & Тоскани с дата 25.ІІ.1922 г. Досега масово се тиражираше годината 1912 за построяване на сградата.
Католическата църква „Св. Йосиф“, ул. „Шейново“ №1
През 1927 за нуждите на френския католически пансион по проект на Рикардо Тоскани и арх. Светослав Славов е изграден католически параклис „Св.Йосиф“. Застроената площ възлиза на 147 кв.м. Сградата е в неоготически стил, със строги пропорции на архитектурните детайли. Главният вход е подчертан с дълбока полукръгла ниша, в купола на която са изрисувани картини от живота на Дева Мария. Друга ниша е приютила скулптурната фигура на Св. Йосиф (патрон на църквата), носещ на ръце малко дете. Според Библията той е земният баща на Исус Христос и съпруг на Мария, един от най-почитаните светци в християнството.Осем външни каменни стъпала въвеждат направо в молитвената зала. Вътрешното пространство се осветява слабо от три високи засводени прозореца . Вторият етаж е жилищен, обитаван от църковните служители и прозорците не се вписват в общия архитектурен вид. Осигурена е и вътрешна връзка с пансиона. Външната архитектура е определена по-късно от арх. Атанас Сиркаров „с характерните за католическия неокласицизъм барокови и ренесансови форми“. Входният портал завършва с триъгълен фронтон, а над него се извисява камбанарията с кубе.
%20)_1.jpg)
Входът на католическата църква „Св. Йосиф“ (дн. Източен обряд „Успение Богородично”)
През 1948 г. бургаската униатска общност получава от сестрите йосифинки параклиса. Днес той се нарича църква на католиците от Източен обряд „Успение Богородично“.
Католическа църква „Дева Мария“ и енорийски дом на ул. „Цар Петър“ №5 и ул. „Милин камък“№ 9
При посещение в Бургас на 30.04.1934 г. монсеньор Викенти Пеев обявява решението за построяване на енорийски дом и нов храм. Планът за новите две сгради първоначално е възложен на инж. Хайнрих от София, но впоследствие е решено да бъдат проектирани от арх. Св. Славов. На 30.09.1934 г. е положен основният камък на новия двуетажен Католически дом, а на 03.08.1935 г. е открит тържествено.
Архитектурата на Римокатолическата църква „Дева Мария Богородица“ е от типа еднокорабна и едноапсидна базилика. Строги геометрични форми изграждат външния вид. На фасадата е прикрепен каменен кръст. Странични прозорци внасят светлина в залата за молитви. На 12.09.1936 г. храмът е тържествено осветен.
След 1948 г. сградата на дома е национализирана. Дълги години в нея се помещава редакцията на тогавашния „Черноморски фронт“.
Едни от жилищни сгради в Бургас, дело на арх. Славов са :
Фамилна къща на Петко Иванов, на ъгъла на ул. „П. Евтимий“ и ул. „Ив. Шишман“ 20.
Построена през 1926 год. за нуждите на семейството на бургаския индустриалец, занимаващ се с промишлено предачество и трикотаж. Сградата е проектирана като жилищно-търговска. Къщата е разположена в ъглов парцел на пресечката на ул. „П.Евтимий“ и „Ив. Шишман“ срещу тогавашната сграда на Окръжната постоянна комисия, понастоящем Служба по вписвания. Къщата е с четиристранно изложение. Разполага с 2 еднакво оформени входа откъм двете улици, над които са балкони лоджии. Достъпът до сградата е 2 стълбища, красиво оформени от ковано желязо, като това от западната фасада, което стига до последния етаж, е дървено. Сградата включва партерен етаж – с 3 самостоятелни търговски помещения с достъп от улицата и жилищна част, 2 жилищни етажа и мансарден етаж. Фасадите откъм улиците са оформени над партера с високи еркерни прозорци, завършващи на мансардния етаж с открити балкони. Металните входни врати към входовете са с декоративни музикални лири. От двете страни на уличните фасади в елементите на подпокривното пространство има 2 герба с годината на построяването ѝ и инициалите на собственика. Горните 2 етажа са с просторни фоайета с естествена светлина от двете страни на двата входа и кръгообразно разположени 5 стаи.
Къщата на Петко Иванов на улица"Цар. Ив. Шишман"
Сградата е национализирана през 1949 год. като актив на АД „П. Иванов“ без никаква компенсация за собствениците и последните са настанени в други отчуждени имоти под наем. През 2016 год., след реституцията от 1992 год., наследниците организират с лични средства реставрацията ѝ със съдействието на специализираната фирма „Екоарт“. Възстановени са всички съществуващи елементи на фасадите. Особено е интересен възстановеният герб на фасадата.
Фамилна къща на Петър Йовчев Калканджиев, ул. „Шейново“ 10
Той е основател и собственик на първата в Бургас и втората в България аптека. През 1928 г. арх. Славов проектира сградата, а през 1934 г. е обявена за най-красивата частна сграда. Видът на фасадата е от централна част и две еднакви странични крила с два самостоятелни входа. Вторият етаж е еркерно наддаден с красиво оформен ажурен балкон. Подпокривният етаж е с два балкона с балюстри.
След 9.ІХ.1944 къщата е национализирана, десетилетия наред в нея живеят наематели. След 1990 г. е върната на потомците на Калканджиеви – Праматарови и Недялкови в окаян вид, сменя няколко съсобственици, с последните наследниците правят съдружие за ремонта. Реставрирана е през 2021 г.от фирма „Финтрейд инженеринг“ с управител Димитър Джунджуров.
Къщата на Стефан Милтиядов, ул. „Александровска“ №11 и ул. „Граф Игнатиев“ №14
Сградата е проектирана за Стефан Милтиядов, най-големия син от дванадесетте деца на Милтиядови, крупни търговци на зърнени храни, хранителни стоки, притежатели на лозя и солници в Поморие. Планът е съвместна работа на Тоскани с арх. Славов, непосредствено след Първата световна война 1920 г. В началото Тоскани е проектирал партерен етаж – магазин за колониални и деликатесни хранителни стоки, известен с името изписано на фасадата „Торино“ и жилищен етаж. След смъртта на съдружника си Тоскани, през 1929 г. Славов проектира втори и трети жилищен етаж.
Къщата на ул. „Петко Каравелов“ №5 и ул. „Тутракан“ №13,
собственост на Кръстьо Нолчев, проектирана от арх. Славов през 1923 г. Двуетажна, с два входа, на партера с 6 магазина, а на втория етаж с 3 самостоятелни жилища. Цялостната застроена площ е 210 кв. м.
Арх. Светослав Славов умира през 1949 г. в Бургас
Авторката благодари на Борис Борисов и Екатерина Славова, внуци на арх. Славов! Те помогнаха със спомени, снимки и документи от личните си архиви, за да се възкреси споменът за тази личност.Зад бургаските архитектурни емблеми стои и името на архитект Светослав Славов
