Вторник, 16 Апр 2024
    
Бургас Карнобат Любопитно

Родолюбец редовно облича хайдушките дрехи и „влиза в бой“

  04.03.2024 17:08  
Родолюбец редовно облича хайдушките дрехи и „влиза в бой“

Колекционерство. Илиян Спасов събира старинни оръжия и участва в исторически възстановки

 

Георги РУСИНОВ

 

Едно от нещата, които може би никога няма да се променят, е страстта на мъжете към оръжията и историята. Бургазлията Илиян Спасов съчетава едновременно и двете като чете исторически романи и документална литература за времето на българското освободително движение и колекционира огнестрелни и хладни оръжия от този период. Само за 6 години той е събрал завидна колекция от пушки, пистолети, револвери, ками, мечове и ятагани от XIX век.

Бургазлията, който е родом от Карнобат работи като търговец. Той е и един от малкото от региона, който се занимава с колекционерство на старинни оръжия и същевременно се забавлява с част от тях, включвайки се в исторически възстановки в страната. Пред наш репортер Илиян разказва, че страстта му към колекционирането на такива ценни експонати започва преди 6 години, когато прочита поредицата от книги на Токораз Исто – „Еничар“, „Хайдут“, „Войвода“, „Битката“ и „Махди“.

„В тях се разказва за двама братя. Единият е еничар, а другият хайдутин. Четейки тези книги, ми направиха силно впечатление оръжията, за които се говори – за ятаганите, за мечовете, за караколаците (българското оръжие). Така реших, че трябва да си купя такъв нож – караколак. Даже вече го нямам този първия, защото беше фалшив. Впоследствие продължих да закупувам още ножове, мечове, ятагани“, обяснява той, докато показва най-различни хладни оръжия от колекцията си и продължава:

„Впоследствие продължих да закупувам още ножове, мечове, ятагани. Българските са по-къси, защото по закон в империята българите са нямали право да носят по-дълги оръжия от османлиите. Ето този истанбулски ятаган например, който е много рядък, стига до 75 – 80 сантиметра. Той е с дръжка от слонова кост и една от най-ценните ми придобивки“.

 

Първата възстановка

 

Така с първите покупки искрата у него вече е запалена. Случайно научава от свой познат, че във Велики Преслав се организира всяка година една от най-масовите възстановки в страната.

„Уж отидох да гледам, но се запознах с председателя на клуба организатор, облякоха ме като руски войник и ме вкараха във възстановката. Там на площада, в града, към 200 човека взимат участие. Има от най-различни войски представители – руснаци, опълченци, черкези, казаци. Мога да кажа, че е много епична цялата битка. След края ѝ вече бях член на дружество „Традиция“, защото гласуваха избор на нови членове. Аз исках малко да си помисля, но не ми оставиха този избор (б.а. смее се). Така се запалих. И когато човек членува в такъв клуб е важно да има атрибути. Казаха ми, че най-важно е да имам пушка – крънка. Тя ми е беше и първата пушка от Руско-турската война. И така едно по едно, лека-полека почнах да си пазарувам от групи за възстановки и колекционери от Фейсбук. Купуваш нещо, което не е много хубаво, после го продаваш, пък купуваш по-хубаво, докато се ориентираш“, спомня си Илиян.

 

Най-много старинни оръжия са зад Океана

 

Любопитен факт се оказва и че голяма част от оръжията от периода на Освобождението ни са изнесени в Америка, откъдето колекционерът няколко пъти е пазарувал. Казва, че всички оръжия в колекцията му са отпреди 1900 година. Най-много са тези от хайдушкото въоръжение, но има и руски, и османски.

„Не мога да кажа кой от експонатите ми е най-ценен. Всичките си ги харесвам. Примерно тези револвери съм ги събирал много трудно. Някои са били разглобени, други в недобър вид. Този например „Върнънт“ беше заварен от едновремешните служби, за да не се направи някое зломислено деяние с него. Реставраторът една година се занимаваше с него, за да добие този вид, в който е сега. Една от най-скъпите ми пушки пък е арнаутката. Албанците са ги ползвали много. Много добри воини са били. Тя ми е от новите оръжия. Ето тази „Кариофили“, която е гръцка, също ми е доста скъпа. И може би ятаганът със слоновата кост“, посочва колекционерът.

Именно през XIX век една част от оръжията, като револверите, например влизат на Балканите от Щатите. Други най-много ползвани у нас са били австро-унгарските „Гасер“, на които в Белгия правели много копия.

„На едни от „Гасер“-ите казват „черногорци“, защото един от кралете им издава указ, че всеки черногорец трябва да притежава такъв револвер за самозащита. Това показва колко разпространени са били точно тези оръжия“, разказва той.

За да е пълна колекцията, Илиян притежава и няколко униформи, които облича за участия във възстановките. Той има хайдушка, предстои да се сдобие с четническа, а когато „влезе в бой“ понякога облича и руска, която ползва от клуба.

„Имам и униформи от двете Балкански войни. Те са почти като нашите дрехи от казармата преди 20 – 30 години – така наречените „въшкарници“, които всички служещи от този период знаят с това име“, с усмивка обяснява бургазлията.

 

Търси съмишленици за създаване на клуб

 

Тежи му обаче, че в Бургаско трудно намира съмишленици за създаване на местен клуб. Няколко човека още като него в областта колекционират оръжия и се включват във възстановки.

„Има двама-трима от един друг клуб „Единение“. Адмирал Цеков им е председател. Той е бивш шеф на базата в Атия. Събираме се на сбирки. Даже той ме покани в Сунгурларе преди 2 години. Там направихме съвместна изложба. Като цяло ми се иска да сме повече хора, за да можем да си основем един наш клуб. По-лесно да се организираме и да пътуваме“, споделя той.

В годината Илиян успява да се включи в 5-6 възстановки.

„Те са и повече, но не успявам навсякъде да отида. Някой път имам желание, но поради работни ангажименти не сварвам винаги. По принцип ги правят събота и неделя, но понякога има и такива през делнични дни. Освен това са и по-далеч като разстояния. Затова ми се иска и тук някакъв клуб да създадем, за да можем хем и в района да организираме такива“, казва бургазлията.

Друга голяма възстановка е за Ангел войвода, организирана от сдружение „Хайдути“, която се провежда до Асеновград. В Калофер тази есен поне 100 човека отново са се събрали да се отдадат на любимото си занимание.

Типично по български и сред колекционерите и участниците във възстановки прехвърчат искри.

„Примиряваш се с много неща. Има го и момента на заяждане между колекционерите във Фейсбук групите. Ти пуснеш нещо, те започват да ти правят забележи и да ти търсят кусури, вместо едно браво да ти кажат“, пояснява Илиян.

 

Предци в родата са пазили хазната

 

От страна на майка си Илиян има пра-прадядо, който е бил дервенджия. Той и съмишлениците му са се занимавали с охраната на планинските проходи в Южна България.

„От Кликач и Глумче някъде до към Маринка са пазили проходите. От там пък са почвали охраната Бимбеловите хора на Маринчо Бимбела, или Страшния както са му казвали. Те са от Факия „войнуци“. Султанът им е давал много привилегии, защото хазната от там е минавала и те са я охранявали. А другите като Вълчан войвода – те пък са грабели“, споделя бургазлията.

Майката на съпругата му има роднина участник в една от войните след Освобождението, а първият мъж на прабабата на половинката му е загинал в Първата Балканска война. Семейство Спасови пази старинни снимки на двамата.

Затова и историята винаги му е била интересна, макар и по думите му през комунизма да са учили нещата по друг начин.

„Сега вече научавам, че доста от нещата са различни. Като почнах да чета и книгите, и в разговори с колегите ми стана още по-интересна. Чета много исторически романи, документална литература. За хайдутството Цончо Родев има една много интересна трилогия – „Тътен“, „Бурята“ и „Настана ден“. Много автентично са написани“, казва Илиян.